Нов апартамент, същият кактус. Разликата? Има място за гости
Да се преместиш в ново жилище е като да започнеш нов сезон от живота си. Същият воин, нов фон. И най-малко един другар, който пита: „ Добре де, но кактуса за какво го местиш отново? “ Отговорът е явен – той е част от историята. Първото растение, което не си уморил. Преживял три прехода, две пролетни чистки и една връзка. Но в този момент стои гордо на новия прозорец и гледа към света от нова вероятност.
Добре пристигнали вкъщи.
Само че този път е друго. Този път апартаментът не е просто пощенски адрес. Той е пространство, в което си мислиш освен за себе си, а и за уикендите с другари. За домашните вечери, които не се случват в скута на леглото. За оня ъгъл с креслото, в който в действителност се чете, а не просто складираш облекла. И за кухнята, която към този момент не е просто място за котлон и кафе, а сцена за всичките ти кулинарни импровизации. Или най-малко за онази паста-вечер, за която си гледал пет клипа в обществените мрежи.
iStock
Преди новото жилище е било някак си на пауза. Все не му беше времето. Все нямаше по какъв начин. Но след това – от време на време ненадейно, от време на време планувано – моментът просто идва. Може би не го казваш на глас, само че вътре в теб усещаш: подготвен си. Тук и в този момент. Понякога след дълги диалози, от време на време след непринудено „ Стига толкоз със съквартиранти “. И тогава стартира новото мислене. Не дали да се местиш, а по какъв начин тъкмо да го направиш свое. Не просто място, а сцена. Сцена за живот, в която основната роля си ти.
Точно тук и в този момент стартира същинското развлечение. Интериорът от нета наподобява елементарен, само че не включва подмолната драма с „ това диван ли е или съвременна скамейка? “ и „ по какъв начин по този начин тази полица се сглобява в 37 стъпки, а наподобява като 3 дъски с винт? “. Слагаш си чаша вино, пускаш си плейлист за „ home vibes “ и тръгваш да подреждаш. Но не както преди. Сега искаш уют, не просто мебели. Светлина, не просто лампа. И пространство, което работи с теб, не против теб.
iStock
Хубавото е, че към този момент си по-осъзнат. Знаеш, че не всичко би трябвало да стане за една нощ. Може би диванът ще пристигна след месец, само че към този момент имаш възглавници и възторг. Може би към момента нямаш маса, само че си построил система от два кашона и дъска, която наподобява като винтидж арт. И това е хубостта – че уютът не чака „ по-подходящ миг “. Той стартира тук и в този момент. С дребни решения, направени с огромно предпочитание.
Домът към този момент не е единствено площ. Той е отражение на теб в този миг от живота. Ако преди си мислел „ няма смисъл да влагам в нещо, което не е мое “, в този момент знаеш, че мястото има значение. Всеки дребен избор – от килима до ароматната свещ – е част от чувството, че си си вкъщи. Не просто на посетители на себе си.
И тъкмо това е магията – че няма потребност от съвършения проект. Понякога уютът се случва просто тъй като си решил, че искаш да се чувстваш добре. Не някой ден, а тук и в този момент. Слагаш картина на стената, още преди да си купил завеси. Подреждаш книгите си по цвят, тъй като просто ти носи наслада. И без значение дали апартаментът е 50 или 150 квадрата, той към този момент носи твоя почерк – тъй като си избрал да живееш не в мечтания дом, а в основания от теб подобен.
iStock
Да имаш посетители към този момент не е логистичен призрачен сън, а наслаждение. Няма неудобно „ извинявай за бъркотията “, тъй като към този момент си приел, че домът не би трябвало да е списание. Той би трябвало да е жив. Да има разпилян ъгъл с книги, мирис на кафе в 11 вечерта и рафт с чаши, всяка с друга история. Това е твоето пространство, и най-хубавото е, че го споделяш, когато и както искаш.
Новото жилище носи и нова рутина. Но от тези хубавите. Не утринната суматоха по намиране на чорапи, а чувството, че влизаш в място, което познаваш. Слагаш си музика, правиш си кафе, сядаш на обичаното си място и си казваш: „ Ей, добре се получи “. А когато всичко е подредено по този начин, че ти е комфортно – и безусловно, и нагледно – животът стартира да се случва по-леко.
Уютът не е единствено в естетиката, а в това да усещаш, че всичко ти е под надзор. Да знаеш, че можеш да променяш, добавяш, местиш неща. Че си свободен да надграждаш. Че когато решиш да обновиш нещо – било то кухнята, цвета на стените или разположението на канапето – не ти би трябвало гражданска война, а просто концепция и малко възторг. Вече си минал през огромната крачка. Оттук нататък всичко е тънко конфигуриране.
И в действителност – да, кактусът може да е същият. Но всичко друго се е трансформирало. Не тъй като мястото е друго, а тъй като ти си го направил свое. С наличието си. С решенията си. С готовността да започнеш начисто – тук и в този момент.
Тук и в този момент ви разказахме по какъв начин даже един кактус може да наподобява като нов, когато домът ти е на вярното място – а какво още е тук и в този момент, вижте на уеб страницата на!
Добре пристигнали вкъщи.
Само че този път е друго. Този път апартаментът не е просто пощенски адрес. Той е пространство, в което си мислиш освен за себе си, а и за уикендите с другари. За домашните вечери, които не се случват в скута на леглото. За оня ъгъл с креслото, в който в действителност се чете, а не просто складираш облекла. И за кухнята, която към този момент не е просто място за котлон и кафе, а сцена за всичките ти кулинарни импровизации. Или най-малко за онази паста-вечер, за която си гледал пет клипа в обществените мрежи.
iStock Преди новото жилище е било някак си на пауза. Все не му беше времето. Все нямаше по какъв начин. Но след това – от време на време ненадейно, от време на време планувано – моментът просто идва. Може би не го казваш на глас, само че вътре в теб усещаш: подготвен си. Тук и в този момент. Понякога след дълги диалози, от време на време след непринудено „ Стига толкоз със съквартиранти “. И тогава стартира новото мислене. Не дали да се местиш, а по какъв начин тъкмо да го направиш свое. Не просто място, а сцена. Сцена за живот, в която основната роля си ти.
Точно тук и в този момент стартира същинското развлечение. Интериорът от нета наподобява елементарен, само че не включва подмолната драма с „ това диван ли е или съвременна скамейка? “ и „ по какъв начин по този начин тази полица се сглобява в 37 стъпки, а наподобява като 3 дъски с винт? “. Слагаш си чаша вино, пускаш си плейлист за „ home vibes “ и тръгваш да подреждаш. Но не както преди. Сега искаш уют, не просто мебели. Светлина, не просто лампа. И пространство, което работи с теб, не против теб.
iStock Хубавото е, че към този момент си по-осъзнат. Знаеш, че не всичко би трябвало да стане за една нощ. Може би диванът ще пристигна след месец, само че към този момент имаш възглавници и възторг. Може би към момента нямаш маса, само че си построил система от два кашона и дъска, която наподобява като винтидж арт. И това е хубостта – че уютът не чака „ по-подходящ миг “. Той стартира тук и в този момент. С дребни решения, направени с огромно предпочитание.
Домът към този момент не е единствено площ. Той е отражение на теб в този миг от живота. Ако преди си мислел „ няма смисъл да влагам в нещо, което не е мое “, в този момент знаеш, че мястото има значение. Всеки дребен избор – от килима до ароматната свещ – е част от чувството, че си си вкъщи. Не просто на посетители на себе си.
И тъкмо това е магията – че няма потребност от съвършения проект. Понякога уютът се случва просто тъй като си решил, че искаш да се чувстваш добре. Не някой ден, а тук и в този момент. Слагаш картина на стената, още преди да си купил завеси. Подреждаш книгите си по цвят, тъй като просто ти носи наслада. И без значение дали апартаментът е 50 или 150 квадрата, той към този момент носи твоя почерк – тъй като си избрал да живееш не в мечтания дом, а в основания от теб подобен.
iStock Да имаш посетители към този момент не е логистичен призрачен сън, а наслаждение. Няма неудобно „ извинявай за бъркотията “, тъй като към този момент си приел, че домът не би трябвало да е списание. Той би трябвало да е жив. Да има разпилян ъгъл с книги, мирис на кафе в 11 вечерта и рафт с чаши, всяка с друга история. Това е твоето пространство, и най-хубавото е, че го споделяш, когато и както искаш.
Новото жилище носи и нова рутина. Но от тези хубавите. Не утринната суматоха по намиране на чорапи, а чувството, че влизаш в място, което познаваш. Слагаш си музика, правиш си кафе, сядаш на обичаното си място и си казваш: „ Ей, добре се получи “. А когато всичко е подредено по този начин, че ти е комфортно – и безусловно, и нагледно – животът стартира да се случва по-леко.
Уютът не е единствено в естетиката, а в това да усещаш, че всичко ти е под надзор. Да знаеш, че можеш да променяш, добавяш, местиш неща. Че си свободен да надграждаш. Че когато решиш да обновиш нещо – било то кухнята, цвета на стените или разположението на канапето – не ти би трябвало гражданска война, а просто концепция и малко възторг. Вече си минал през огромната крачка. Оттук нататък всичко е тънко конфигуриране.
И в действителност – да, кактусът може да е същият. Но всичко друго се е трансформирало. Не тъй като мястото е друго, а тъй като ти си го направил свое. С наличието си. С решенията си. С готовността да започнеш начисто – тук и в този момент.
Тук и в този момент ви разказахме по какъв начин даже един кактус може да наподобява като нов, когато домът ти е на вярното място – а какво още е тук и в този момент, вижте на уеб страницата на!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ