Кратка история на полудяването
Да се опише късата история на полудяването е комплицирана задача. Най-малкото, тръгваме с мир и без въоръжение към полесражение, където всеки спор се пръсва с динамит във въздуха и начертава алена разграничителна линия.
Коронавирус, политика, ваксина, кръст на Богоявление: тематиката от дълго време е без значение. От значение е разпъването ѝ на кръст - и тайното наслаждение от това. Живеем в света на гореща поляризация – свят, в който всеки спор по наложителност се трансформира в спор, спорът - в раздор, разривът във война. Този свят е противоположният на Волтер. Правилото е: Не съм склонен с това, което мислиш, само че до момента в който съм жив ще ти подсещам, че си малоумен да го мислиш. Може да прибавим още: Кажи ми кого мразиш, с цел да ти кажа кой си.
За нас обаче е от голяма важност да разкажем - за какво се стигна до такава степен. Да опишем лудостта на поляризацията, нейният бунт в обществените мрежи и бързия яд по всеки публичен въпрос. Ще твърдим: този яд е по-сложен, в сравнение с наподобява, има лична история и тя е софтуерна.
Ще ни се наложи - ето ти екипировка - в една усмирителна риза да натъпчем логаритми, осведомителни революции, пандемии от биологичен, само че и дигитален вид; и да не полудеем от това. Така, вероятно, ризата ще се раздвижи в сюжет и ще нахвърля бинтове към бойното поле. Обикновено там са нужни.
Да стартираме с началото. В началото бе Break The Internet.
Пролог: Ким
През 2014-та година Ким Кардашян изгрява в сп. " Paper " със фотография, ангажираща читателя по нов, трогателен метод. Заснета е по този начин предизвикателно, както в никакъв случай преди. Върху това, с което Ким е известна, като на комфортна маса, е сложена чаша. Макар че Ким - там е работата - стои права. Отворила е шампанско, което разказва пенлива дъга над главата ѝ и се излива право в чашата. Корицата е озаглавена по този начин: Break The Internet.
Тази фраза, почтена като началото на всеки апокалипсис, е първият ключ, който отваря със скърцане една врата и една мистерия. На нея написа: Break The Internеt.
" Да счупиш интернет ", несъмнено, е невероятно - корицата на Ким се базира на друго, на обстановката на претоварване на сървъра, когато при голямо и ненадейно количество от поръчки за ползване, той не съумява да издържи на трафика. Корицата реализира упоритостта си: списание " Paper " записва 16 милиона четения за един ден, при общоприети 25 000 в други дни. Кардашян фактически е разрушила " нета " ; а това е единствено началото на доста по-големи размери от трафик, които ще завоюва.
Ала въпреки всичко фразата е изключително забавна. Ранният възторг на цифровата гражданска война в никакъв случай не си е представял сходна режисура - че интернет може да бъде " счупван " и че това ще бъде маркер за триумф. Но с времето стартира да излиза наяве нещо контраинтуитивно. Че това не е някакъв упорит, кардашянски метод, предопределен за малко на брой адепти на тънкото изкуство по предизвикателство на внимание. Напротив: " нетът ", в лицето на най-мощните платформи, през които се употребява, непрестанно се стреми да бъде строшен, структуриран е в стремежа да бъде строшен. Но за какво?
Пророк: Саймън
Корицата на " Paper " и нейният слоган, както всичко друго, за което ще стане дума тук, е планувана от нобелиста по стопанска система Хърбърт Саймън, девет години преди самата Ким да се роди. В свят, в който има голямо количество информация, предвижда той, нейното обилие значи оскъдност на вниманието. А това вещае стопански поврат: нобелистът допуска, че заради експоненциалното си повишаване в един миг информацията ще изгуби стойност и ще стартира да “гладува ” внимания. Тя ще придобие самодейна мощ, нагледно казано ще се оживи, ще се трансформира на собствен ред в изследовател и ще претърсва вниманията. Съответно цената, проведена върху продажбата на информацията преди (купуване на вестник, видеокасети чартърен, продажба на плочи и дискове), ще се реалокира от информацията към полезността на вниманието. Информацията ще бъде безвъзмездна поради безкрайността си, а вниманието - драгоценен запас, заради оскъдицата си.
Оттам и слоганът Break The Internet наподобява като неминуем софтуерен закон. Да счупиш нета значи не просто, че Ким Кардашян е сложила чашата с шампанско и чества триумфа си. Означава, че в студения космос от зетабайтове информация някакъв откъс от безкрайния онлайн поток е съумял да погълне огромен дял от вниманията, които да го нажежат от интерес, да му придадат маса и гравитация, надлежно и опция за монетизация. Определен пай данни е сполучил да избухне в светеща звезда, възпламенил се от снопа наблюдаващи го. Това ще се трансформира в главен принцип във физиката на информацията.
Гилотина: Обезглавяване на гейткийпъра
Но в този леден космос от безкрайна информация и горещи гравитационни колоси вие достоверно ще кажете, че да вземем за пример всичко, което знаете за Ким Кардашян, го знаете срещу волята си. Позиция, към която се отнасяме с огромно схващане и състрадание. Когато тя или някой различен е " счупвал нета " с друга акция, вие сте се отнасяли с безразличие и даже известно неспокойствие.
Друг от огромните адепти на цифровата гражданска война - Николас Неграпонте, обаче има явен отговор. Той предвижда, още преди обществените мрежи, че ще се появи вестник, който ще бъде четен от всички. Този вестник ще може се назове по този начин: Daily Me („ Аз през днешния ден “). Ким най-вероятно не е попаднала във вашия " Аз през днешния ден " и го е раздразнила единствено по периферията. Но сигурно в персоналната ви екосистема от информация има други колоси, други плещи на Атлас, които задържат вниманието ви към разнообразни съзвездия от наличия. Могат да са политически, просветителни, спортни, всевъзможни. Но не могат да бъдат други, с изключение на Любимите ви.
Става по този начин, тъй като “Аз през днешния ден “, допуска Неграпонте, би включвал софтуерно селектирана информация, която да визира оптимално четящия и да декласира останалата като ирелевантна. Това ще бъде контрапункт на Daily Us - " Ние през днешния ден " - всеобщия медиен стандарт допреди цифровата гражданска война, чиято концепция за социална значимост се построява от груповата преценка на редакторските екипи. Революционният прелом на обществените мрежи - а като всяка гражданска война и цифровата протича с жертви и свистяща гилотина - бе точно в това да отстранен самата фигура на редакторския екип и да разпилян груповия " Ние през днешния ден " в множества пакети от софтуерно дистрибутирани " Аз през днешния ден ". Днешният свръхперсонален нюзфийд.
Под знамето на " Аз през днешния ден " - може да си го представяме като личната ни глава, бродирана върху бял плат - цифровият свят ще одобри нова конституция. Новината ще се трансформира в " content ", наличие, дружно с всичко останало. Между политическия статус, медийната информация, фотографията на котка, комичен клип, подправена вест, разликата ще бъде размита - те са най-много наличия. Всички редактори на всички медии ще бъдат намалени в човешки стажанти на най-главния редактор: алгоритмичен кабинет от опознавателни лъчове, проучващи държанието на потребилите - с цел да свържат техния " алгоритмичен аз " със наличието, на което той би реагирал. Онова, което търсиш, търси теб, проповядва персийският стихотворец Руми. Векове по късно това не е енергийна мистичност, а части код: консуматор и наличие, информация и внимание, се търсят едни други, опосредствани от проучващия ги в дълбочина логаритъм. В този прелом по Саймъновата галактика, никой няма да придава стойност на зетабайтовете информация - на процедура към този момент безпределно количество. Вниманието обаче - точните часове гледане, брой реакции, брой четения, ще се трансформира в интернационален език и устойчива софтуерна метрика. " Аз през днешния ден " стъпва решително върху сигурната земя на трафика. Но сигурна ли е?
Капанът: Харесване и затвор
За " Аз през днешния ден " и алгоритъма-редактор обаче е квалифициран капан. Шиповете му блесват по време на социологически опит в Колорадо, сбъднат по същото време, когато в харвардските общежития са ражда концепцията за обществените мрежи. Оказва се, че софтуерно селектираната информация може да прави чудеса, щом става дума за обучение, развлечение, музика. Но е рискова, когато оперира в сферата " политика ".
Ето и опита. По няколко значими въпроса, типично разделящи демократичните и консервативни възгледи, разделят пет групи от първите и пет от вторите. Обсъждат основни политически проблеми за не доста дълъг интервал. В засичането на мненията преди и след опита при групите се вижда обща смяна: нюансираните показа понижават, затвърждава се хомогенността на мненията и всеки претърпява мощен подтик към по-екстремна форма на убежденията си. Накратко: либералите стават от ден на ден либерали, а консерваторите от ден на ден консерватори. И всяка от двете групи стартира да вижда убежденията на противостоящата като все по-несъстоятелни и неуместни. Колкото по-дълго време попадате измежду съидейници, толкоз по-голяма е вероятността личните ви възгледи да се екстремизират.
Колодарският опит обаче е почтено упражнение спрямо огромния взрив на " аз през днешния ден " в обществените мрежи години по-късно.
Проблемът: всеки " аз през днешния ден " има натурален пиедестал - да търси непосредственост с другите ние. Но този натурален пиедестал има рискови последствия, когато предстои на софтуерен гърмеж. Тъй като всеки логаритъм гледа на всяка информация като на дребен капитал, той прави всичко допустимо да умножи този капитал като се опита да го приближи до най-вероятните профили, които да реагират по отношение на него - за да удължи времето, прекарано в платформата и изложи повече погледи към рекламния пазар. И тъй като всеки консуматор на обществената мрежа оставя богата находка от данни за политически пристрастия, лекотата, с която логаритъмът води четящия към тези пристрастия, става все по-настъпателна. Този захват последователно затваря четящия таман в това, което препотвърждава мнението му. Най-често се изяснява по този начин: харесванията (likes) се трансформират в осведомителни заключвания (locks). По натурален път и за личен комфорт " аз през днешния ден " ще избере онази политическа стая, в която ще откри най-вече себеподобни. И евентуално ще стартира да се радикализира.
Оттам и комплицираният абсурд на цифровата гражданска война. Да, има десетки аргументи гейткийпърите на медийното наличие да бъдат премахнати; основните редактори на вестници постоянно са предложили осакатена версия на " Ние през днешния ден " - тъмен и постоянно подкупен небосвод, тягостен полифонията от гласове и възцаряващ манипулативен дневен ред. Оказва се обаче, че " Аз през днешния ден " стартира да ражда нови чудовища: по алгоритмичен път политическите отзиви замръзват в идеологически силози. " Нетът се чупи " от монетизацията на новия петрол - вниманието; само че дружно с това се счупва една от главните рамки, които поддържат обществения диалог изобщо - равната изложеност към разнообразни гледни точки. Иронията е в това, че гледните точки са оптимално налични, само че психически блокирани поради алгоритмичното ласо към една от тях. Вниманието стартира да „ потъва “ в десетки вариации от политически отзиви, само че тези вариации рядко напущат хомогенния аргументативен басейн, към който мрежата е отчела мощна предразположеност.
Гиганти и анимация
Но ето, че човек може да изпита теоретично възмущение и да рече: кажи нещо за имунизациите, кажи нещо за политиците, кажи за ковид, либералите, консерваторите, Сорос и патриотите. Кажи за Мангъров и за Мутафчийски, кажи за всички ще измрем или че никой в никакъв случай не е умирал, кажи за сухите съчки, за Истанбулската спогодба, за Добчев и Бакалова кажи. Ще кажа, учтиво: нищо от това, по метода, по който се възприема, не съществува.
Съществуват облици, които засядат в осведомителното поле, напомпани от състезаващи се алгоритми; съществуват и изтощени, хипнотично втренчени в тях внимания, които следят конфликтите им по този начин, както се гледа блокбъстър. Това надалеч не значи, че доцент Мангъров да вземем за пример няма учредения да подлага на критика обстановката с ковид и ген. Мутафчийски няма учредения да приканва за локдаун. Означава, че най-радикалните позиции по даден въпрос имат най-голяма възможност да приковат парещ общ брой от внимания. Означава, че облиците на двамата от дълго време са се отделили от тях самите и са преживявали нещо като компютърен гигантизъм: с времето виртуалните им лица по наложителност са почнали да вършат снежна топка сами със себе си и са били отсяти от логаритъма, с цел да осъществен неговата цел - от актанти в осведомителната стопанска система (всеки от тях носи избрана информация, обвързвана с коронавируса), да бъдат нараснали в колоси от стопанската система на вниманието.
Тази стопанска система непрестанно прави анимация на обществената сфера; в случай че медията допуска относително хладна изложеност към множества от гледни точки, нейното цифрово издание създава нещо като " Годзила против Кинг Конг " - блокбъстъра на колосите. В този конфликт на колоси към съвсем всяко умерено или комплицирано мнение се спуска прелиминарен залез. Опитайте се да говорите към нюансирано небе, до момента в който логаритъмът се пробва да го раздере от светкавици. Ще говорите добре: сигурен съм. И ще имате слаба чуваемост: сигурен съм. Светът на " Break The Internet " създава бинарни граждани; обществен ластик, обтегнат софтуерно, форсиран да изпомпи вниманието на публиката и да го раздели на фронтови линии. Да се мине от двете страни на браздата е лесно; да се приказва тъкмо по средата й, необичайност. Нека опитаме: Какво да вземем за пример в случай че човек от дълго време е забелязъл, че коронавирусът е рисков, само че пандемията включва голям вързоп от въздействия, които изобщо не могат да бъдат проследени, а математическите сборувания на инфектирани са принуждение към самата математика, тъй като комфортно пресмятат само това, което може да се пресметна и пропущат това, което не може? Какво да вземем за пример в случай че човек счита, че политическият свят наложително би трябвало да включва сегменти от демократичните убеждения и сегменти от консервативните и всеки от двата фронта бълнува кошмарни пресиления, които екстремизират публиките им, тъй като таман тези пресиления получават най-голяма видимост и довеждат до ответна бурна реакция? Какво в случай че човек счита, че аниминираният от обществените мрежи конфликт за " Добчев против Бакалова " беше толкоз безразсъден, че от самото начало съвсем не включи въпроса за това, с което се занимават: изкуството?
Нищо; нито аз, нито вие, сте чули задоволително сходни отзиви. И за огромно страдание - тъй като пробата за първокласна просветеност, както написа Фицджералд, е " опцията да имаш две противоположни хрумвания в мозъка си по едно и също и време, и да функционираш обикновено ". Ненавременен откъс, горест по класиците. Две противоположни хрумвания в един разум са пагубни за технологията на вниманието - не нажежават конфликти сред гневни публики и са сложни за монетизация. Затова и в света на Break The Internet се възцарява нещо като пустота - пустота на умерения пояс. Вместо него съществуват две географски понятия: екватор и полюс. Това обаче е не просто извънредно нереалистично, а и извънредно рисково: всеки политически диалог има личен релеф и има смисъл точно в зачитането на този релеф; отвън него се трансформира в международен риск, по същия метод, по който го вършат пропагандите на Студената война.
Ако би трябвало да си представим оня кабинет - алгоритмичния, и му придадем човешки образ, това би бил кабинет от двама редактори. Единият, извънредно демократичен, позволяващ всички до една обща сцена. Другият, споделящ доста от сензационната публицистика, доколкото тази обща сцена би трябвало да създава земетресения на вниманието. Първият обгрижва слогана " Connecting People ". Вторият - слогана " Break The Internet ". Двамата, работейки дружно, основават и абсурд на нововъведението - нюзфийдът е съвременен софтуерен авангард, доколкото свързва четец със наличие на микро равнище, само че в политически аспект прожектира военните маршове от предишното, доколкото радикализира в ехокамери личните си публики.
От подправени вести към авторитет на подозрението
Пропускането на подправените вести до този миг бе съзнателно и до известна степен коравосърдечно - поради всеобщата и оптимистична религия, че тяхното почистване би възцарило обществен мир и благополучие. Смея да оспоря: подло, лековерно разбиране. Дори изцяло изчистени, логичен изрядни обстоятелства, биха могли да провокират апокалипсис. Достатъчно е едните изрядни обстоятелства да се нанизват в едната ехо-камера и да я издуват до спукване, до момента в който други изрядни обстоятелства се изсипват в другата и изобщо не се срещат. Тъкмо това, което логаритъмът на Daily Me, сервирайки информация по отношение на пристрастия, прави.
И ето факт за обстоятелството - всеки факт и всяка подправена вест имат равнища и подземия. Дезинформация е това, че Бил Гейтс желае да чипира цялата планета с имунизациите против ковид. Зад тази подправена вест обаче има факт: факт е общото отчаяние от политически и стопански елити изобщо, което търси звучност за личния си яд. Дори подправената вест за Гейтс да бъде спестена, това факт-призрак ще продължава да търси метод да се материализа. И в случай че медията, въпреки и фактолюбова, не открие способи да заяви този яд, той ще се заяви самичък - по един или различен метод. Впрочем, за какво тъкмо през Бил Гейтс се разпростра цялата тайна акция? Защо, когато неговият облик е бил определен в разпалването на пещта на дезинформационните войни, е бил предпочетен пред по-богатите от него Илон Мъск и Джеф Безос - и то в случай, че таман Мъск създава чиповете " Neurolink "? Предположение: тъй като Бил Гейтс е милиардер, чието име е познато от бейби бумъри до милениъли, от 60 до 16 годишни. Той е просто необятният поколенчески и международен общ знаметател като синоним на милиардер изобщо. Най-популярният облик, който може най-дълбоко да разреже тъканта на обществените мрежи. Оттам насетне самият Бил Гейтс е без значение; това не е създателят на " Майкрософт ", а легион от смисли, който се разпръсква в безчет облици и асоциации, с цел да реализира най-разтърсващия Break The Internet.
Но подправената вест за Бил Гейтс покорява съзнания нито поради него самия, нито поради тези, които имат вяра в нея. Тя, както и доста други, натрупат известност поради самия информативен дизайн на обществените мрежи и свойството на логаритмите по софтуерен път да наелектризират доста по-крупни сугестивни вериги. Ако се разровите в разнообразни съмнителни фейсбук страници и групи, и ги разгледате за освен това от развлечение (всеки познава суетната наслада от това, че може да разпознае фактът от измислицата), ще забележите, че подправените вести биха били безобидни сами по себе си, в случай че не отпращаха всеки демонстриращ интерес към тях " Daily Me " към колаж от приласкаващи благоприятни условия. Почти всяко подозрение за Ковид-19 да вземем за пример претърпява разширяващо се разнообразие. Постепенно към него се приобщават безчет политически материали, уверения за геополитически такъми, дълъг обстрел от информации, който е друг по темперамент, само че не й по същина. А същността е: всеобщото присъединяване в нов, незабележим авторитет на подозрението. Този авторитет е кадърен на изумителни асоциативни скокове. Да кажем, че в случай че си срещу ограниченията против ковид, вземи да помислиш - подшушва се в групите - да излезем от Европейски Съюз. Приеми също безплатно - нали сме наши хора - тази публикация за извънземни. Окото е привлечено от обособен, дезинформационен опал. Но този блестящ опал е част от гердан, който скоро би могъл да носиш като огърлица против политическо уроки.
Престижът на подозрението е извънреден капитал: както за политици, които умеят да го употребяват, по този начин и за самите обществени мрежи, които монетизират трафиците му. Той обаче е рисков освен за членуващите в него. Опасен е и за противостоящата аудитория - таман онази, която от другата страна на браздата подигравателно чества умеенето си да разграничи факт от машинация. Поощрена от същото умеене, тя стартира да придобива стряскаща изпълнителност, козируваща доверчивост, безвъпросителна религия във всеки, който цитира обстоятелства, омекотен от тяхната меродавност. Но надали има по-реален, физически отзив за проблемността на обстоятелствата, от напомнянето, че напролет на 2020-та година общ брой от научно изрядни обстоятелства докара до това детски люлки и въртележки да бъдат блокирани с червени ленти, а отиването на планина да бъде оповестено за закононарушение. Това, което стана, бе не поради дезинформация, а заради механичното сборуване от обстоятелства, интерпретирани пагубно. Случи се поради действителна информация. И поради елементарното събитие, че обществените мрежи излъчиха вайръл за вирус. Перфектната стихия сред медии, по природа с усет към катастрофичен разказ, възцарил се в обществена мрежа, умножаваща го в " трендинг топик ". Лостът на Архимед, издигнат от лоста на Архимед, издигнат от лоста на Архимед. Кой факт и коя аудитория могат да устоят на сходно градуиране?
Хепиенд от Селинджър
В един от най-хубавите си разкази Селинджър споделя за фантастичните рибки-бананки, които един път натъпкали се с обичаните банани, не могат да излязат от подводната пещера, където са ги намерили. После един човек си пръсва мозъка и изобщо хепиенд.
И до през днешния ден се спори - дали е полудял.
Начинът, по който обществената сфера изкусно запраща всеки " Аз през днешния ден " при огледално разсъждаващи съидейници, наподобява необикновено на този роман. Разказвачът обаче не е публицист. Разказвачът е логаритъм, сглобяващ пещери на вниманието, от които, най-малко политически, се излиза толкоз мъчно, колкото в описаната от Селинджър.
Това е късата история на полудяването. И, уповавам се, на усмирителната риза, хвърлена към бойното поле.
Автор: Райко Байчев
Коронавирус, политика, ваксина, кръст на Богоявление: тематиката от дълго време е без значение. От значение е разпъването ѝ на кръст - и тайното наслаждение от това. Живеем в света на гореща поляризация – свят, в който всеки спор по наложителност се трансформира в спор, спорът - в раздор, разривът във война. Този свят е противоположният на Волтер. Правилото е: Не съм склонен с това, което мислиш, само че до момента в който съм жив ще ти подсещам, че си малоумен да го мислиш. Може да прибавим още: Кажи ми кого мразиш, с цел да ти кажа кой си.
За нас обаче е от голяма важност да разкажем - за какво се стигна до такава степен. Да опишем лудостта на поляризацията, нейният бунт в обществените мрежи и бързия яд по всеки публичен въпрос. Ще твърдим: този яд е по-сложен, в сравнение с наподобява, има лична история и тя е софтуерна.
Ще ни се наложи - ето ти екипировка - в една усмирителна риза да натъпчем логаритми, осведомителни революции, пандемии от биологичен, само че и дигитален вид; и да не полудеем от това. Така, вероятно, ризата ще се раздвижи в сюжет и ще нахвърля бинтове към бойното поле. Обикновено там са нужни.
Да стартираме с началото. В началото бе Break The Internet.
Пролог: Ким
През 2014-та година Ким Кардашян изгрява в сп. " Paper " със фотография, ангажираща читателя по нов, трогателен метод. Заснета е по този начин предизвикателно, както в никакъв случай преди. Върху това, с което Ким е известна, като на комфортна маса, е сложена чаша. Макар че Ким - там е работата - стои права. Отворила е шампанско, което разказва пенлива дъга над главата ѝ и се излива право в чашата. Корицата е озаглавена по този начин: Break The Internet.
Тази фраза, почтена като началото на всеки апокалипсис, е първият ключ, който отваря със скърцане една врата и една мистерия. На нея написа: Break The Internеt.
" Да счупиш интернет ", несъмнено, е невероятно - корицата на Ким се базира на друго, на обстановката на претоварване на сървъра, когато при голямо и ненадейно количество от поръчки за ползване, той не съумява да издържи на трафика. Корицата реализира упоритостта си: списание " Paper " записва 16 милиона четения за един ден, при общоприети 25 000 в други дни. Кардашян фактически е разрушила " нета " ; а това е единствено началото на доста по-големи размери от трафик, които ще завоюва.
Ала въпреки всичко фразата е изключително забавна. Ранният възторг на цифровата гражданска война в никакъв случай не си е представял сходна режисура - че интернет може да бъде " счупван " и че това ще бъде маркер за триумф. Но с времето стартира да излиза наяве нещо контраинтуитивно. Че това не е някакъв упорит, кардашянски метод, предопределен за малко на брой адепти на тънкото изкуство по предизвикателство на внимание. Напротив: " нетът ", в лицето на най-мощните платформи, през които се употребява, непрестанно се стреми да бъде строшен, структуриран е в стремежа да бъде строшен. Но за какво?
Пророк: Саймън
Корицата на " Paper " и нейният слоган, както всичко друго, за което ще стане дума тук, е планувана от нобелиста по стопанска система Хърбърт Саймън, девет години преди самата Ким да се роди. В свят, в който има голямо количество информация, предвижда той, нейното обилие значи оскъдност на вниманието. А това вещае стопански поврат: нобелистът допуска, че заради експоненциалното си повишаване в един миг информацията ще изгуби стойност и ще стартира да “гладува ” внимания. Тя ще придобие самодейна мощ, нагледно казано ще се оживи, ще се трансформира на собствен ред в изследовател и ще претърсва вниманията. Съответно цената, проведена върху продажбата на информацията преди (купуване на вестник, видеокасети чартърен, продажба на плочи и дискове), ще се реалокира от информацията към полезността на вниманието. Информацията ще бъде безвъзмездна поради безкрайността си, а вниманието - драгоценен запас, заради оскъдицата си.
Оттам и слоганът Break The Internet наподобява като неминуем софтуерен закон. Да счупиш нета значи не просто, че Ким Кардашян е сложила чашата с шампанско и чества триумфа си. Означава, че в студения космос от зетабайтове информация някакъв откъс от безкрайния онлайн поток е съумял да погълне огромен дял от вниманията, които да го нажежат от интерес, да му придадат маса и гравитация, надлежно и опция за монетизация. Определен пай данни е сполучил да избухне в светеща звезда, възпламенил се от снопа наблюдаващи го. Това ще се трансформира в главен принцип във физиката на информацията.
Гилотина: Обезглавяване на гейткийпъра
Но в този леден космос от безкрайна информация и горещи гравитационни колоси вие достоверно ще кажете, че да вземем за пример всичко, което знаете за Ким Кардашян, го знаете срещу волята си. Позиция, към която се отнасяме с огромно схващане и състрадание. Когато тя или някой различен е " счупвал нета " с друга акция, вие сте се отнасяли с безразличие и даже известно неспокойствие.
Друг от огромните адепти на цифровата гражданска война - Николас Неграпонте, обаче има явен отговор. Той предвижда, още преди обществените мрежи, че ще се появи вестник, който ще бъде четен от всички. Този вестник ще може се назове по този начин: Daily Me („ Аз през днешния ден “). Ким най-вероятно не е попаднала във вашия " Аз през днешния ден " и го е раздразнила единствено по периферията. Но сигурно в персоналната ви екосистема от информация има други колоси, други плещи на Атлас, които задържат вниманието ви към разнообразни съзвездия от наличия. Могат да са политически, просветителни, спортни, всевъзможни. Но не могат да бъдат други, с изключение на Любимите ви.
Става по този начин, тъй като “Аз през днешния ден “, допуска Неграпонте, би включвал софтуерно селектирана информация, която да визира оптимално четящия и да декласира останалата като ирелевантна. Това ще бъде контрапункт на Daily Us - " Ние през днешния ден " - всеобщия медиен стандарт допреди цифровата гражданска война, чиято концепция за социална значимост се построява от груповата преценка на редакторските екипи. Революционният прелом на обществените мрежи - а като всяка гражданска война и цифровата протича с жертви и свистяща гилотина - бе точно в това да отстранен самата фигура на редакторския екип и да разпилян груповия " Ние през днешния ден " в множества пакети от софтуерно дистрибутирани " Аз през днешния ден ". Днешният свръхперсонален нюзфийд.
Под знамето на " Аз през днешния ден " - може да си го представяме като личната ни глава, бродирана върху бял плат - цифровият свят ще одобри нова конституция. Новината ще се трансформира в " content ", наличие, дружно с всичко останало. Между политическия статус, медийната информация, фотографията на котка, комичен клип, подправена вест, разликата ще бъде размита - те са най-много наличия. Всички редактори на всички медии ще бъдат намалени в човешки стажанти на най-главния редактор: алгоритмичен кабинет от опознавателни лъчове, проучващи държанието на потребилите - с цел да свържат техния " алгоритмичен аз " със наличието, на което той би реагирал. Онова, което търсиш, търси теб, проповядва персийският стихотворец Руми. Векове по късно това не е енергийна мистичност, а части код: консуматор и наличие, информация и внимание, се търсят едни други, опосредствани от проучващия ги в дълбочина логаритъм. В този прелом по Саймъновата галактика, никой няма да придава стойност на зетабайтовете информация - на процедура към този момент безпределно количество. Вниманието обаче - точните часове гледане, брой реакции, брой четения, ще се трансформира в интернационален език и устойчива софтуерна метрика. " Аз през днешния ден " стъпва решително върху сигурната земя на трафика. Но сигурна ли е?
Капанът: Харесване и затвор
За " Аз през днешния ден " и алгоритъма-редактор обаче е квалифициран капан. Шиповете му блесват по време на социологически опит в Колорадо, сбъднат по същото време, когато в харвардските общежития са ражда концепцията за обществените мрежи. Оказва се, че софтуерно селектираната информация може да прави чудеса, щом става дума за обучение, развлечение, музика. Но е рискова, когато оперира в сферата " политика ".
Ето и опита. По няколко значими въпроса, типично разделящи демократичните и консервативни възгледи, разделят пет групи от първите и пет от вторите. Обсъждат основни политически проблеми за не доста дълъг интервал. В засичането на мненията преди и след опита при групите се вижда обща смяна: нюансираните показа понижават, затвърждава се хомогенността на мненията и всеки претърпява мощен подтик към по-екстремна форма на убежденията си. Накратко: либералите стават от ден на ден либерали, а консерваторите от ден на ден консерватори. И всяка от двете групи стартира да вижда убежденията на противостоящата като все по-несъстоятелни и неуместни. Колкото по-дълго време попадате измежду съидейници, толкоз по-голяма е вероятността личните ви възгледи да се екстремизират.
Колодарският опит обаче е почтено упражнение спрямо огромния взрив на " аз през днешния ден " в обществените мрежи години по-късно.
Проблемът: всеки " аз през днешния ден " има натурален пиедестал - да търси непосредственост с другите ние. Но този натурален пиедестал има рискови последствия, когато предстои на софтуерен гърмеж. Тъй като всеки логаритъм гледа на всяка информация като на дребен капитал, той прави всичко допустимо да умножи този капитал като се опита да го приближи до най-вероятните профили, които да реагират по отношение на него - за да удължи времето, прекарано в платформата и изложи повече погледи към рекламния пазар. И тъй като всеки консуматор на обществената мрежа оставя богата находка от данни за политически пристрастия, лекотата, с която логаритъмът води четящия към тези пристрастия, става все по-настъпателна. Този захват последователно затваря четящия таман в това, което препотвърждава мнението му. Най-често се изяснява по този начин: харесванията (likes) се трансформират в осведомителни заключвания (locks). По натурален път и за личен комфорт " аз през днешния ден " ще избере онази политическа стая, в която ще откри най-вече себеподобни. И евентуално ще стартира да се радикализира.
Оттам и комплицираният абсурд на цифровата гражданска война. Да, има десетки аргументи гейткийпърите на медийното наличие да бъдат премахнати; основните редактори на вестници постоянно са предложили осакатена версия на " Ние през днешния ден " - тъмен и постоянно подкупен небосвод, тягостен полифонията от гласове и възцаряващ манипулативен дневен ред. Оказва се обаче, че " Аз през днешния ден " стартира да ражда нови чудовища: по алгоритмичен път политическите отзиви замръзват в идеологически силози. " Нетът се чупи " от монетизацията на новия петрол - вниманието; само че дружно с това се счупва една от главните рамки, които поддържат обществения диалог изобщо - равната изложеност към разнообразни гледни точки. Иронията е в това, че гледните точки са оптимално налични, само че психически блокирани поради алгоритмичното ласо към една от тях. Вниманието стартира да „ потъва “ в десетки вариации от политически отзиви, само че тези вариации рядко напущат хомогенния аргументативен басейн, към който мрежата е отчела мощна предразположеност.
Гиганти и анимация
Но ето, че човек може да изпита теоретично възмущение и да рече: кажи нещо за имунизациите, кажи нещо за политиците, кажи за ковид, либералите, консерваторите, Сорос и патриотите. Кажи за Мангъров и за Мутафчийски, кажи за всички ще измрем или че никой в никакъв случай не е умирал, кажи за сухите съчки, за Истанбулската спогодба, за Добчев и Бакалова кажи. Ще кажа, учтиво: нищо от това, по метода, по който се възприема, не съществува.
Съществуват облици, които засядат в осведомителното поле, напомпани от състезаващи се алгоритми; съществуват и изтощени, хипнотично втренчени в тях внимания, които следят конфликтите им по този начин, както се гледа блокбъстър. Това надалеч не значи, че доцент Мангъров да вземем за пример няма учредения да подлага на критика обстановката с ковид и ген. Мутафчийски няма учредения да приканва за локдаун. Означава, че най-радикалните позиции по даден въпрос имат най-голяма възможност да приковат парещ общ брой от внимания. Означава, че облиците на двамата от дълго време са се отделили от тях самите и са преживявали нещо като компютърен гигантизъм: с времето виртуалните им лица по наложителност са почнали да вършат снежна топка сами със себе си и са били отсяти от логаритъма, с цел да осъществен неговата цел - от актанти в осведомителната стопанска система (всеки от тях носи избрана информация, обвързвана с коронавируса), да бъдат нараснали в колоси от стопанската система на вниманието.
Тази стопанска система непрестанно прави анимация на обществената сфера; в случай че медията допуска относително хладна изложеност към множества от гледни точки, нейното цифрово издание създава нещо като " Годзила против Кинг Конг " - блокбъстъра на колосите. В този конфликт на колоси към съвсем всяко умерено или комплицирано мнение се спуска прелиминарен залез. Опитайте се да говорите към нюансирано небе, до момента в който логаритъмът се пробва да го раздере от светкавици. Ще говорите добре: сигурен съм. И ще имате слаба чуваемост: сигурен съм. Светът на " Break The Internet " създава бинарни граждани; обществен ластик, обтегнат софтуерно, форсиран да изпомпи вниманието на публиката и да го раздели на фронтови линии. Да се мине от двете страни на браздата е лесно; да се приказва тъкмо по средата й, необичайност. Нека опитаме: Какво да вземем за пример в случай че човек от дълго време е забелязъл, че коронавирусът е рисков, само че пандемията включва голям вързоп от въздействия, които изобщо не могат да бъдат проследени, а математическите сборувания на инфектирани са принуждение към самата математика, тъй като комфортно пресмятат само това, което може да се пресметна и пропущат това, което не може? Какво да вземем за пример в случай че човек счита, че политическият свят наложително би трябвало да включва сегменти от демократичните убеждения и сегменти от консервативните и всеки от двата фронта бълнува кошмарни пресиления, които екстремизират публиките им, тъй като таман тези пресиления получават най-голяма видимост и довеждат до ответна бурна реакция? Какво в случай че човек счита, че аниминираният от обществените мрежи конфликт за " Добчев против Бакалова " беше толкоз безразсъден, че от самото начало съвсем не включи въпроса за това, с което се занимават: изкуството?
Нищо; нито аз, нито вие, сте чули задоволително сходни отзиви. И за огромно страдание - тъй като пробата за първокласна просветеност, както написа Фицджералд, е " опцията да имаш две противоположни хрумвания в мозъка си по едно и също и време, и да функционираш обикновено ". Ненавременен откъс, горест по класиците. Две противоположни хрумвания в един разум са пагубни за технологията на вниманието - не нажежават конфликти сред гневни публики и са сложни за монетизация. Затова и в света на Break The Internet се възцарява нещо като пустота - пустота на умерения пояс. Вместо него съществуват две географски понятия: екватор и полюс. Това обаче е не просто извънредно нереалистично, а и извънредно рисково: всеки политически диалог има личен релеф и има смисъл точно в зачитането на този релеф; отвън него се трансформира в международен риск, по същия метод, по който го вършат пропагандите на Студената война.
Ако би трябвало да си представим оня кабинет - алгоритмичния, и му придадем човешки образ, това би бил кабинет от двама редактори. Единият, извънредно демократичен, позволяващ всички до една обща сцена. Другият, споделящ доста от сензационната публицистика, доколкото тази обща сцена би трябвало да създава земетресения на вниманието. Първият обгрижва слогана " Connecting People ". Вторият - слогана " Break The Internet ". Двамата, работейки дружно, основават и абсурд на нововъведението - нюзфийдът е съвременен софтуерен авангард, доколкото свързва четец със наличие на микро равнище, само че в политически аспект прожектира военните маршове от предишното, доколкото радикализира в ехокамери личните си публики.
От подправени вести към авторитет на подозрението
Пропускането на подправените вести до този миг бе съзнателно и до известна степен коравосърдечно - поради всеобщата и оптимистична религия, че тяхното почистване би възцарило обществен мир и благополучие. Смея да оспоря: подло, лековерно разбиране. Дори изцяло изчистени, логичен изрядни обстоятелства, биха могли да провокират апокалипсис. Достатъчно е едните изрядни обстоятелства да се нанизват в едната ехо-камера и да я издуват до спукване, до момента в който други изрядни обстоятелства се изсипват в другата и изобщо не се срещат. Тъкмо това, което логаритъмът на Daily Me, сервирайки информация по отношение на пристрастия, прави.
И ето факт за обстоятелството - всеки факт и всяка подправена вест имат равнища и подземия. Дезинформация е това, че Бил Гейтс желае да чипира цялата планета с имунизациите против ковид. Зад тази подправена вест обаче има факт: факт е общото отчаяние от политически и стопански елити изобщо, което търси звучност за личния си яд. Дори подправената вест за Гейтс да бъде спестена, това факт-призрак ще продължава да търси метод да се материализа. И в случай че медията, въпреки и фактолюбова, не открие способи да заяви този яд, той ще се заяви самичък - по един или различен метод. Впрочем, за какво тъкмо през Бил Гейтс се разпростра цялата тайна акция? Защо, когато неговият облик е бил определен в разпалването на пещта на дезинформационните войни, е бил предпочетен пред по-богатите от него Илон Мъск и Джеф Безос - и то в случай, че таман Мъск създава чиповете " Neurolink "? Предположение: тъй като Бил Гейтс е милиардер, чието име е познато от бейби бумъри до милениъли, от 60 до 16 годишни. Той е просто необятният поколенчески и международен общ знаметател като синоним на милиардер изобщо. Най-популярният облик, който може най-дълбоко да разреже тъканта на обществените мрежи. Оттам насетне самият Бил Гейтс е без значение; това не е създателят на " Майкрософт ", а легион от смисли, който се разпръсква в безчет облици и асоциации, с цел да реализира най-разтърсващия Break The Internet.
Но подправената вест за Бил Гейтс покорява съзнания нито поради него самия, нито поради тези, които имат вяра в нея. Тя, както и доста други, натрупат известност поради самия информативен дизайн на обществените мрежи и свойството на логаритмите по софтуерен път да наелектризират доста по-крупни сугестивни вериги. Ако се разровите в разнообразни съмнителни фейсбук страници и групи, и ги разгледате за освен това от развлечение (всеки познава суетната наслада от това, че може да разпознае фактът от измислицата), ще забележите, че подправените вести биха били безобидни сами по себе си, в случай че не отпращаха всеки демонстриращ интерес към тях " Daily Me " към колаж от приласкаващи благоприятни условия. Почти всяко подозрение за Ковид-19 да вземем за пример претърпява разширяващо се разнообразие. Постепенно към него се приобщават безчет политически материали, уверения за геополитически такъми, дълъг обстрел от информации, който е друг по темперамент, само че не й по същина. А същността е: всеобщото присъединяване в нов, незабележим авторитет на подозрението. Този авторитет е кадърен на изумителни асоциативни скокове. Да кажем, че в случай че си срещу ограниченията против ковид, вземи да помислиш - подшушва се в групите - да излезем от Европейски Съюз. Приеми също безплатно - нали сме наши хора - тази публикация за извънземни. Окото е привлечено от обособен, дезинформационен опал. Но този блестящ опал е част от гердан, който скоро би могъл да носиш като огърлица против политическо уроки.
Престижът на подозрението е извънреден капитал: както за политици, които умеят да го употребяват, по този начин и за самите обществени мрежи, които монетизират трафиците му. Той обаче е рисков освен за членуващите в него. Опасен е и за противостоящата аудитория - таман онази, която от другата страна на браздата подигравателно чества умеенето си да разграничи факт от машинация. Поощрена от същото умеене, тя стартира да придобива стряскаща изпълнителност, козируваща доверчивост, безвъпросителна религия във всеки, който цитира обстоятелства, омекотен от тяхната меродавност. Но надали има по-реален, физически отзив за проблемността на обстоятелствата, от напомнянето, че напролет на 2020-та година общ брой от научно изрядни обстоятелства докара до това детски люлки и въртележки да бъдат блокирани с червени ленти, а отиването на планина да бъде оповестено за закононарушение. Това, което стана, бе не поради дезинформация, а заради механичното сборуване от обстоятелства, интерпретирани пагубно. Случи се поради действителна информация. И поради елементарното събитие, че обществените мрежи излъчиха вайръл за вирус. Перфектната стихия сред медии, по природа с усет към катастрофичен разказ, възцарил се в обществена мрежа, умножаваща го в " трендинг топик ". Лостът на Архимед, издигнат от лоста на Архимед, издигнат от лоста на Архимед. Кой факт и коя аудитория могат да устоят на сходно градуиране?
Хепиенд от Селинджър
В един от най-хубавите си разкази Селинджър споделя за фантастичните рибки-бананки, които един път натъпкали се с обичаните банани, не могат да излязат от подводната пещера, където са ги намерили. После един човек си пръсва мозъка и изобщо хепиенд.
И до през днешния ден се спори - дали е полудял.
Начинът, по който обществената сфера изкусно запраща всеки " Аз през днешния ден " при огледално разсъждаващи съидейници, наподобява необикновено на този роман. Разказвачът обаче не е публицист. Разказвачът е логаритъм, сглобяващ пещери на вниманието, от които, най-малко политически, се излиза толкоз мъчно, колкото в описаната от Селинджър.
Това е късата история на полудяването. И, уповавам се, на усмирителната риза, хвърлена към бойното поле.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ