Владо Перев: Сегашната Македония е подла имитация на идеите на Иван Михайлов
Да се родиш преди цели 125 години в щипското Ново село и цели 100 години името ти да бъде по едно и също време тачено, ненавиждано, само че въпреки всичко споменавано, значи, че можеш да си удовлетворен от пребиваването си на този свят. Затова Иван Михайлов – Радко, който стартира житейския си път като един от многото водачи на Вътрешна македонска революционна организация, съумя приживе да стане знак на македонските българи в битката им за избавление от сръбската денационализаторска, националистическа и комунистическа нападателна политика по отношение на македонското население.
Благодарение на дейностите на Вътрешна македонска революционна организация под негово управление, той стана знак на отпора против сърбизирането на македонския народ, а същият този народ го възприемаше като собствен ангел пазител, като отмъстител за всички осъществени несправедливости и беззакония от страна на сръбската полиция и бойците върху македонската земя и народ.
Иван Михайлов пося семето на гордостта и достолепието на поробения, само че непослушен народ и първи, безусловно първи, ясно и мощно уточни нуждата от съществуването на самостоятелна македонска страна, страна на свободни и равноправни нации, страна със лична администрация, политика и интернационалните задължения. Неговата визия е визията на огромна част от македонските българи, дружно с останалите нации в Македония, на безусловно равноправна основа да образуват и да съществуват в страна, която ще изповядва полезностите на западната цивилизация, постоянно покрай демократичните постижения на западния свят.
При реализирането на своя народен, езиков и културологичен империализъм със съществени фашистки примеси, сръбските окупатори на Македония се опълчиха грубо на тази концепция, дадоха отговор с насилия, с цел да отвърнат по-късно Вътрешна македонска революционна организация и Михайлов с грубо възмездие. Тази титанична битка, това възмездие, последвано от голям брой убийства и саможертвата на най-достойните синове на македонските българи, издигна организацията и характера на Михайлов до върховете на легендите, с цел да могат бабите и дядовците през нощта, зад затворени порти и прозорци, безшумно да преразказват на своите синове и внуци историята на безкрайната, безмилостна битка в възхвала на достойнството и свободата. Жертвите и саможертвата постоянно са били споменавани с поклонение.
![Служебният външен министър желае Северна Македония да извършва договорите, които подписва]( "Служебният външен министър желае Северна Македония да извършва договорите, които подписва")
Служебният външен министър желае Северна Македония да извършва договорите, които подписва
За България Република Северна Македония е " болната тематика ". Това съобщи служебният външен министър Светлан Стоев отговор на въпрос до каква степен...
На трагичната дата 19 май 1934 година с държавния прелом на звенарите в България завърши битката за независимост на македонските българи. Вековните български врагове – съветските империалисти, олицетворени посредством руския Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), с логистиката на сръбските структури в България, нанесоха удар върху страната – дело на предателите на българската национална идея в самата България.
Прославената независимост след края на Втората международна война, по подигравка на ориста, донесе същинско иго на България и на Македония. Просъветските сърбомакедонски и български комунисти видяха в демократичните хрумвания на Вътрешна македонска революционна организация и на Михайлов главната заплаха за своето ръководство. За да бъдат унищожени идеалите за независимост и самостоятелност, Вътрешна македонска революционна организация бе оповестена за фашистка, а Ванчо Михайлов за фашист. След това се мина към заличаване, към разгром на хората, на цялостен един народ. Без съд и присъда бе премахнат цветът на македонската интелигенция. Жестокото ликвидиране на 53-мата велешани, безумните убийства и кланета в Куманово, Прилеп, Битоля, Ресен и из цяла Македония скова народа в невъобразим боязън, а интернационалната общественост остана сляпа и глуха за събитията. Реагираха по-късно, когато насилието изгуби от своята инерция.
Терорът взе и своите жертви като доктор Богдан Попгьорчев, с цел да лежат след това цели фамилии по пандизите на Югославия от Идризово до Добой. Петима от семейство Коцареви от Охрид лежаха в пандизите и лагерите на Титова Югославия, както и петима от семейство Светиеви от Битоля, които дават и една жертва – Стефан Светиев.
Затворите се пълнят с патриоти – почитатели на Иван Михайлов, упрекнати като „ македонски българи ” и наказани на нескончаем затвор. Идризово се препълва. Там са хората, подписали меморандума до великите сили като Константин Хрисимов, Илия Чулев, Димитър Златарев, Стефан Кузманов и другите от тяхната група. Застрелян е доктор Константин Терзиев и са затворени доктор Васил Иванов – другар на Лев Троцки, и доктор Константин Тренчев. В Идризово е и племенникът на създателя на ТМОРО доктор Христо Татарчев – доктор Асен Татарчев, който е пандизчия и в кралска Югославия. Той е най-коравият българин, който съм срещал през живота си, несклоняем герой за свободата на македонските българи. Там е и доктор Петър Бърдаров – другар на Иван Михайлов, а сред всички тях се отличават героичните фигури на Геогри Гоцев и на доктор Васил Иванов… описът е безконечен. Не са пощадени и младите демократично насочени кора, какъвто е Темелко Нешков, който на няколко пъти е задържан и унизен персонално от Лазар Мойсов. В един миг сред 1945 и 1948 година в пандизите в Македония са всички лекари, юристи и икономисти по обвиняване, че са ванчомихайловисти. Това е единственото правилно нещо в техните обвинителни актове. Всичко останало – че са били фашисти, терористи и други сходни, са измислени на комунистическата номенклатура.
Подобна е и обстановката в България. Екзекуторите на Българска комунистическа партия, показани посредством Лев Главинчев и Руси Христозов, убиват, бесят и изгарят живи най-изтъкнатите членове на Вътрешна македонска революционна организация, известните михайловисти като Кирил Дрангов, Коста Ризов, Йосиф Марков, хората на перото като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, а на насилствен труд в лагерите на България са изпратени и писатели като Димитър Талев и други. Тези убийства, осъществени от българските и югославските комунисти, унищожават демократичната мисъл както в България, по този начин и в Македония. Заради тях и заради тази причина до ден-днешен и двете страни не могат да осъществят до край своите демократични упоритости.
![Министерство на външните работи: Позицията ни за евроинтеграцията на Северна Македония остава непроменена]( "Министерство на външните работи: Позицията ни за евроинтеграцията на Северна Македония остава непроменена")
Министерство на външните работи: Позицията ни за евроинтеграцията на Северна Македония остава непроменена
Позицията на България по евроинтеграцията на Република Северна Македония остава непроменена, страната ни продължава да е отворена за ди...
Сегашната Република Северна Македония е оповестена за демократична страна, само че в реалност е креатура, подла реплика на концепцията на Иван Михайлов за „ Македония – Швейцария на Балканите ”. Но сянката на михайловизма и неговите почтени жертви остават като символна демокрацията и равноправието на народите в Македония. Идеята не може да бъде убита, а и никой до момента не е съумял да унищожи всички хора. Впрочем, демокрацията е безсмъртна.
Ние, потомците на незаслужено съдените или убитите, сме тук. Синът на Богдан Попгьорчев – Борис, беше прочут и сполучлив публицист, а внукът, който носеше неговото име Богдан, беше кино и ефирен режисьор. Синът на Георги Гоцев – доктор Димитър Гоцев, е създател на Вътрешна македонска революционна организация в България, а синът на Темелко Нешков е публицист и притежател на организация БГНЕС. До ден-днешен фамилията на Светиеви дава видни интелектуалци на Македония. Саво Коцарев, със своите попреминали години, е най-старият юрист в Македония, гордостта на семейство Коцареви и на потомците на всички михайловистки фамилии. Не единствено те, само че и всички ние, останалите, сме постоянно в търсене на истината и справедливостта за нашите предшественици. Македония е татковина на всички нас.
Идеята на Ванчо Михайлов продължава да бъде жива. Отдавна сме преодолели отмъщението като средство за битка, а ветото на България към Македония е най-голямото и към този момент единственото самопризнание от страна на София за жертвите, дадени в отбрана на българската идея в Македония. Всичко останало е просто изменничество към жертвата на нашите предшественици.
-------------
Владимир Перев - македонски публицист и журналист. Статията е написана особено за БГНЕС.
Още от ОБЩЕСТВО:
Благодарение на дейностите на Вътрешна македонска революционна организация под негово управление, той стана знак на отпора против сърбизирането на македонския народ, а същият този народ го възприемаше като собствен ангел пазител, като отмъстител за всички осъществени несправедливости и беззакония от страна на сръбската полиция и бойците върху македонската земя и народ.
Иван Михайлов пося семето на гордостта и достолепието на поробения, само че непослушен народ и първи, безусловно първи, ясно и мощно уточни нуждата от съществуването на самостоятелна македонска страна, страна на свободни и равноправни нации, страна със лична администрация, политика и интернационалните задължения. Неговата визия е визията на огромна част от македонските българи, дружно с останалите нации в Македония, на безусловно равноправна основа да образуват и да съществуват в страна, която ще изповядва полезностите на западната цивилизация, постоянно покрай демократичните постижения на западния свят.
При реализирането на своя народен, езиков и културологичен империализъм със съществени фашистки примеси, сръбските окупатори на Македония се опълчиха грубо на тази концепция, дадоха отговор с насилия, с цел да отвърнат по-късно Вътрешна македонска революционна организация и Михайлов с грубо възмездие. Тази титанична битка, това възмездие, последвано от голям брой убийства и саможертвата на най-достойните синове на македонските българи, издигна организацията и характера на Михайлов до върховете на легендите, с цел да могат бабите и дядовците през нощта, зад затворени порти и прозорци, безшумно да преразказват на своите синове и внуци историята на безкрайната, безмилостна битка в възхвала на достойнството и свободата. Жертвите и саможертвата постоянно са били споменавани с поклонение.
За България Република Северна Македония е " болната тематика ". Това съобщи служебният външен министър Светлан Стоев отговор на въпрос до каква степен...
На трагичната дата 19 май 1934 година с държавния прелом на звенарите в България завърши битката за независимост на македонските българи. Вековните български врагове – съветските империалисти, олицетворени посредством руския Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), с логистиката на сръбските структури в България, нанесоха удар върху страната – дело на предателите на българската национална идея в самата България.
Прославената независимост след края на Втората международна война, по подигравка на ориста, донесе същинско иго на България и на Македония. Просъветските сърбомакедонски и български комунисти видяха в демократичните хрумвания на Вътрешна македонска революционна организация и на Михайлов главната заплаха за своето ръководство. За да бъдат унищожени идеалите за независимост и самостоятелност, Вътрешна македонска революционна организация бе оповестена за фашистка, а Ванчо Михайлов за фашист. След това се мина към заличаване, към разгром на хората, на цялостен един народ. Без съд и присъда бе премахнат цветът на македонската интелигенция. Жестокото ликвидиране на 53-мата велешани, безумните убийства и кланета в Куманово, Прилеп, Битоля, Ресен и из цяла Македония скова народа в невъобразим боязън, а интернационалната общественост остана сляпа и глуха за събитията. Реагираха по-късно, когато насилието изгуби от своята инерция.
Терорът взе и своите жертви като доктор Богдан Попгьорчев, с цел да лежат след това цели фамилии по пандизите на Югославия от Идризово до Добой. Петима от семейство Коцареви от Охрид лежаха в пандизите и лагерите на Титова Югославия, както и петима от семейство Светиеви от Битоля, които дават и една жертва – Стефан Светиев.
Затворите се пълнят с патриоти – почитатели на Иван Михайлов, упрекнати като „ македонски българи ” и наказани на нескончаем затвор. Идризово се препълва. Там са хората, подписали меморандума до великите сили като Константин Хрисимов, Илия Чулев, Димитър Златарев, Стефан Кузманов и другите от тяхната група. Застрелян е доктор Константин Терзиев и са затворени доктор Васил Иванов – другар на Лев Троцки, и доктор Константин Тренчев. В Идризово е и племенникът на създателя на ТМОРО доктор Христо Татарчев – доктор Асен Татарчев, който е пандизчия и в кралска Югославия. Той е най-коравият българин, който съм срещал през живота си, несклоняем герой за свободата на македонските българи. Там е и доктор Петър Бърдаров – другар на Иван Михайлов, а сред всички тях се отличават героичните фигури на Геогри Гоцев и на доктор Васил Иванов… описът е безконечен. Не са пощадени и младите демократично насочени кора, какъвто е Темелко Нешков, който на няколко пъти е задържан и унизен персонално от Лазар Мойсов. В един миг сред 1945 и 1948 година в пандизите в Македония са всички лекари, юристи и икономисти по обвиняване, че са ванчомихайловисти. Това е единственото правилно нещо в техните обвинителни актове. Всичко останало – че са били фашисти, терористи и други сходни, са измислени на комунистическата номенклатура.
Подобна е и обстановката в България. Екзекуторите на Българска комунистическа партия, показани посредством Лев Главинчев и Руси Христозов, убиват, бесят и изгарят живи най-изтъкнатите членове на Вътрешна македонска революционна организация, известните михайловисти като Кирил Дрангов, Коста Ризов, Йосиф Марков, хората на перото като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, а на насилствен труд в лагерите на България са изпратени и писатели като Димитър Талев и други. Тези убийства, осъществени от българските и югославските комунисти, унищожават демократичната мисъл както в България, по този начин и в Македония. Заради тях и заради тази причина до ден-днешен и двете страни не могат да осъществят до край своите демократични упоритости.
Позицията на България по евроинтеграцията на Република Северна Македония остава непроменена, страната ни продължава да е отворена за ди...
Сегашната Република Северна Македония е оповестена за демократична страна, само че в реалност е креатура, подла реплика на концепцията на Иван Михайлов за „ Македония – Швейцария на Балканите ”. Но сянката на михайловизма и неговите почтени жертви остават като символна демокрацията и равноправието на народите в Македония. Идеята не може да бъде убита, а и никой до момента не е съумял да унищожи всички хора. Впрочем, демокрацията е безсмъртна.
Ние, потомците на незаслужено съдените или убитите, сме тук. Синът на Богдан Попгьорчев – Борис, беше прочут и сполучлив публицист, а внукът, който носеше неговото име Богдан, беше кино и ефирен режисьор. Синът на Георги Гоцев – доктор Димитър Гоцев, е създател на Вътрешна македонска революционна организация в България, а синът на Темелко Нешков е публицист и притежател на организация БГНЕС. До ден-днешен фамилията на Светиеви дава видни интелектуалци на Македония. Саво Коцарев, със своите попреминали години, е най-старият юрист в Македония, гордостта на семейство Коцареви и на потомците на всички михайловистки фамилии. Не единствено те, само че и всички ние, останалите, сме постоянно в търсене на истината и справедливостта за нашите предшественици. Македония е татковина на всички нас.
Идеята на Ванчо Михайлов продължава да бъде жива. Отдавна сме преодолели отмъщението като средство за битка, а ветото на България към Македония е най-голямото и към този момент единственото самопризнание от страна на София за жертвите, дадени в отбрана на българската идея в Македония. Всичко останало е просто изменничество към жертвата на нашите предшественици.
-------------
Владимир Перев - македонски публицист и журналист. Статията е написана особено за БГНЕС.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ