Да се твърди, че Радев е бил на страната на

Да се твърди, че Радев е бил на страната на „ смяната “ значи комфортно да се не помни по кое време и за какво жителят на Дондуков подвигна пестник против „ мутрите “ и против „ мафията “. Това се случи незабавно откакто прокуратурата влезе в офисите му за инспекция книжата на президентски консултант, обвинен в активност в интерес на непозната страна. (Е, за Радев и екипа му тази страна може и да не е била „ непозната “…) До този миг Радев постоянно бе показал внимателен неутрализъм и примирие с политическото статукво. „ Партиите на смяната “ припознаха Радев за собствен съидейник и сподвижник напълно „ по сметка “. Да се твърди, че са вярвали на неговата „ алтернативност “ е чисто двуличие от тяхна страна. Дори тандемът Петков – Василев, който дължи политическата си кариера на Радев постоянно се е ослушвал за най-ранна опция да се еманципира от него – изключително откакто получиха достъп до властта посредством четворната коалиция. Що се отнася до Демократична България – Радев бе комфортен инструмент и сателит, в това число за почистване на терена на вътрешнопартийните – вътрешнокоалиционните битки, като да вземем за пример появяването на съдията Лозан Панов като президентски претендент. Сега тече третото деяние на лицемерната драма сред Радев и „ партиите на смяната “. Те са покрусени от това, че досегашният им съдружник се е сближил с Бойко Борисов. Всъщност Радев не се сближава или разделя с който и да било. Неговата съществена цел през цялото време е да реализира статут на неоспорвана еднолична власт. За тази цел постоянно е бил подготвен да се побратими – за малко – с който и да е, стига това доближаване да го докара по-близко до жадувания резултат. В случая с „ партиите на смяната “ и двете страни имат опцията да изпитат взаимно удовлетворение от постигнатите резултати. Радев – тъй като посредством образуването на два опълчени и равнопоставени партийни лагера в българската политика, парламентарният развой е изцяло блокиран. До 2020 година парламентарната народна власт бе застрашена от на практика цялостната надмощие на партия ГЕРБ, печелеща мандат след мандат в една политическа обстановка, в която олигархичният кръг зад властта не допускаше появяването на пълноценна партийна и политическа опция. След 2021 година, парламентарната народна власт е още по-силно застрашена заради резултата на огромна фрагментация и взаимно обезсилване на парламентарните фракции, откриващи неограничени вероятности за централизация на еднолична и съвсем безконтролна президентска власт. Но „ партиите на смяната “ също имаха огромна изгода от късото, само че съдържателно партньорство с жителя на Дондуков. В качеството си на наставник, Радев акушира раждането на партия Продължаваме промяната с авансово избрани водачи и политически дневен ред. Шест месеца откакто пристигнаха на власт те се еманципираха от своя наставник, само че услугата – все едно – бе към този момент направена. Благодарение на своето политическо съдействие и поддръжка за Радев, Демократична България напусна ролята на дребна периферна партия на демократичния център и се разшири до междинна по мащаб политическа мощ, притежаваща капацитет да играе роля на балансьор в политическия развой. Доколко Демократична България упражнява пълноценно този капацитет е втори въпрос. Но изгодите от партньорството с Радев са повече от явни. Тъгата и роптанието за това, че Радев към този момент не е с „ смяната “, а се сближава със „ статуквото “ са неуместни. Радев постоянно е бил евразийски план и неговата позиция постоянно се е определяла от това до каква степен държанието му го доближава или го отдалечава от мечтаната роля на огромна еднолична власт, поради която и бе подложен на тази позиция през 2016-та. От друга страна, Политическа партия и – изключително – Демократична България не могат да заемат друга позиция с изключение на проевропейска и проатлантическа, просто тъй като в случай че завият на изток ще се окажат без гласоподаватели също толкоз бързо, колкото в случай че се сдружат с ГЕРБ или с Движение за права и свободи. Сътрудничеството сред „ партиите на смяната “ и Румен Радев бе малко, само че плодотворно и за двете страни. Вярно – за България това съдействие се оказа най-меко казано задънена улица. Да се оплаква „ завоят “ на Радев към „ статуквото “ е лицемерно. Той би завил на всички места, където му е преференциално. Важното е всички български партии и техните водачи да схванат, че упоритостите на Радев за съсредоточена еднолична власт са в директен спор с ползите на българската парламентарно-демократична система и на тяхната роля в нея. Още един-два завоя – и ще станат непотребни и никому ненужни… Огнян Минчев, коментар във фейсбук