Украински деца ще почиват в Сарафово – защо това предизвиква омраза
Да се противопоставиш на помощ за дете, претърпяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жадност, счита журналистът Светлин Желев
От 30 август до 9 септември България ще одобри група украински деца и техните придружители на лятна отмора в края на сезона. Те ще бъдат настанени в хотел „ Сарафово “, който се стопанисва от Министерството на защитата. Инициативата е на Министерския съвет и цели възобновяване на физическото, психическото и прочувственото им здраве и е израз на хуманно отношение към деца, претърпели войната, написа в уеб страницата на МО.
Това решение би трябвало да срещне само поддръжка. Но вместо това провокира лавина от хейт в обществените мрежи. Журналистът Светлин Желев посвети прочувствен коментар на тематиката, в който припомня кое е в действителност значимо.
„ Малък жест, стеснен във време и обсег, само че огромен в смисъла си — тъй като ще даде на тези деца десетина дни, в които небето над тях ще е единствено синьо, а не прорязано от ракети, бомби, дронове... Но има хора, които са срещу?! Които намират метод да трансфорат помощта за дете, претърпяло война, в мотив за ненавист. Които питат „ А за нашите деца по кое време? “ като че ли любовта, състраданието и добротата са стеснен запас, който би трябвало да се разпределя по паспорт “, написа той и добавя:
„ Моите деца порастват в мир. Те имат покрив, топла храна, учебно заведение, парк, море и планина, в които могат да играят свободно. Те не заспиват в мазе, до момента в който на открито гърмят бомби. Не пропущат рождените си дни, тъй като татко им е на фронта и може в никакъв случай да не се върне. Не прекарват зимите си в студени убежища, без ток и без сигурност. “
Желев напомня, че в България съществуват редица стратегии и начинания за българските деца – от „ Отново дружно “ на МОН до лагери на фондации и институции.
„ Нашите деца имат пътища, по които да получат помощ и поддръжка. Украинските деца, за които приказваме, идват от свят, в който оцеляването е ежедневна задача. Свят, в който „ детство “ е дума, изгубила смисъл. “
„ Да се противопоставиш на помощ за дете, претърпяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жадност, тъй като „ и аз желая да пия “. Това не е битка за правдивост. Това е липса на сърце “, написа той.
Българите обичат да се дефинират като гостоприемни и положителни, само че съгласно Желев това би трябвало да се потвърди на дело:
„ Войната ще свърши. И съм сигурен, че украинците отново ще живеят добре, ще възстановят градовете си и, да, ще си купят още по-скъпи коли от тези, които карат в този момент. Но нашето оскотяване, нашето непоносимо отношение към най-нормалните прояви на човещина, и цялостната липса на полезности — въпреки да се водим „ огромни християни “ и „ доста положителни хора “ — това си остава. И е трайно. И е нещо, върху което ние, като общество, би трябвало да работим, тъй като нито една война не може да унищожи човешката душа по този начин, както я разрушава личното ни коравосърдечие “, приключва коментара си той.
От 30 август до 9 септември България ще одобри група украински деца и техните придружители на лятна отмора в края на сезона. Те ще бъдат настанени в хотел „ Сарафово “, който се стопанисва от Министерството на защитата. Инициативата е на Министерския съвет и цели възобновяване на физическото, психическото и прочувственото им здраве и е израз на хуманно отношение към деца, претърпели войната, написа в уеб страницата на МО.
Това решение би трябвало да срещне само поддръжка. Но вместо това провокира лавина от хейт в обществените мрежи. Журналистът Светлин Желев посвети прочувствен коментар на тематиката, в който припомня кое е в действителност значимо.
„ Малък жест, стеснен във време и обсег, само че огромен в смисъла си — тъй като ще даде на тези деца десетина дни, в които небето над тях ще е единствено синьо, а не прорязано от ракети, бомби, дронове... Но има хора, които са срещу?! Които намират метод да трансфорат помощта за дете, претърпяло война, в мотив за ненавист. Които питат „ А за нашите деца по кое време? “ като че ли любовта, състраданието и добротата са стеснен запас, който би трябвало да се разпределя по паспорт “, написа той и добавя:
„ Моите деца порастват в мир. Те имат покрив, топла храна, учебно заведение, парк, море и планина, в които могат да играят свободно. Те не заспиват в мазе, до момента в който на открито гърмят бомби. Не пропущат рождените си дни, тъй като татко им е на фронта и може в никакъв случай да не се върне. Не прекарват зимите си в студени убежища, без ток и без сигурност. “
Желев напомня, че в България съществуват редица стратегии и начинания за българските деца – от „ Отново дружно “ на МОН до лагери на фондации и институции.
„ Нашите деца имат пътища, по които да получат помощ и поддръжка. Украинските деца, за които приказваме, идват от свят, в който оцеляването е ежедневна задача. Свят, в който „ детство “ е дума, изгубила смисъл. “
„ Да се противопоставиш на помощ за дете, претърпяло война, е като да откажеш чаша вода на човек, който умира от жадност, тъй като „ и аз желая да пия “. Това не е битка за правдивост. Това е липса на сърце “, написа той.
Българите обичат да се дефинират като гостоприемни и положителни, само че съгласно Желев това би трябвало да се потвърди на дело:
„ Войната ще свърши. И съм сигурен, че украинците отново ще живеят добре, ще възстановят градовете си и, да, ще си купят още по-скъпи коли от тези, които карат в този момент. Но нашето оскотяване, нашето непоносимо отношение към най-нормалните прояви на човещина, и цялостната липса на полезности — въпреки да се водим „ огромни християни “ и „ доста положителни хора “ — това си остава. И е трайно. И е нещо, върху което ние, като общество, би трябвало да работим, тъй като нито една война не може да унищожи човешката душа по този начин, както я разрушава личното ни коравосърдечие “, приключва коментара си той.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ