Да се влюбиш в жена, да спасиш канарче, да откриеш

Да се влюбиш в жена, да спасиш канарче, да откриеш Америка... Хората и техните каузи се направляват от загадъчни закони, които постоянно могат да се предусетят. Но когато живееш в света на Унамуно и неговия „ тайнствен “ анархизъм, битието добива нов смисъл. Баналностите блестят с особена светлина и са в положение да изгорят даже мъглата, основана от изпушващи мозъци...

На сцената на „ Сфумато “ един млад режисьор – Дамян Михайлов, „ чете “ унамуновата „ Мъгла “ с очи на девствено въображение, синоптично мислене, съвършен нюх към литературата и към музиката – като непроменяемо и пълноценно настоящо лице в едно театрално зрелище.



„ Неговият “ Унамуно е не просто забавен и занимателен, само че и огрян, въодушевен и наслаждаващ се на всяка дума, вкарана в устите на героите. Най-вече поради наличието на Александър Тонев. По-важното е, че и след превъплъщението като Аугусто може да се каже, че всяка негова изява е вест и изобретение. Независимо, дали е Левачко в „ Нова библия “ (реж. Иван Добчев) или Брик в „ Роня, дъщерята на разбойника “ (реж. Катя Петрова). През 2019-а,, в „ Най-бързият часовник на Вселената “, Тонев бе още по-впечатляващ в камерното пространство на „ Театър 199 “, а в „ Синът “ (2020) без проблем „ уплътнява “ огромната сцена на Народния спектакъл. Най-силен към този момент остава Санчо Панса, режисиран от Маргарита Младенова („ Дон Кихот “, 2020).

Аугусто е ослепителен и запаметяващ се облик, само че наподобява прекомерно елементарен за артиста, който тази година става на 27, само че към този момент има задоволително дълъг лист от странници, изиграни в театъра, пък и в киното („ Блаженият “, 2021). И в „ Мъгла “ неговият темперамент е, меко казано, чудноват. Живее в досада, до момента в който не се влюбва в красивата Еухения – инцидентно предходна около него на улицата. След нея той открива, че стартира да хлътва по всяка жена, която види. Това го води към Росарио, която познава от дълго време, само че за първи път вижда с „ новите “ си очи.

Следва удивителна прочувствена ескалация. Тя трансформира донжуановия архетип в сходство на човек. Той е нито жив, нито мъртъв, жив труп, фиктивен, вманиачен, гневен. С жадност за живот и за обич, от която побиват тръпки...



„ Мъгла “, внезапно и ненадейно, доближава своята кулминационна точка, заменяйки мъглата като даденост в мъглата като философия за живота. За свещената независимост и правото на избор. За индивидите, които живеят друго, а освен на доктрина. За изкуството да създаваш, с цел да убиваш. За безсмъртието. За терзанието. За търсенето на самоличността... Най-силният миг е, когато създател и воин се изправят лице в лице и намерено се опълчват един на различен.

Хронологически, „ Мъгла “ е първата книга в прозаичност (написана през 1907 и оповестена през 1914 г.). Типична за измисления от самия Унамуно нов книжовен род – нивола, по достолепия е може би най-значимото му произведение.



Сценографията на „ Мъгла “ е на Тина Тодорова, а хореографията – на Маргарита Градечлиева. Музиката е на испанския пианист и композитор Енрике Гранадос (1867-1916). Участват още Рашко Младенов, Жана Рашева, Надежда Колева, Кети Райкова, Дениза Павлова. Представлението е с номинация от онлайн работилницата на „ Малък сезон 2021 “.

Дамян Михайлов е студент на Маргарита Младенова, работил като режисьор по изпитните спектакли „ Театърът на Треплев “ и „ Чехов маршрут “. Автор е на истинска музика за „ Мерсие и Камие “ („ Сфумато “), „ Куршумена безконечност “ („ Нов спектакъл НДК “) и други. В „ Палачи “ от Мартин Макдона (театър „ София “) извършва музиката си онлайн.