Да се обича човекът заради божията воля

Морето на душата: Нептун, РИБИ и най-висшата заблуда - любовта

„ Да се обича индивидът поради божията воля – това е най-благородното и отвлечено възприятие, постигано до момента от хората. Че любовта към индивида без никаква оправдаваща скрита цел е следващата нелепост и демонстрация на свинщина, че склонността към великодушие следва да получи от някоя по-висша податливост своята мярка, своята изисканост, своето зрънце сол и прашинка амбра: който и да е бил индивидът, пръв почувствал и „ претърпял “ това, колкото и да се е преплитал езикът му, когато се е опитвал да изрази тази деликатност, за нас той ще бъде за безконечни времена свят и заслужен за почитание, ще остане индивидът, извисил се най-високо и претърпял най-красивата илюзия. “ – Фридрих Ницше

Някъде в безкрайните висини Нептун пее своята тиха ария – античен и тайнствен, той разлива светлината си върху всичко, което е прикрито, отвъдно, непостижимо.

В астрологията той е знак на фантазиите, илюзиите, състраданието и безграничната обич – обич, която, както Ницше би споделил, може да бъде най-високата илюзия, само че и най-благородното възприятие, на което индивидът е кадърен. Архетипът на зодия Риби, подвластна на Нептун, носи в себе си този безконечен блян – да обича не поради, а макар.

Рибите плуват в морето на груповата душа, усещайки всеки пулс на света като собствен. За тях любовта не е договорка, не е разумен избор. Тя е положение на духа, наподобяващо молитва, в която няма думи, а единствено отдаденост.

Да обичаш човек просто тъй като е човек – без скрита цел, без очакване, без потребност да бъдеш разбрано – това е страстта, която ръководи Рибите. Те не се нуждаят от опрощение за своето състрадание; техният компас постоянно сочи към това, което е отвън границите на логиката и разсъдъка.

Любовта на Рибите е нещо като танц в дълбините на Нептуновите води. Тя е мека, обгръщаща, само че и рискова, тъй като те освен обичат, само че и се разтварят в това, което обичат. Тяхната податливост към мъжество и жертвеност припомня за оня миг, когато индивидът за първи път е обичал не от потребност или пристрастеност, а поради самата обич – поради това, което е оттатък земните удоволствия и стремежи.

И тъкмо тук се демонстрира магията на Нептун. Той не се интересува от границите сред положително и зло, сред вярно и неверно. Любовта, въодушевена от него, е като вълна, която минава през всичко – пречиства, изтрива и оставя след себе си единствено чувството за нещо свещено.

В тази обич няма логичност, няма смисъл, няма даже заричане за реципрочност. Тя е чисто отдаване – странствуване, в което човек се губи, с цел да откри себе си още веднъж, само че изменен.

Да обичаш човек поради божията воля, както написа Ницше, е освен най-благородното възприятие, само че и най-красивата илюзия. Нептун ни учи, че в тези заблуди се крие същността на нашата душа.

Да видиш божественото в някого, който даже не знае за твоята обич, и все пак да обичаш – това е висшата демонстрация на човещина. Това е акт, който не изисква заплащане, тъй като самата обич е премия.

Рибите, родени под владението на Нептун, знаят какво е да бъдеш светец и виновник по едно и също време. Те обичат надълбоко, всеобхватно, безпределно – по този начин, както морето прегръща крайбрежията, даже когато те го отблъскват. Тази обич може да бъде безредна, само че в хаоса има ред, който единствено душата схваща.

И може би точно в този безпорядък, в това море от страсти, където положителното и злото губят значение, се крие същинската независимост. Любовта, която не мери, не съпоставя и не съди, е любовта, която ни приближава до божественото.

Нептун ни припомня, че светът е заблуда, само че любовта е истината, която ни води оттатък. А Рибите ни водят по този път – безшумно, нежно, с изяществото на вълна, която мие скалите, до момента в който те не се трансфорат в пясък.

Защото това, което се прави от обич, е постоянно оттатък положителното и злото. То просто е – както Нептуновото море, както фантазиите на Рибите, както самата Вселена.