Да се откажеш от живота в града, контакта с близките

Да се откажеш от живота в града, контакта с околните и приятелите и всичко, което си постигнал в работата, сигурно не е решение, което се взима елементарно. Именно това обаче се трансформира в ключа за спокоен живот за Иван Първанов. На 30-годишна възраст работи като кредитен специалист в банка. Живее в центъра на София, приключил е "Публична администрация ", пътувал е в чужбина, има другарка и разказва себе си като "модерен българин ". Седем години по-късно Иван е послушник в манастир. Живее в село Копиловци край Кюстендил, грижи се за стопанството на Светата обител, изолирал се е от всички близки хора и споделя, че единственото нещо, което има смисъл за него в този момент е работата в манастира.

Като дребен се интересувах от проблемите на обществото и хората като цяло. Защо се случва това, което се случва? Защо хората се ненавиждат? Защо хората се избиват? Защо има войни? Защо? Кой ви дава отговор на тези въпроси? Кой ви дава отговор? Никой. Но в случай че се обърнете към духовната страна - има отговор на всички въпроси, сподели той в предаването "120 минути " по БТВ.

Признава, че работата в банката го е трансформирала и е почнал да се стреми да става все по-богат. А безверието и митингите от зимата на 2013 година също го отблъскват мощно от светския живот.

Като едни овце, вървят, тичат на всички направления - без никаква ясна визия за живота. Заблудени овце, на които никой не им споделя нищо. Само едно знаят - че ще отидат под ножа един ден. И се мъчат да избягат от някъде, разказва послушник Иван атмосферата на митингите.

Открива вярата на пазара в столичния квартал "Младост 1 " - покрай банковия клон, където работи. Там на сергия на Копиловския манастир се среща с отец Герман, който продава месо, мляко и зеленчуци, които се създават в стопанството на Светата обител. Купува си книга на игумена на манастира и открива отговор на всички въпроси, които си е задавал.

Бързо взема решение, че ще изостави светския живот и ще се затвори в килията в манастира, само че мъчно трансформира метода си на живот. В продължение на няколко месеца продължава да работи и пътува всеки ден от София до Копиловци. Родителите му, с които в този момент се вижда единствено на най-големите християнски празници, са приели решението му, въпреки и все да не могат да го схванат.

Моят татко има забавно възприятие за комизъм. Един ден ме пита "Иване, ти няма ли да се жениш? " - "Няма, тате. " - "Е, какво става - нито ти се жениш, нито брат ти се дами... вървете в манастир " - по този начин несъзнателно той даде своето родителско благословение да отида в манастир. Когато по-късно споделих на родителите си, че съм напуснал работа, им обясних, че просто променям банките. Казах им, че отивах да работя за една малко по-различна банка - небесната банка, си спомня Иван.

Казва още, че лихвите на заемите в банката, където е работил, не можели да се съпоставят с "безкрайните " проценти от "небесната банка ". Според него от тях има потребност целия народ.

Проблемът на българина е, че няма пари да води разточителен живот. На него не му би трябвало да върви на църква - това няма изгода за него. За българина правилото е "Око за око, зъб за зъб ". За страдание. Това е старозаветният принцип. Езическият... Митрополит Климент Търновски е споделил "Има православие в България - има български народ. Няма православие в България - няма български народ " - в това простичко изречение се състои казусът на нашата страна ", заключава послушник Иван.