Отчуждаване на жилища заради скок в наемите?
Да се отчуждят хиляди жилища в Берлин – подобен е вотът на столичани на референдума предходната неделя. Над 56% от берлинските гласоподаватели считат, че страната, а най-много берлинската община, би трябвало да обобществи голяма жилищна благосъстоятелност, принадлежаща на крупни концерни, и да я даде на хора с по-ниски материални благоприятни условия.
Резултатите от референдума задължават Берлинския сенат да създаде и съответното законодателство. Но дали това в действителност значи, че на огромните концерни ще бъдат отнети хиляди жилища? Дискусията върви с цялостна пара.
Част от наблюдаващите с съображение напомнят, че хората пазят печални мемоари от национализацията в тогавашната Германска демократична република. Други пък считат, че вотът на берлинчани е напълно естествена реакция на фона на тежкия дефицит на налични жилища в столицата, с който политиците до момента не могат да се оправят.
Наемите скочиха съществено през последните години
Ситуацията на берлинския жилищен пазар наподобява много комплицирана. Според специалистите, даже хора със междинен приход през днешния ден към този момент не могат да намерят жилище по джоба си в столицата. Организаторите на референдума считат, че този проблем може да бъде решен, като бъдат отчуждени жилища от концерни, които имат по повече от 3000 такива парцела. Става дума за към 240 000 жилища – 15% от наличния жилищен фонд, който се дава чартърен в Берлин.
По оценка на берлинските управляващи, за отчуждаването на този фонд ще трябват сред 29 и 36 милиарда евро. Организаторите на референдума обаче считат, че сумата ще бъде 3-4 пъти по-малка и оферират също така на притежателите да се заплати с облигации, които се погасяват в продължение на 40 години от приходите от наеми.
Резултатите от берлинския референдум обаче не са директно наложителни за политиката. Вотът не берлинчани към момента не е закон, въпреки че неговите последователи го считат за изцяло легален в границите на немската конституция. Редица адвокати не имат вяра, че ще се стигне до действителното приемане на закон за отчуждаването. Освен това насилственото изкупуване на жилища на цени, по-ниски от пазарните, ще бъде нарушаване на немския Основен закон. Ето за какво, съгласно едно от изказаните отзиви, уредниците референдума не се стремят към фактически отчуждаване, а просто пристискат огромните концерни да понижат цените и наемите.
Социалдемократката Франциска Гифай, която след изборите в неделя е на път да стане първата жена-кмет на Берлин, разяснява сдържано референдума: „ Такъв законопроект би трябвало да се създаде, само че да бъде деликатно тествано дали е в благозвучие с конституцията на страната “.
Малко по-рано Гифай даже беше споделила, че обобществяването е „ алена линия “ и че тя самата не би желала да живее в град, подаващ такива сигнали.
Конституционният съд вероятно ще се намеси
Така че резултатите от референдума и възможният законопроект сигурно ще стигнат до немския Конституционен съд. Привържениците и съперниците на предлагането към този момент се въоръжават с нужните им причини.
Противниците считат, че такова решение освен ще обърне „ с главата надолу “ пазара на недвижимите парцели, само че и ще отблъсне доста вложители от Берлин. А тези, които желаят жилищна правдивост, даже упорстват да се постави и таван на наемите от 4,04 евро на квадратен метър.
Най-вероятно въпросът ще се реши според от обединението, която занапред ще поражда в Берлинския сенат. А множеството партии в Сената са срещу отчуждаването – против него биха дали своят вот както социалдемократите, по този начин и ХДС, СвДП и популистката „ Алтернатива за Германия “. Идеята поддържа само Лявата партия, до момента в който Зелените считат отчуждаването за „ последна позволена алтернатива “.
Резултатите от референдума задължават Берлинския сенат да създаде и съответното законодателство. Но дали това в действителност значи, че на огромните концерни ще бъдат отнети хиляди жилища? Дискусията върви с цялостна пара.
Част от наблюдаващите с съображение напомнят, че хората пазят печални мемоари от национализацията в тогавашната Германска демократична република. Други пък считат, че вотът на берлинчани е напълно естествена реакция на фона на тежкия дефицит на налични жилища в столицата, с който политиците до момента не могат да се оправят.
Наемите скочиха съществено през последните години
Ситуацията на берлинския жилищен пазар наподобява много комплицирана. Според специалистите, даже хора със междинен приход през днешния ден към този момент не могат да намерят жилище по джоба си в столицата. Организаторите на референдума считат, че този проблем може да бъде решен, като бъдат отчуждени жилища от концерни, които имат по повече от 3000 такива парцела. Става дума за към 240 000 жилища – 15% от наличния жилищен фонд, който се дава чартърен в Берлин.
По оценка на берлинските управляващи, за отчуждаването на този фонд ще трябват сред 29 и 36 милиарда евро. Организаторите на референдума обаче считат, че сумата ще бъде 3-4 пъти по-малка и оферират също така на притежателите да се заплати с облигации, които се погасяват в продължение на 40 години от приходите от наеми.
Резултатите от берлинския референдум обаче не са директно наложителни за политиката. Вотът не берлинчани към момента не е закон, въпреки че неговите последователи го считат за изцяло легален в границите на немската конституция. Редица адвокати не имат вяра, че ще се стигне до действителното приемане на закон за отчуждаването. Освен това насилственото изкупуване на жилища на цени, по-ниски от пазарните, ще бъде нарушаване на немския Основен закон. Ето за какво, съгласно едно от изказаните отзиви, уредниците референдума не се стремят към фактически отчуждаване, а просто пристискат огромните концерни да понижат цените и наемите.
Социалдемократката Франциска Гифай, която след изборите в неделя е на път да стане първата жена-кмет на Берлин, разяснява сдържано референдума: „ Такъв законопроект би трябвало да се създаде, само че да бъде деликатно тествано дали е в благозвучие с конституцията на страната “.
Малко по-рано Гифай даже беше споделила, че обобществяването е „ алена линия “ и че тя самата не би желала да живее в град, подаващ такива сигнали.
Конституционният съд вероятно ще се намеси
Така че резултатите от референдума и възможният законопроект сигурно ще стигнат до немския Конституционен съд. Привържениците и съперниците на предлагането към този момент се въоръжават с нужните им причини.
Противниците считат, че такова решение освен ще обърне „ с главата надолу “ пазара на недвижимите парцели, само че и ще отблъсне доста вложители от Берлин. А тези, които желаят жилищна правдивост, даже упорстват да се постави и таван на наемите от 4,04 евро на квадратен метър.
Най-вероятно въпросът ще се реши според от обединението, която занапред ще поражда в Берлинския сенат. А множеството партии в Сената са срещу отчуждаването – против него биха дали своят вот както социалдемократите, по този начин и ХДС, СвДП и популистката „ Алтернатива за Германия “. Идеята поддържа само Лявата партия, до момента в който Зелените считат отчуждаването за „ последна позволена алтернатива “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ