Експерти предлагат данък безалкохолно в България
Да се вкара налог върху подсладените безалкохолни питиета в България, като част от ограниченията по предварителната защита на незаразните болести измежду популацията, упорстват специалистите от Health Metrics - компания, която събира, проучва и показва здравна, обществена и икономическа информация, целяща да обезпечи качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната.
" Въвеждането на налог върху подсладените безалкохолни питиета в България може да се преглежда като част от цялостна тактика за предварителна защита на хроничните болести. Ключово изискване за задачата, обаче, е приходите от този налог да бъдат целево вложени в стратегии за детско и учебно здраве, поощряване на здравословното хранене, както и в предварителна защита и просветителни акции. Не бива да преглеждаме този налог като наказателна мярка, а като нужен инструмент на публичното опазване на здравето и сигнал, че страната слага здравето на децата и бъдещите генерации в центъра на своите политики ", разяснява Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Подобен налог към този момент е въведен в редица страни в света. В Европейския съюз (ЕС) няма един уеднаквен налог - всяка страна ползва лична ставка и обсег. Някои страни таксуват единствено, в случай че захарното наличие надвишава избран предел. Други имат степенувани ставки съгласно наличието на захар. Трети употребяват закрепени суми за литър, а четвърти ползват комбинирани модели на облагане.
Данъкът върху подсладени безалкохолни питиета носи двойна изгода - с изключение на здравна, тя е и фискална. В държавите-членки на Европейски Съюз, които ползват сходни налози, събраните доходи през 2021 година се равняват на 2,13 милиарда евро (сума от регистрираните доходи по държави). Паралелно се следи и измерим резултат върху потреблението. В множеството случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което в допълнение подтиква прекосяването към артикули с по-ниско наличие на захар.
Предложението на специалистите на Health Metrics е на база разбора на редица данни, отчети, рекомендации и политики на световно равнище.
Според Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския район се дължат на хронични незаразни заболявания, като нездравословното хранене e измежду водещите предотвратими рискови фактори, a нарасналата консумация на свободни захари е измежду главните аргументи за нарасналите равнища на затлъстяване както измежду възрастните, по този начин и измежду подрастващите.
Международните трендове в здравната политика ясно демонстрират, че битката с хроничните незаразни заболявания изисква систематични ограничения. В този подтекст Министерството на здравеопазването и обществените услуги на Съединени американски щати (HHS) разгласи рестарт на федералната хранителна политика, като сложи мощен акцент върху ограничението на ултрапреработените храни, добавената захар, подсладените безалкохолни питиета и други в новите насоки „ Dietary Guidelines for Americans, 2025-2030 “.
България не съставлява изключение от световните трендове. Страната ни е изправена пред съществени провокации, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични болести, директно повлияни от несъразмерната консумация на модифицирани храни, захар и в частност подсладени безалкохолни питиета. По данни на UNICEF от септември 2025 година България е измежду страните с най-високи равнища на затлъстяване при децата в Европа, като съвсем едно от всеки три деца е с наднормено тегло.
По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани питиета приблизително на разположение от домакинство се е нараснало от 29 литра през 2020 година до 37,9 литра през 2024 година, което демонстрира устойчива наклонност на възходяща консумация.
Редовният банкет на подсладени питиета (вкл. подсладени газирани и негазирани питиета, плодови питиета, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни питиета, овкусено мляко и др.) е обвързвана с по-висок риск от затлъстяване, диабет вид 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови болести, дентални и други здравословни проблеми.
Експертите на Health Metrics алармират, че тези трендове съставляват освен здравен, само че и сериозен дълготраен стопански проблем. Хроничните болести, свързани с храненето и покачвания банкет на свободни захари, водят до нараснали разноски за лекуване, изгубена работливост и възходящ напън върху здравния бюджет.
По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), показани от Европейската комисия, „ диета с висока консумация на подсладени със захар питиета “ води до 532 500 години живот с увреждания (DALY) годишно за Европейски Съюз, което се равнява на приблизително 59,4 милиарда евро социално-икономически загуби на годишна база.
" Международният опит демонстрира, че данъчното облагане на подсладените безалкохолни питиета е ефикасен инструмент за възстановяване на средата. Във Англия въвеждането на така наречен „ Soft Drinks Levy “ докара до 50% спад в продажбите на питиета с високо наличие на захар и подтиква производителите да понижат захарта във формулите си, без да се следи обезщетително нарастване в потреблението на други нездравословни артикули. Подобни политики в редица други страни освен понижават потреблението, само че и генерират обилни обществени доходи, които се реинвестират в предварителна защита, стратегии за битка с диабета и други ", казва Шарков.
Той добавя, че актуалното предложение е в унисон с новия федерален метод на Съединени американски щати към храненето, който слага добавените захари и подсладените питиета (вкл. безалкохолни и енергийни) измежду основните опасности за детското здраве. Препоръката е те да се заобикалят, а за най-малките не се предлага никакъв банкет на добавена захар. Това е значим сигнал, че предварителната защита стартира точно в ранна възраст, когато навиците се образуват и „ течните калории “ най-лесно се трансформират в дълготраен риск.
FaceBookTwitterPinteresthttps://tribune.bg/bg/parite/eksperti-predlagat-danak-bezal/
Автор
Моника Гаджанова
Експерти оферират налог безалкохолно в БългарияДанъчните заявления се подават в лв., само че налозите са заплащат в евро Вълна от тежки случаи на грип и Covid в ГърцияКонтрабандни цигари от България сринали бюджета на Румъния с над 500 млн. евро Васил Велев: Ние сме в икономическа рецесия
Коментари (0)
Няма мнения.Добави коментар
Име *Коментар ** до 1000 признака




