Белгийците не се вълнуват, че вече една година са без правителство
Да се реализира общуване сред дясноориентирания холандскоговорящ Север и гласуващия за левицата френскоезичен Юг е главоблъсканица и Белгия от една година живее без държавно управление - до известна степен с равнодушие.
" Нищо извънредно ", " привикнали сме ", " не виждаме разлика ": по този начин интервюирани минувачи в европейския квартал на Брюксел реагират на хипотетичната рецесия, в която се намира белгийската федерална страна от декември 2018 година
Те се показват като търговци, самоосигуряващи се служащи от развлекателния бранш, кореняци белгийци или от задграничен генезис, едва политизирани и настроени по-скоро метафизичен.
" Типично за белгийците ",
усмихва се Одил, художничка на костюми от Брюксел.
" И със, и без държавно управление царува обществен мир, евалла! ", споделя търсещият работа белгиец от марокански генезис Реда.
На 18 декември 2018 година пристигналият на власт през 2014 година демократичен френскоезичен министър председател Шарл Мишел разгласи оставката на държавното управление си. Тя бе провокирана от напускането на най-голямата фламандска партия, националистическия Нов фламандски алианс (НФА), поради различия по миграционния въпрос.
В резултат се наложи трипартиен десноцентристки съюз да управлява настоящите каузи, без болшинство в Народното събрание. Той е управителен от първата жена министър председател на Белгия, Софи Уилмес. Парламентарните избори на 26 май усложниха ситуацията с
внезапното усилване на позициите на антисистемните партии
(крайната десница на север и крайната левица на юг) за сметка на обичайните партии, които всички изгубиха гласове. А поради усложненията на другите публични представители, натоварени от краля да помирят другите гледни точки, страната ще изкара втора Коледа без нова ръководеща коалиция.
Това значи, че изпълнителната власт не може да внесе за гласоподаване годишен бюджет, а предстоящият за 2020 година недостиг от към 11 милиарда евро надвишава нивото, възможно съгласно европейските правила.
Въпреки отстъпените на обособените региони пълномощия (образование, просвета, фамилни надбавки и т. н.), федералната страна към момента има някои съществени пълномощия: финансирането на обществената система, правораздаването, армията и политиката на предоставяне на леговище. Възможно завръщане пред урните
Краткосрочното ръководство " е досадно, губи се време ", призна наскоро във в. " Соар " началникът на генералното командване на белгийската войска военачалник Марк Компернол, който не може да влага средства или да набира военнослужещи по липса на нормативна рамка.
Всички се питат какъв брой ще продължи " краткосрочието "
и даже дали разминаващите се желания на фламандците и валонците не значат иден завършек на федералната страна.
" Северът и Югът нямат защо да водят диспути. Трябва да сготвим нещо за ястие, а хладилникът е празен ", разтревожи се в края на ноември френскоезичният конституционалист Марк Ойтенделе, съгласно който такава рецесия не е имало от десетилетия.
Този мироглед не се споделя от фламандския политолог Дейв Синарде, съгласно който същинската екзистенциална рецесия е била по време на рекордните 541 дни без държавно управление в интервала 2010-2011 година По това време " повече се говореше за разединение, в действителност имаше рецесия поради обстоятелството, че трябваше да договорим нова държавна промяна преди да се сформира ново държавно управление ", изясни той.
От общо 541 дни, сподели Синарде, 485 бяха отдадени на тази шеста промяна на държавната администрация, даваща повече пълномощия на районите и на езиковите общности.
На какво тогава се дължи настоящето буксуване?
Според политолога на това, че пробивът на еколозите и крайните партии на последните парламентарни избори е засилил раздробяването на политическия пейзаж и значително е затруднил съставянето на обединения, които по-рано са били явни.
Днес в Белгия единствено Социалистическата партия на говорещите френски език на Пол Манет, най-голямата политическа мощ на френскоезичните, наподобява незаобиколима при образуването на бъдеща коалиция.
Остава да се разбере, и това е огромният въпрос през последните шест месеца, дали социалистите франкофони ще се съгласят да работят с Новия фламандски алианс на Барт де Вевер, който е най-големият им съперник. Или дали фламандската десница ще е подготвена да остави националистите в съпротива и да влезе в коалиция вид " небесна дъга " с либералите, социалистите и еколозите. Третият вероятен сюжет при невъзможност е връщане пред изборните урни при започване на 2020 година /БТА
" Нищо извънредно ", " привикнали сме ", " не виждаме разлика ": по този начин интервюирани минувачи в европейския квартал на Брюксел реагират на хипотетичната рецесия, в която се намира белгийската федерална страна от декември 2018 година
Те се показват като търговци, самоосигуряващи се служащи от развлекателния бранш, кореняци белгийци или от задграничен генезис, едва политизирани и настроени по-скоро метафизичен.
" Типично за белгийците ",
усмихва се Одил, художничка на костюми от Брюксел.
" И със, и без държавно управление царува обществен мир, евалла! ", споделя търсещият работа белгиец от марокански генезис Реда.
На 18 декември 2018 година пристигналият на власт през 2014 година демократичен френскоезичен министър председател Шарл Мишел разгласи оставката на държавното управление си. Тя бе провокирана от напускането на най-голямата фламандска партия, националистическия Нов фламандски алианс (НФА), поради различия по миграционния въпрос.
В резултат се наложи трипартиен десноцентристки съюз да управлява настоящите каузи, без болшинство в Народното събрание. Той е управителен от първата жена министър председател на Белгия, Софи Уилмес. Парламентарните избори на 26 май усложниха ситуацията с
внезапното усилване на позициите на антисистемните партии
(крайната десница на север и крайната левица на юг) за сметка на обичайните партии, които всички изгубиха гласове. А поради усложненията на другите публични представители, натоварени от краля да помирят другите гледни точки, страната ще изкара втора Коледа без нова ръководеща коалиция.
Това значи, че изпълнителната власт не може да внесе за гласоподаване годишен бюджет, а предстоящият за 2020 година недостиг от към 11 милиарда евро надвишава нивото, възможно съгласно европейските правила.
Въпреки отстъпените на обособените региони пълномощия (образование, просвета, фамилни надбавки и т. н.), федералната страна към момента има някои съществени пълномощия: финансирането на обществената система, правораздаването, армията и политиката на предоставяне на леговище. Възможно завръщане пред урните
Краткосрочното ръководство " е досадно, губи се време ", призна наскоро във в. " Соар " началникът на генералното командване на белгийската войска военачалник Марк Компернол, който не може да влага средства или да набира военнослужещи по липса на нормативна рамка.
Всички се питат какъв брой ще продължи " краткосрочието "
и даже дали разминаващите се желания на фламандците и валонците не значат иден завършек на федералната страна.
" Северът и Югът нямат защо да водят диспути. Трябва да сготвим нещо за ястие, а хладилникът е празен ", разтревожи се в края на ноември френскоезичният конституционалист Марк Ойтенделе, съгласно който такава рецесия не е имало от десетилетия.
Този мироглед не се споделя от фламандския политолог Дейв Синарде, съгласно който същинската екзистенциална рецесия е била по време на рекордните 541 дни без държавно управление в интервала 2010-2011 година По това време " повече се говореше за разединение, в действителност имаше рецесия поради обстоятелството, че трябваше да договорим нова държавна промяна преди да се сформира ново държавно управление ", изясни той.
От общо 541 дни, сподели Синарде, 485 бяха отдадени на тази шеста промяна на държавната администрация, даваща повече пълномощия на районите и на езиковите общности.
На какво тогава се дължи настоящето буксуване?
Според политолога на това, че пробивът на еколозите и крайните партии на последните парламентарни избори е засилил раздробяването на политическия пейзаж и значително е затруднил съставянето на обединения, които по-рано са били явни.
Днес в Белгия единствено Социалистическата партия на говорещите френски език на Пол Манет, най-голямата политическа мощ на френскоезичните, наподобява незаобиколима при образуването на бъдеща коалиция.
Остава да се разбере, и това е огромният въпрос през последните шест месеца, дали социалистите франкофони ще се съгласят да работят с Новия фламандски алианс на Барт де Вевер, който е най-големият им съперник. Или дали фламандската десница ще е подготвена да остави националистите в съпротива и да влезе в коалиция вид " небесна дъга " с либералите, социалистите и еколозите. Третият вероятен сюжет при невъзможност е връщане пред изборните урни при започване на 2020 година /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ