Един въпрос спаси брака на този отчаян мъж
Да се влюбиш е доста просто. Далеч по-трудно обаче е да успееш да изградиш мощна и постоянна връзка!
Когато двама души решат да свържат живота си в сватбен съюз, те са толкоз очаровани един от различен, че не желаят да виждат минусите си.
След известно време, когато битовизмите избутат любовта на назад във времето, те като че ли проглеждат. И стартират да си задават едни и същи въпроси: за какво сътрудникът ми се е трансформирал толкоз доста? Кога стана толкоз апатичен, себелюбив и привързан?
И тогава идва повратният миг: не помнят за какво са се влюбили в този човек и стартират да виждат единствено неприятното, затваряйки настойчиво очите си за позитивните качества на другия.
И тъкмо в този миг, когато им се коства, че са избрали неверния човек и са пропилели най-хубавите години от живота си с него, най-важното е да не се отхвърлят от всичко, а да се опитат да схванат какво се случва.
Винаги има опция да запазите брака си, стига любовта да е още жива. Доказателство за това е и тази вдъхновяващата история за женен мъж, който е бил подготвен да постави завършек на брака си.
За благополучие, той е държал прекомерно доста на половинката си и е съумял да откри решения даже и на най-сложните проблеми.
" Наскоро щерка ми сподели: " Като дете се опасявах, че поради непрекъснатите различия, които имахте с мама, ще се разведете. Много се веселя, че се разбирате и към момента сте дружно! "
Поглеждам обратно и към момента не мога да схвана по какъв начин успяхме да се оженим: характерите ни бяха несъвместими!
Годините си минаваха една след друга и не оказваха най-положителното въздействие на връзките ни. Дори парите не ни носеха нужното задоволство.
Когато потеглих на турне, с цел да представям новата си книга, се усещах неимоверно благополучен. Най-накрая имах опция да си поема въздух.
Преди това с жена ми неведнъж сме обсъждали да се разведем. Разговаряхме и по телефона, само че всеки диалог завършваше по един и същи метод и оставяше противен привкус.
В отчаянието си се обърнах към Бог. Не зная дали това беше някаква молитва, по-скоро не. Стоях в банята и крещях. Бях убеден, че бракът е голяма неточност и към този момент не мога да пребивавам по този начин.
Не разбрах за какво не мога да се разбирам със брачната половинка си. В последна сметка в миналото й бях направих предложение и смятах да споделя остатъка от дните си с нея. Тя е добър човек и аз също не съм толкоз неприятен. Защо нещата не се получаваха? Защо жена ми не искаше да се промени?
Свлякох се отпаднал на пода. И тогава ме осени... Мога да трансформира единствено себе си и тъкмо това ще направя. Тогава започнах да апелирам Бог за мощ, с цел да се трансформира поради моята обичана. Защото аз в действителност я обичам.
В нощта, когато се върнах вкъщи, жена ми даже не ме погледна. А аз към този момент знаех какво би трябвало да направя.
Сутринта я попитах: Как да направя деня ти по-добър? Тя ми отвърна яростно, че няма метод. Зададох въпроса още два пъти, след което брачната половинка ми отговори цинично: " Искаш да направиш нещо? Измий кухнята! ".
Със сигурност тя искаше да ме нервира, само че аз просто безмълвно направих каквото изиска.
На идващия ден я попитах същото, а отговорът беше: " Изчисти гаража! ".
Жена ми знаеше, че този ден имам доста работа и се опита да ме подразни. Вместо да недоволствам и да се карам, аз просто се съгласих с нея и изпълних молбата й.
Всичко това продължи две седмици. Накрая брачната половинка ми не устоя и ме попита за какво го върша. Отговорих й, че я обичам и че ще направя за нея всичко, което е по силите ми.
На идващия де се случи знамение. Когато още веднъж й зададох нормалния въпрос, тя ме помоли да прекараме целия ден дружно.
Започнахме да се караме по-малко и да се грижим повече един за различен, жена ми стартира да демонстрира интерес какво може да направи за мен.
Ледът сред нас се стопи, започнахме да си приказваме, взехме решение всички проблеми и мислихме единствено за това по какъв начин да създадем деня на другия по-добър.
Женени сме към този момент 30 години. Като публицист мога да кажа с убеденост: с цел да живеете дълго и щастливо, би трябвало да положите доста старания.
Любовта не е просто привличане, а откровена грижа за колегата, почитание, отдаденост и голяма работа и от двете страни! ".
Източник: jenata.blitz.bg
Когато двама души решат да свържат живота си в сватбен съюз, те са толкоз очаровани един от различен, че не желаят да виждат минусите си.
След известно време, когато битовизмите избутат любовта на назад във времето, те като че ли проглеждат. И стартират да си задават едни и същи въпроси: за какво сътрудникът ми се е трансформирал толкоз доста? Кога стана толкоз апатичен, себелюбив и привързан?
И тогава идва повратният миг: не помнят за какво са се влюбили в този човек и стартират да виждат единствено неприятното, затваряйки настойчиво очите си за позитивните качества на другия.
И тъкмо в този миг, когато им се коства, че са избрали неверния човек и са пропилели най-хубавите години от живота си с него, най-важното е да не се отхвърлят от всичко, а да се опитат да схванат какво се случва.
Винаги има опция да запазите брака си, стига любовта да е още жива. Доказателство за това е и тази вдъхновяващата история за женен мъж, който е бил подготвен да постави завършек на брака си.
За благополучие, той е държал прекомерно доста на половинката си и е съумял да откри решения даже и на най-сложните проблеми.
" Наскоро щерка ми сподели: " Като дете се опасявах, че поради непрекъснатите различия, които имахте с мама, ще се разведете. Много се веселя, че се разбирате и към момента сте дружно! "
Поглеждам обратно и към момента не мога да схвана по какъв начин успяхме да се оженим: характерите ни бяха несъвместими!
Годините си минаваха една след друга и не оказваха най-положителното въздействие на връзките ни. Дори парите не ни носеха нужното задоволство.
Когато потеглих на турне, с цел да представям новата си книга, се усещах неимоверно благополучен. Най-накрая имах опция да си поема въздух.
Преди това с жена ми неведнъж сме обсъждали да се разведем. Разговаряхме и по телефона, само че всеки диалог завършваше по един и същи метод и оставяше противен привкус.
В отчаянието си се обърнах към Бог. Не зная дали това беше някаква молитва, по-скоро не. Стоях в банята и крещях. Бях убеден, че бракът е голяма неточност и към този момент не мога да пребивавам по този начин.
Не разбрах за какво не мога да се разбирам със брачната половинка си. В последна сметка в миналото й бях направих предложение и смятах да споделя остатъка от дните си с нея. Тя е добър човек и аз също не съм толкоз неприятен. Защо нещата не се получаваха? Защо жена ми не искаше да се промени?
Свлякох се отпаднал на пода. И тогава ме осени... Мога да трансформира единствено себе си и тъкмо това ще направя. Тогава започнах да апелирам Бог за мощ, с цел да се трансформира поради моята обичана. Защото аз в действителност я обичам.
В нощта, когато се върнах вкъщи, жена ми даже не ме погледна. А аз към този момент знаех какво би трябвало да направя.
Сутринта я попитах: Как да направя деня ти по-добър? Тя ми отвърна яростно, че няма метод. Зададох въпроса още два пъти, след което брачната половинка ми отговори цинично: " Искаш да направиш нещо? Измий кухнята! ".
Със сигурност тя искаше да ме нервира, само че аз просто безмълвно направих каквото изиска.
На идващия ден я попитах същото, а отговорът беше: " Изчисти гаража! ".
Жена ми знаеше, че този ден имам доста работа и се опита да ме подразни. Вместо да недоволствам и да се карам, аз просто се съгласих с нея и изпълних молбата й.
Всичко това продължи две седмици. Накрая брачната половинка ми не устоя и ме попита за какво го върша. Отговорих й, че я обичам и че ще направя за нея всичко, което е по силите ми.
На идващия де се случи знамение. Когато още веднъж й зададох нормалния въпрос, тя ме помоли да прекараме целия ден дружно.
Започнахме да се караме по-малко и да се грижим повече един за различен, жена ми стартира да демонстрира интерес какво може да направи за мен.
Ледът сред нас се стопи, започнахме да си приказваме, взехме решение всички проблеми и мислихме единствено за това по какъв начин да създадем деня на другия по-добър.
Женени сме към този момент 30 години. Като публицист мога да кажа с убеденост: с цел да живеете дълго и щастливо, би трябвало да положите доста старания.
Любовта не е просто привличане, а откровена грижа за колегата, почитание, отдаденост и голяма работа и от двете страни! ".
Източник: jenata.blitz.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ