Експерти предлагат въвеждане на данък върху подсладените безалкохолни напитки
Да се вкара налог върху подсладените безалкохолни питиета в България, като част от ограниченията по предварителната защита на незаразните болести измежду популацията. За това упорстват специалистите от Health Metrics - компания, която събира, проучва и показва здравна, обществена и икономическа информация, целяща да обезпечи качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
„ Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключово изискване за задачата, обаче, е приходите от този налог да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, поощряване на здравословното хранене, както и в предварителна защита и просветителни акции. Не бива да преглеждаме този налог като наказателна мярка, а като нужен инструмент на публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на своите политики. ", разяснява Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света. В Европейския съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено, в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни питиета носи двойна изгода - с изключение на здравна, тя е и фискална. В държавите-членки на Европейски Съюз, които ползват сходни налози, събраните доходи през 2021 година се равняват на 2,13 милиарда евро (сума от регистрираните доходи по държави). Паралелно се следи и измерим резултат върху потреблението. В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
Предложението на специалистите на Health Metrics е на база разбора на редица данни, отчети, рекомендации и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене e измежду водещите предотвратими рискови фактори, a нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастващите.
Международните трендове в здравната политика ясно демонстрират, че битката с хроничните незаразни заболявания изисква систематични ограничения. В този подтекст Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати (HHS) разгласи „ исторически рестарт " на федералната хранителна политика, като сложи мощен акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавената захар, подсладените безалкохолни питиета и други в новите насоки „ Dietary Guidelines for Americans, 2025-2030 ".
България не съставлява изключение от световните трендове. Страната ни е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година изследване в границите на Европейската самодейност на Световната здравна организация за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
Същевременно отчетът „ Health at a Glance 2025 " на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България употребяват подсладени безалкохолни питиета всекидневно.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от домакинство се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на възходяща консумация.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързвана с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics алармират, че тези трендове съставляват освен здравен, само че и сериозен дълготраен стопански проблем. Хроничните болести, свързани с храненето и покачвания банкет на свободни захари, водят до нараснали разноски за лекуване, изгубена работливост и възходящ напън върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), показани от Европейската комисия, „ диета с висока консумация на подсладени със захар питиета " води до 532 500 години живот с увреждания (DALY) годишно за Европейски Съюз, което се равнява на приблизително 59,4 милиарда евро социално-икономически загуби на годишна база.
„ Международният опит демонстрира, че данъчното облагане на подсладените безалкохолни питиета е ефикасен инструмент за възстановяване на средата. Във Англия въвеждането на така наречен „ Soft Drinks Levy " докара до 50% спад в продажбите на питиета с високо наличие на захар и подтиква производителите да понижат захарта във формулите си, без да се следи обезщетително нарастване в потреблението на други нездравословни артикули. Подобни политики в редица други страни освен понижават потреблението, само че и генерират обилни обществени доходи, които се реинвестират в предварителна защита, стратегии за битка с диабета и други ", споделя Шарков.
Той добавя, че актуалното предложение е в унисон с новия федерален метод на Съединени американски щати към храненето, който слага добавените захари и подсладените питиета (вкл. безалкохолни и енергийни) измежду основните опасности за детското здраве. Препоръката е те да се заобикалят, а за най-малките не се предлага никакъв банкет на добавена захар. Това е значим сигнал, че предварителната защита стартира точно в ранна възраст, когато навиците се образуват и „ течните калории " най-лесно се трансформират в дълготраен риск.
Източници:
World Health Organization Regional Office for Europe (2025) Nutrition - maintaining a healthy lifestyle. Copenhagen: WHO Europe. Available at:
U.S. Department of Health and Human Services (2026) Fact sheet: Historic reset of federal nutrition policy. Washington, DC: HHS. Available at:
UNICEF Bulgaria (2025) България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване измежду децата в Европа - съвсем едно от всеки три деца. Sofia: UNICEF Bulgaria. Available at:
World Health Organization (2024) WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Geneva: World Health Organization. Available at:
Organisation for Economic Co-operation and Development (2025) Health at a glance 2025: OECD indicators. Paris: OECD Publishing. Available at:
National Statistical Institute of Bulgaria (2025) Consumer price index - basket structure. Sofia: NSI. Available at:
UNICEF (2021) Policy brief: Sugar-sweetened beverage taxation. New York: UNICEF. Available at:
European Commission, Joint Research Centre (2021) Disability-adjusted life years (DALYs) per 100,000 attributable to diet high in sugar-sweetened beverages in EU Member States (2019). Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at:
European Commission, Joint Research Centre (2023) Sugars and sweeteners. Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at:
Institute for Health Metrics and Evaluation (2025) GBD Results Tool (Global Burden of Disease Results). Seattle: IHME. Available at:
Eurostat (2025) Population on 1 January by age and sex (demo_pjan). Luxembourg: Eurostat. Available at:
de Vet, J.M., Paulović, T., Turturro, L., van der Ende, M., Loretz, S., Schratzenstaller-Altzinger, M., Batura, O., Wouterse, B., Orhan Pees, R., Larmi, I. and Dutta, S. (2025) Health taxes from an EU perspective. Luxembourg: Publications Office of the European Union. Available at:
Andreyeva, T., Marple, K., Marinello, S., Moore, T.E. and Powell, L.M. (2022) ‘Outcomes following taxation of sugar-sweetened beverages: A systematic review and meta-analysis`, JAMA Network Open, 5(6), e2215276. Available at:
World Health Organization (2015) Fiscal policies for diet and the prevention of noncommunicable diseases: Technical meeting report, 5-6 May 2015, Geneva. Geneva: WHO. Available at:
Donnelly, G.E., Guge, P.M., Howell, R.T. and John, L.K. (2021) ‘A salient sugar tax decreases sugary-drink buying`, Psychological Science, 32(11), pp. 1830-1841. Available at:
Fernandez, M.A. and Raine, K.D. (2019) ‘Insights on the influence of sugar taxes on obesity prevention efforts`, Current Nutrition Reports, 8(4), pp. 333-339. Available at:
Chung, S.-H. and Xu, L. (2025) ‘Impact of sugar-sweetened beverages tax on obesity and obesity-related health conditions: Evidence from Washington State`s soft drink syrup tax`, Health Economics Review, 15(1), 92. Available at:
„ Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключово изискване за задачата, обаче, е приходите от този налог да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, поощряване на здравословното хранене, както и в предварителна защита и просветителни акции. Не бива да преглеждаме този налог като наказателна мярка, а като нужен инструмент на публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на своите политики. ", разяснява Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света. В Европейския съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено, в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни питиета носи двойна изгода - с изключение на здравна, тя е и фискална. В държавите-членки на Европейски Съюз, които ползват сходни налози, събраните доходи през 2021 година се равняват на 2,13 милиарда евро (сума от регистрираните доходи по държави). Паралелно се следи и измерим резултат върху потреблението. В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
Предложението на специалистите на Health Metrics е на база разбора на редица данни, отчети, рекомендации и политики на световно равнище.
Така да вземем за пример, съгласно Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене e измежду водещите предотвратими рискови фактори, a нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастващите.
Международните трендове в здравната политика ясно демонстрират, че битката с хроничните незаразни заболявания изисква систематични ограничения. В този подтекст Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати (HHS) разгласи „ исторически рестарт " на федералната хранителна политика, като сложи мощен акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавената захар, подсладените безалкохолни питиета и други в новите насоки „ Dietary Guidelines for Americans, 2025-2030 ".
България не съставлява изключение от световните трендове. Страната ни е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета.
По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
Данни от извършено в интервала 2022-2024 година изследване в границите на Европейската самодейност на Световната здравна организация за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) демонстрират, че 17,8% от децата на възраст 6-9 година в България употребяват безалкохолни питиета по-често от три пъти седмично.
Същевременно отчетът „ Health at a Glance 2025 " на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България употребяват подсладени безалкохолни питиета всекидневно.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от домакинство се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на възходяща консумация.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързвана с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics алармират, че тези трендове съставляват освен здравен, само че и сериозен дълготраен стопански проблем. Хроничните болести, свързани с храненето и покачвания банкет на свободни захари, водят до нараснали разноски за лекуване, изгубена работливост и възходящ напън върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), показани от Европейската комисия, „ диета с висока консумация на подсладени със захар питиета " води до 532 500 години живот с увреждания (DALY) годишно за Европейски Съюз, което се равнява на приблизително 59,4 милиарда евро социално-икономически загуби на годишна база.
„ Международният опит демонстрира, че данъчното облагане на подсладените безалкохолни питиета е ефикасен инструмент за възстановяване на средата. Във Англия въвеждането на така наречен „ Soft Drinks Levy " докара до 50% спад в продажбите на питиета с високо наличие на захар и подтиква производителите да понижат захарта във формулите си, без да се следи обезщетително нарастване в потреблението на други нездравословни артикули. Подобни политики в редица други страни освен понижават потреблението, само че и генерират обилни обществени доходи, които се реинвестират в предварителна защита, стратегии за битка с диабета и други ", споделя Шарков.
Той добавя, че актуалното предложение е в унисон с новия федерален метод на Съединени американски щати към храненето, който слага добавените захари и подсладените питиета (вкл. безалкохолни и енергийни) измежду основните опасности за детското здраве. Препоръката е те да се заобикалят, а за най-малките не се предлага никакъв банкет на добавена захар. Това е значим сигнал, че предварителната защита стартира точно в ранна възраст, когато навиците се образуват и „ течните калории " най-лесно се трансформират в дълготраен риск.
Източници:
World Health Organization Regional Office for Europe (2025) Nutrition - maintaining a healthy lifestyle. Copenhagen: WHO Europe. Available at:
U.S. Department of Health and Human Services (2026) Fact sheet: Historic reset of federal nutrition policy. Washington, DC: HHS. Available at:
UNICEF Bulgaria (2025) България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване измежду децата в Европа - съвсем едно от всеки три деца. Sofia: UNICEF Bulgaria. Available at:
World Health Organization (2024) WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Geneva: World Health Organization. Available at:
Organisation for Economic Co-operation and Development (2025) Health at a glance 2025: OECD indicators. Paris: OECD Publishing. Available at:
National Statistical Institute of Bulgaria (2025) Consumer price index - basket structure. Sofia: NSI. Available at:
UNICEF (2021) Policy brief: Sugar-sweetened beverage taxation. New York: UNICEF. Available at:
European Commission, Joint Research Centre (2021) Disability-adjusted life years (DALYs) per 100,000 attributable to diet high in sugar-sweetened beverages in EU Member States (2019). Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at:
European Commission, Joint Research Centre (2023) Sugars and sweeteners. Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at:
Institute for Health Metrics and Evaluation (2025) GBD Results Tool (Global Burden of Disease Results). Seattle: IHME. Available at:
Eurostat (2025) Population on 1 January by age and sex (demo_pjan). Luxembourg: Eurostat. Available at:
de Vet, J.M., Paulović, T., Turturro, L., van der Ende, M., Loretz, S., Schratzenstaller-Altzinger, M., Batura, O., Wouterse, B., Orhan Pees, R., Larmi, I. and Dutta, S. (2025) Health taxes from an EU perspective. Luxembourg: Publications Office of the European Union. Available at:
Andreyeva, T., Marple, K., Marinello, S., Moore, T.E. and Powell, L.M. (2022) ‘Outcomes following taxation of sugar-sweetened beverages: A systematic review and meta-analysis`, JAMA Network Open, 5(6), e2215276. Available at:
World Health Organization (2015) Fiscal policies for diet and the prevention of noncommunicable diseases: Technical meeting report, 5-6 May 2015, Geneva. Geneva: WHO. Available at:
Donnelly, G.E., Guge, P.M., Howell, R.T. and John, L.K. (2021) ‘A salient sugar tax decreases sugary-drink buying`, Psychological Science, 32(11), pp. 1830-1841. Available at:
Fernandez, M.A. and Raine, K.D. (2019) ‘Insights on the influence of sugar taxes on obesity prevention efforts`, Current Nutrition Reports, 8(4), pp. 333-339. Available at:
Chung, S.-H. and Xu, L. (2025) ‘Impact of sugar-sweetened beverages tax on obesity and obesity-related health conditions: Evidence from Washington State`s soft drink syrup tax`, Health Economics Review, 15(1), 92. Available at:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ