Студентка от Пловдив прави копие печатарската машина на Христо Г. Данов със своята стипендия
Да се яви на конкурс по съзидателност и сърдечност, с цел да завоюва стипендия от 3000 лв. на клуб Round table /кръглата маса/ и да я влага в новите си инженерни инициативи. Това е пътят, определен от Светослава Георгиева - второкурсничка по специалността " Мехатроника “ в Техническия университет – филиал Пловдив. Част от стипендията ще отиде, с цел да направя копие на първата печатарска машина на Христо Г. Данов, споделя Светослава Георгиева. Тя има мощен интерес към основаването на книги – от печата, до лепенето и шиенето. Затова деликатно е проучила какви печатни машини сме употребили в България през последните 100-120 години.
" Открила “ е печатарската машина на Христо Г. Данов в едноименната къща-музей в Пловдив.
" Отчитам, че не мога да направя 100-процентово копие на " американката “ на Христо Г. Данов, тъй като машината няма по какъв начин да бъде разглобена, с цел да взема точните размери на всеки подробност. От музея ми дадоха концепцията да начертая машината в обемен вид /3D-формат/ и посредством принтер на направя дребни машинки, които да са сувенири. По време на работата разбрах какъв човек е бил нашият възрожденец. Неговата концепция " Образование за всички “ доста ми подхожда, поддържам я и ще я поддържам посредством работата си. “ - изяснява второкурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Другата разработка в региона на мехатрониката, която Светослава Георгиева желае да довърши е да сътвори интелигентна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е вложила лични 150 евро за покупката на датчици, релета и платка от вида Arduino, която ще разреши на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има потребност от вода.
" Умната ми саксия към момента не е довършена напълно. Тя включва трите посоки на мехатрониката. Все още не съм създала корпуса на самата саксия. Той е значим, тъй като предопределя по какъв начин в саксията ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела на саксията и да я изработя с обемен принтер. Разходите ми дотук са 150 евро, само че ще би трябвало да влагам още в прототипа си. Уточнявам, че в случай че умните саксии влизат в индустриално произвеждане те няма да костват толкоз, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, тъй като аз не разполагах с никакви материали и почнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше по какъв начин да получа единствено по една численост от всеки нужен подробност. Моят първообраз след това може да се тества освен в една саксия, само че в една оранжерия с цветя, където резултатът ще бъде неведнъж по-голям. “ - изяснява Светослава Георгиева.
Висшето си обучение преуспяващата студентка стартира в напълно друга тенденция и в напълно различен университет. Цели три години тя учи филология с осведомителни технологии в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “. На трета година отпътува на продан в Техническия университет в Дрезден, Германия. И тъкмо там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната просвета.
Подготвя се за изпитите в Техническия университет – филиал Пловдив и прегръща фантазията си – стартира да учи инженерни науки. В момента момичето употребява ваканцията сред двата семестъра, с цел да направи стаж във компания за роботите " Да Винчи “. Успоредно с това тя прави и цифров близнак на помпена станция и трафопост.
" Мисля, че е план на бъдещето, от който имаме потребност и най-вероятно ще навлезе първо в промишлеността, а след това може би и в домовете ни. Сега проучвам и предпочитам стратегиите, които ще употребявам. Дигиталният близнак ще даде преимущества на самите производства, както и за всички хора, тъй като всички употребяваме услуги като електричество, вода, противоположни води. На всички ни е неприятно, когато ни спре да кажем токът или водата, да не приказваме, че компанията търпи загуби, когато спре някоя машина. Идеята на 3D-близнакът е да може по този начин да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И какво тъкмо в машината ще се счупи. И до каква степен са износени детайлите, тъй че дали им е пристигнало времето да се подменят. “ - изяснява същността на създаването си студентката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Мечтата на Светослава Георгиева е да основава решения, които улесняват живота на хората по образован, резистентен и щадящ природата метод. Нейното разбиране е, че технологиите би трябвало да служат на индивида, без да вредят на околната среда. И има вяра, че инженерството може да бъде комбиниране от успеваемост и грижа – за хората, животните и природата.
Студентката в Техническия университет – филиал Пловдив е намерила собствен персонален метод да съчетава инженерната си процедура с персонални доброволчески начинания: за женското здраве и благоденствие, за помощи на деца без родители.
" Сега вземам участие в акцията " Плюшено мече “, която е отдадена на деца от вкъщи в село Звъничево. Аз персонално съм насочила помощта си към едно детенце в дом за деца с по-специални потребности. Подготвих му подарък за Коледа и дори го сглобихме, защото искаше дървен магазин. “ - сподели Светослава Георгиева.
" Открила “ е печатарската машина на Христо Г. Данов в едноименната къща-музей в Пловдив.
" Отчитам, че не мога да направя 100-процентово копие на " американката “ на Христо Г. Данов, тъй като машината няма по какъв начин да бъде разглобена, с цел да взема точните размери на всеки подробност. От музея ми дадоха концепцията да начертая машината в обемен вид /3D-формат/ и посредством принтер на направя дребни машинки, които да са сувенири. По време на работата разбрах какъв човек е бил нашият възрожденец. Неговата концепция " Образование за всички “ доста ми подхожда, поддържам я и ще я поддържам посредством работата си. “ - изяснява второкурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Другата разработка в региона на мехатрониката, която Светослава Георгиева желае да довърши е да сътвори интелигентна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е вложила лични 150 евро за покупката на датчици, релета и платка от вида Arduino, която ще разреши на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има потребност от вода.
" Умната ми саксия към момента не е довършена напълно. Тя включва трите посоки на мехатрониката. Все още не съм създала корпуса на самата саксия. Той е значим, тъй като предопределя по какъв начин в саксията ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела на саксията и да я изработя с обемен принтер. Разходите ми дотук са 150 евро, само че ще би трябвало да влагам още в прототипа си. Уточнявам, че в случай че умните саксии влизат в индустриално произвеждане те няма да костват толкоз, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, тъй като аз не разполагах с никакви материали и почнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше по какъв начин да получа единствено по една численост от всеки нужен подробност. Моят първообраз след това може да се тества освен в една саксия, само че в една оранжерия с цветя, където резултатът ще бъде неведнъж по-голям. “ - изяснява Светослава Георгиева.
Висшето си обучение преуспяващата студентка стартира в напълно друга тенденция и в напълно различен университет. Цели три години тя учи филология с осведомителни технологии в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “. На трета година отпътува на продан в Техническия университет в Дрезден, Германия. И тъкмо там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната просвета.
Подготвя се за изпитите в Техническия университет – филиал Пловдив и прегръща фантазията си – стартира да учи инженерни науки. В момента момичето употребява ваканцията сред двата семестъра, с цел да направи стаж във компания за роботите " Да Винчи “. Успоредно с това тя прави и цифров близнак на помпена станция и трафопост.
" Мисля, че е план на бъдещето, от който имаме потребност и най-вероятно ще навлезе първо в промишлеността, а след това може би и в домовете ни. Сега проучвам и предпочитам стратегиите, които ще употребявам. Дигиталният близнак ще даде преимущества на самите производства, както и за всички хора, тъй като всички употребяваме услуги като електричество, вода, противоположни води. На всички ни е неприятно, когато ни спре да кажем токът или водата, да не приказваме, че компанията търпи загуби, когато спре някоя машина. Идеята на 3D-близнакът е да може по този начин да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И какво тъкмо в машината ще се счупи. И до каква степен са износени детайлите, тъй че дали им е пристигнало времето да се подменят. “ - изяснява същността на създаването си студентката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Мечтата на Светослава Георгиева е да основава решения, които улесняват живота на хората по образован, резистентен и щадящ природата метод. Нейното разбиране е, че технологиите би трябвало да служат на индивида, без да вредят на околната среда. И има вяра, че инженерството може да бъде комбиниране от успеваемост и грижа – за хората, животните и природата.
Студентката в Техническия университет – филиал Пловдив е намерила собствен персонален метод да съчетава инженерната си процедура с персонални доброволчески начинания: за женското здраве и благоденствие, за помощи на деца без родители.
" Сега вземам участие в акцията " Плюшено мече “, която е отдадена на деца от вкъщи в село Звъничево. Аз персонално съм насочила помощта си към едно детенце в дом за деца с по-специални потребности. Подготвих му подарък за Коледа и дори го сглобихме, защото искаше дървен магазин. “ - сподели Светослава Георгиева.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ