Да се отрича наличието на македонско малцинство в България е

„Вторични трусове“ в македонските медии след визитата на Петков

Да се отхвърля съществуването на македонско малцинство в България е еднакво на отказване на съществуването на македонци в самата Северна Македония, написа в коментарен материал в. „ Нова Македония “. Темата закупи особена новост към визитата на премиера Кирил Петков в някогашната югорепублика.

Там той преповтори тезата, че признаването на българско малцинство в РСМ и гарантиране на неговите права е основна стъпка по пътя към отпадане на ветото, което София наложи на европреговорите със Скопие. В същото време позицията на нашата страна е твърда – не може да се приказва за македонско малцинство у нас.

Очаквано, визитата се употребява за вътрешнополитическите борби сред СДСМ и управлявалите през дългия интервал на застой в двустранните отношение ВМРО-ДПМНЕ.

Пребългаризация?

„ Българската логичност е – в България няма македонци, тъй като македонците в РСМ в действителност са „ заблудени българи “, а македонската нация би трябвало да се „ пребългаризира “. „ Несъществуването” на обособена нация в дадена страна, съгласно българската логичност, я прави законна цел за териториални искания, още повече, че те са се издигнали до равнището на историко-национална небивалица и фрустрация в България “, написа създателят от близкия до ВМРО-ДПМНЕ вестник Ясминка Павловска.

В същата посока пред телевизия „ Телма “ се изрече и някогашният вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, който беше министър в държавното управление на Зоран Заев, само че не е обвързван с съответна партия. Той засегна тематиката с ОМО „ Илинден “ и множеството каузи на организацията против България поради отказаната ѝ регистрация.

„ Европейските страни по свое предпочитание стават част от Съвета на Европа и стават страна по Европейската спогодба за правата на индивида, като по този начин дружно подсигуряваме правата на хората. Има механизми, в това число – съд, за надзор над тези страни и използването на правосъдните решения се следи. Очевидно имаме европейска позиция по тематиката за малцинствата, не може да се желае от нашата страна да разгласи, че няма македонско малцинство в България “, съобщи Димитров.

Подкрепа от Германия

Друг обвързван с опозицията македонски вестник – „ Вечер “, цитира изчерпателен материал на немски „ Франкфурт Алгемайне Цайтунг “, който се занимава с връзките сред Скопие и София.

В препечатката се отбелязва, че каквито и упоритости да има българският министър председател Кирил Петков, в личната си страна той е изправен против „ деструктивни сили “, от чието въздействие не е ясно дали ще успее да излезе.

„ Българска социалистическа партия е обичайно на националистическа позиция по отношение на Северна Македония, а в този момент е част от държавното управление. Българският президент Румен Радев, някогашен боен водач, обучаван в страните от Варшавския контракт, е изцяло под въздействието на социалистическата историография. Националистическите му изявления по адрес на РСМ демонстрират, че той в никакъв случай няма да преодолее тези постсоциалистически възгледи. Той приказва за националистически въпроси от XIX век “, написа „ Вечер “, като цитира ФАЦ.

В същото време македонските медии цитират и изявление на депутата и някогашен министър Михаел Рот след визитата на Кирил Петков. „ Така, както Северна Македония признава българското малцинство в Северна Македония, България най-накрая би трябвало да приложи решението на Европейски съд по правата на човека да признае македонското малцинство в България. В Европейски Съюз нито една страна не трябва да взима решения за езика и културата на друга страна “, написа в обществените мрежи социалистът.

Това „ дълбоката страна “ ли е?

Македония продължава да бъде пленник на „ дълбоката страна “, основана от Сърбия през 1945 година Тази „ дълбока страна “, която е извънредно просръбска, антиалбанска и антибългарска, има мощно наличие в част от медиите, службите за сигурност, правосъдната власт, университетите – и по-специално в Юридическия факултет в Скопие, Академията на науките, разнообразни Неправителствени организации, олигархията, в консервативната част на Социалдемократическия съюз, както и в доста други по-малки партии. Това написа издателят на албаноезичния в. „ Коха “ Арбен Раткоцери, представен от БГНЕС.

Според него точно просръбските детайли не разрешават разрешаването на разногласието с България и се съпротивляват по въпросите с правата на албанците в някогашната югорепублика.

Македонският въпрос може да бъде решен един път вечно единствено посредством признаването правата на българите в Македония и по този метод да се помогне на Северна Македония да тръгне по пътя на същинската народна власт, пишат до Конгреса и от Македонската патриотична организация „ Пирин “ в Чикаго – една от най-старите имигрантски структури в Съединени американски щати с едновековна история.

„ На 15 януари 1992 година България първа призна независимостта на тогавашната Република Македония. Властите в Скопие, за жалост, не престават някогашната югославска враждебна политика против българското културно-историческо завещание. Днес нереформираната Република Северна Македония може да се трансформира в троянския кон на Русия в НАТО, като играе сходна роля в Европейския съюз. Ако цялата демократична общественост не осъзнае тази опасност, ще има голям риск за бъдещето на стабилността и съдействието в Югоизточна Европа “, пишат от МПО „ Пирин “.

Сдържан оптимизъм от властта

„ Взаимно почитание, открит разговор и уголемен кръг тематики “ е видял по време на визитата на Петков в Скопие новият вицепремиер по европейските въпроси Боян Маричич.

Пред ТВ21 той акцентира, че задачата на новия метод в диалозите с България е да включва повече тематики, с цел да има по-широк кръг ограничения за създаване на доверието посредством съответни стъпки, които ще имат значение за жителите.

„ Не бягаме от историческите въпроси, само че с разширението на набора от тематики ще можем да подобрим атмосферата и да работим в атмосфера на взаимно доверие “, посочи Маричич.

„ Отношенията сред Северна Македония и България би трябвало да се построяват на правилата на съдействие, на първо място в стопанската система, инфраструктурата, търговията и бизнес съдействието, “ обявиха от партия СДСМ, представени от уеб страницата “Локално “.

„ Другата страна наложи набор от въпроси, които протягат ръка на нашата еднаквост и ние не би трябвало да позволяваме това. Затова би трябвало да мерим три пъти, един път режем всяко предложение, което идва от който и да било, даже от последното държавно управление в София, “ означи пред ТВ24 президентът Стево Пендаровски.

Той разяснява и личността на Кирил Петков: „ Мисля, че той е нетрадиционен политик, с ексцентричен речник, който не употребява разпознаваема за някакви минали времена изразителност. С една-две думи бих го описал като технократ и оптимист. Когато си тръгваше, му споделих, че познавам единствено един човек в политиката, който е по-голям оптимист от него – Зоран Заев “.

Вестник „ Вечер “ след визитата.