ДА СЕ ПРИСЛАМЧИШ КЪМ ЛЕВСКИ… Защо не бих си сложил портрета му вкъщи?
ДА съдебна експертиза ПРИСЛАМЧИШ КЪМ ЛЕВСКИ…
Защо не бих си поставил портрета му у дома?
От Евгени Минчев
По табиет или по друга загадка причина, да се присламчваме към Васил Левски е станало традиция. Веем знамената му, под които в никакъв случай не сме се борили, окачваме портрета му по стените си, въпреки в никакъв случай да не заприличахме на него. По някакво историческо обвързване ликът му е на всички места дотолкоз, че обликът му девалвира всред изкривените от необич българи, дезертирали от България по стопански и още банални аргументи.
Не го виждам и в напушените младежи, каращи тротинетки и скейтбордове сред колички с бебета и майки. Не го виждам в знанията на същите… Мнозина евентуално не схващат напълно какво е желал да каже Левски, каква е била идеята му, само че един портрет в кабинета си е утешение, с което всеки да мине за патриот и родолюбец.
Някои си го татуират на рамото или на корема, о, Рамо, Рамо… Без да имаме съществена аналогия с апостола на Свободата, си пришиваме заслугите му, считайки се за негови наследници по дух. Нищо такова, братя и сестри. Освен шепата заложници на тази версия, с изключение на същински вярващите в негово „ чисто и свято “, всички останали сме бледи копия под индиго на идеалите му, доколкото такива са съществували.
Аз нямам доверие в историята, тъй като тя се написа от спечелилите и всеки може да героизира който и колкото си желае. До през вчерашния ден портретите на Георги Димитров и Благоев висяха по класните стаи, паралелно с тези на политбюро. После портретите паднаха, дружно с режима. Портретите не изпълват духа, в случай че не са подкрепени с дейностите ни, с търсенията и въжделенията ни. Портретите служат за център на неустойчив олтар, под който неверници се кръстят чевръсто в опит да се самоубедят в повърхностната си религия.
Вярата изисква и малко изпитание. Един портрет не стига, тъй като никой от нас не наподобява на Левски в случай че би трябвало да извърши делото му през днешния ден. Иначе остава единствено историческа заблуда или… футболен тим. Затова не бих си поставил портрета му в кабинета си или произнасял на вятъра името му.
Сърцето също побира един облик, в случай че имаш силата и наличието да го износиш. Нещо като бременността, само че за много повече от девет месеца.
Защо не бих си поставил портрета му у дома?
От Евгени Минчев
По табиет или по друга загадка причина, да се присламчваме към Васил Левски е станало традиция. Веем знамената му, под които в никакъв случай не сме се борили, окачваме портрета му по стените си, въпреки в никакъв случай да не заприличахме на него. По някакво историческо обвързване ликът му е на всички места дотолкоз, че обликът му девалвира всред изкривените от необич българи, дезертирали от България по стопански и още банални аргументи.
Не го виждам и в напушените младежи, каращи тротинетки и скейтбордове сред колички с бебета и майки. Не го виждам в знанията на същите… Мнозина евентуално не схващат напълно какво е желал да каже Левски, каква е била идеята му, само че един портрет в кабинета си е утешение, с което всеки да мине за патриот и родолюбец.
Някои си го татуират на рамото или на корема, о, Рамо, Рамо… Без да имаме съществена аналогия с апостола на Свободата, си пришиваме заслугите му, считайки се за негови наследници по дух. Нищо такова, братя и сестри. Освен шепата заложници на тази версия, с изключение на същински вярващите в негово „ чисто и свято “, всички останали сме бледи копия под индиго на идеалите му, доколкото такива са съществували.
Аз нямам доверие в историята, тъй като тя се написа от спечелилите и всеки може да героизира който и колкото си желае. До през вчерашния ден портретите на Георги Димитров и Благоев висяха по класните стаи, паралелно с тези на политбюро. После портретите паднаха, дружно с режима. Портретите не изпълват духа, в случай че не са подкрепени с дейностите ни, с търсенията и въжделенията ни. Портретите служат за център на неустойчив олтар, под който неверници се кръстят чевръсто в опит да се самоубедят в повърхностната си религия.
Вярата изисква и малко изпитание. Един портрет не стига, тъй като никой от нас не наподобява на Левски в случай че би трябвало да извърши делото му през днешния ден. Иначе остава единствено историческа заблуда или… футболен тим. Затова не бих си поставил портрета му в кабинета си или произнасял на вятъра името му.
Сърцето също побира един облик, в случай че имаш силата и наличието да го износиш. Нещо като бременността, само че за много повече от девет месеца.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ