10-те най-добри произведения на Ерих Мария Ремарк
“Да се родиш малоумен не е срамно,
срамно е единствено да умреш малоумен. ”
Тези и още тонове сходни тежки и мъдри слова ни оставя в завещание великият Ерих Мария Ремарк. Той е измежду най-популярните немски създатели, умее без изпитание да превзема мозъка и сърцето на читателя. Той е утвърден като занаятчия на антивоенната литература, а творбите му са издадени в милиони екземпляри.
Романите му са пропити с горчивината на войната, само че и с човечността, която съумява да разцъфти тъкмо по това време. Той изкусно и напълно неангажиращо вплита в едно най-красивото и най-грозното в човешката душа, а романите му са повече от удивителни и вълнуващи. Препоръчваме ви да прочетете всички негови творби, а тук ви представяме 10-те наложителни.
1. „ Мансардата на бляновете “
“Мансардата на бляновете “ е първият разказ на Ерих Мария Ремарк и в него създателят към момента търси своя жанр, само че това не го прави по-малко завладяващ от всички останали.
Ремарк стартира да написа романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 година. Историята споделя за Фриц Шрам – безвъзвратен романтик, надарен стихотворец, художник и ценител на човешките сърца и за неговата Мансарда на бляновете.
Проследява и това, което Фриц Шрам назовава “великото То ” – неразрешимата мистерия на живота, дълбоката и безконечна естетика, която носи избавление и покой, без да дава отговори, като освобождава индивида от потребността да търси отговори.
Фриц се посвещава на задачата да събере двама свои близки другари – музикантът Ернст Винтер и младата Елизабет Хайндорф. Но раздавайки на всички от своята мъдрост, Фриц последователно стартира да губи самия себе си.
2. „ На Западния фронт нищо ново “
Творбата излиза през 1929 година и единствено за 18 месеца е преведена на 22 езика и продадена в над 2.5 милиона бройки.
През 1931 година излиза и продължението – “Обратният път ”. И двете книги са неразрешени и горени на клади, а самият Ремарк е заставен да напусне родината си поради тях.
В тези си творби немският публицист разказва живота на група млади бойци. Някои от тях стават жертви на безмилостната гибел, а други – на следствията след войната.
Светът се опасява от тях и отхвърля да ги одобри, а те не могат да го схванат, тъй като още от невръстни деца познават единствено студа, болката и гибелта.
3. „ Трима приятели “
“Трима приятели ” е разказ за възобновяване на света от войната и за неговата неприязън към индивида.
Годината е 1928, а Германия още пази загатна за неуспеха във войната. Животът на тримата неразделни приятели – Роби, Кьостер и Ленц също не остава непокътнат.
Тримата мъже са претърпели загубата на идеали, загубата на близки и скъпи хора, само че се стремят да намерят своето място в общество, преживяващо икономическа рецесия и обществен потрес.
Това, което остава непроменено за тях, е другарството им.
Но дали ще продължи да е по този начин и откакто Роби се влюбва в младата и очарователна Пат, която става неразделна част от сплотената им група?
4. „ Обичай близък си “
“Обичай близък си ” е разказ, отдаден на тематиката за емиграцията и отразяващ трагичната орис на самия създател, заставен да живее отвън границите на отечеството. “Обичай близък си ” е разказ за немските емигранти, които са принудени да се скитат по калните пътища на Европа.
Те се крият, гладуват, скрито пресичат границите, доста от техните родственици и другари са в концентрационни лагери, само че към момента намират мощ за съчувствие и обич.
Щайнер и Керн живеят от ден за ден, продавайки връзки за обувки за по няколко пенита. Въпреки това двамата с изненада откриват, че са останали и хубави неща в този свят. За единия това е Париж, а за другия – любовта.
Сред страховитата свирепост и безпощадните закони към момента съществуват човещина и състрадание. А какъв брой огромно е щастието, когато пред теб се открие опцията да се влюбиш, да оцелееш, да споделиш историята си и тя в никакъв случай да не бъде забравена.
5. „ Триумфалната арка “
Този разказ Ремарк написа в заточение в Америка през 1946 година. Действието се развива през 1938 година в Париж. Доктор Равик е кадърен хирург, който обитава във френския град без документи и без право да упражнява специалността си.
Той е претърпял ужасите на концентрационните лагери, а след войната е в непрекъснат боязън да не го заловят и депортират назад в Германия.
Свързва двата края като оперира незаконно в частна клиника. И мощно има вяра, че убийството на германец, измъчвал стотици хора, е не по-малко хуманно нещо, в сравнение с да се избави тежко болен пациент.
В такива, враждебни за каквито и да е сантиментални връзки, условия Равик среща Жоан – обезверена актриса, на която оказва помощ да стъпи на крайници.
И въпреки хирургът да не има вяра в любовта, ориста му по чудноват метод го въвлича в една бурна сантиментална история с драматичен край.
6. „ Време да се живее и време да се мре “
Втората международна война е в разгара си. След две извънредно тежки години на Източния фронт, немският редови войник Ернст Гребер чака с неспокойствие триседмичния си отпуск.
Той се връща в родния дом, само че с цел да го види опустошен и унищожен. Ернст е посрещнат от един напълно чужд град, в който се изгубва. Родителите му са изчезнали. В търсене на нещо, което да му вдъхне вяра и предпочитание за живот, той среща някогашната си съученичка Елизабет.
Двамата се оказват мъчително нужни един на различен. И вземат решение да се оженят. Но способна ли е любовта да изтрие кошмарите от предишното? Може ли един боец да не помни какво е видял, какво е сторил и за какво го е сторил?
Отпускът изтича и Гребер би трябвало да се върне на фронта, малтретиран от голям брой въпроси, свързани с войната и отговорността.
7. „ Черният обелиск “
Подзаглавието на романа е “История на една закъсняла младост ” и напълно разкрива тематиката му – след войната няма място за младост, има място единствено за нещо като живот или оскъдици от живот.
Романът е за любовта, гибелта, религията, лудостта и раните от войната.
Младият Лудвиг Бодмер е деец от войната, който живее в дребен недодялан град и работи във компания за надгробни монументи. Той свири на орган в параклиса на локалната клиника за душевно заболели.
Влюбва се в една от пациентките на клиниката – младата и красива Женевиев, търсейки своята сродна душа.
8. „ Нощ в Лисабон “
“Нощ в Лисабон ” е една от последните произведения на Ремарк. Излиза от щемпел през 1962 година и е считана за върха в творчеството на писателя.
Една нощ в Лисабон, при започване на Втората международна война, млад мъж следи готвещия се да отпътува на другия ден за Америка транспортен съд.
Без виза и единствено с шест $ в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно леговище в португалската столица, мечтаещи за по-добро бъдеще някъде надалеч.
Внезапно към него се доближава чудноват чужд и му предлага два билета за кораба и паспорт с годна виза.
Единственото, което желае в подмяна, е младежът да изслуша неговата история. История, колкото невероятна, толкоз и до болежка позната в тези смутни военни времена.
9. „ Обетована земя “
Повечето акцентират този разказ като най-хубавият и най-трагичният измежду творбите на Ремарк. Може би поради това, че той по този начин и не съумява да го приключи.
Чрез него писателят ни води в Ню Йорк от 1944 година и ни потапя в живота на един човек, преследван от предишното и белязан от опустошителните последствия на войната.
Изгубен и без посока, Лудвиг Зомер се озовава измежду хаоса на огромния град, заставен да се оправя с несгодите на емигрантския живот. Докато лека-полека се пробва да се съвземе, той открива, че всяка дребна или огромна облага му носи горчив привкус.
Спомените за войната и нечовешкото отношение не престават да го преследват даже в тази мирна обетована земя.
10. „ Сенки в парадайса “
Романът е оповестен след гибелта на Ремарк и ни води в Америка.
Цел за толкоз доста бежанци, тя се оказва обетованата земя за Роберт Рос. Там той намира своето леговище след години в концлагери и в преследвания из окупирана Европа.
Установява се в Ню Йорк дружно с други бежанци от нацистка Германия. Тук среща Наташа – красива манекенка с положително и дружелюбно сърце, с която желае да стартира нов живот. Но допустимо ли е ново начало, когато съзнанието ти е затънало в предишното?
Всичко припомня на Рос, че свободата също носи последствия и че раят, колкото и идеален и далечен да е той, има своята цена.
