Да се самосаботираш – ей това е най-откаченото нещо на

Да се самосаботираш – ей това е най-откаченото нещо на света! Отгоре на всичко е тайно действие, което си се случва тихичко, до момента в който ти си мислиш, че си яхнал вълната на позитивизма, че вярваш в положителната развръзка и си подготвен да живееш мечтите…

Как се случва ли ? Ами по разнообразни пътечки, само че с предупреден резултат – чувството, че таман си подал глава от водата и нещо отново те е натиснало надолу без въздух.

Самосаботаж е, когато си подготвен да се откажеш от личното си чувство, че си на прав път, единствено тъй като пътеката не е отъпкана.

Самосаботаж е, когато не чуваш сърцето и тялото си, а вярваш на нечия непозната истина.

Самосаботаж е, когато отричаш личното си чувство за нещата, а възприемаш другите като специалисти.

Самосаботаж е, когато си припрян и несмирен и искаш да задаваш команди на живота.

Самосаботаж е, когато следваш егото си и му позволиш да те заблуди, че си толкоз значим и специфичен, че имаш право да решаваш за всичко, което те касае.

Дали сме подготвени да приемем, че:

Понякога пътеката не е отъпкана, тъй като е предопределена персонално за нас и чака стъпките ни… Въпросът е стиска ли ни да си повярваме и да тръгнем?

Ние сме специалисти за нас самите и това, че лекарите слагат диагнози, не значи, че не можем да ги променим и че те са правилни. Дори да са, те отново са наш избор – плод на персоналния ни самосаботаж, който подчинява тялото ни.

Търпението и смирението са главният подарък, който получаваме когато доста държим нещо да ни се случи в този момент, незабавно и непременно. Един не съумява да си откри сътрудник, различен – призванието в живота, трети – да роди дете… А какво, в случай че приемем, че тези нещата ни се случват, когато сме подготвени за тях? Можеш да се ожениш на 20 и да си трагичен, да го направиш на 30 и да се окаже, че инвестираш години, с цел да изградиш хармонични връзки, или пък на 40 да имаш чувството, че си попаднал от раз на индивида, с който правиш едно напълно цяло.

Кое е по-добре за теб тогава?

Съществува съдба – ние идваме с избрана задача и с уроци, които душата ни е решила да научи. Да, имаме свободна воля, персонална мощ, качества и вътрешен глас, които да ни водят по пътя. Всяко наше решение отваря врата и затваря друга и от това какъв брой бързо усвояваме материала, зависи с какъв ритъм се движим. Нетърпението, неналичието на примирение и напомпаното его обаче могат единствено да ни вкарат в „ девета глуха “.

Магистралата е за тези, които умеят да четат знаците и да следват табелите. Останалите излизат на нея, когато си научат уроците.

Автор: Елена Димитрова-Ангелова

Инфо: gnezdoto.net