Please sir, I want some more… b-b-b-b-brexit
Да се научиш да си мериш приказките е едно от нещата, които се случват в доста ранна детска възраст. Всеки го научава по сложния метод – споделил е нещо когато/където не би трябвало и е изял пестник от родител, ритник от съученик, наказване от преподавател.
Има обаче една особена порода хора, които трансформират непремерените думи в оръдие на кариерата си.
Популистите постоянно играят една и съща игра – елементарното изкрещяване в лицето на хората… Крещейки те изреждат проблемите един след различен. Автоматично хората вършат заключението, че дружно с изреждането върви и предложение за решение, защото… ами тъй като това е повече от разумно. Но не. Никой нищо не им е обещавал.
Найджъл Фарадж се отметна от думите си за милионите лири, които ще стартират да се изливат в здравната система на Британия седмично, в случай че гласоподават за Brexit и бият шута на неприятните имигранти. Същото направи и Борис Джонсън.
В момента министър председателят Тереза Мей се пробва да играе тяхната игра – на популистите, и да пробутва виновността за злополуката на Острова към членовете на Парламента. Тоест, че те са отговорни за неналичието на договорка по Brexit, тъй като не утвърждават контрактуваното с Брюксел. Честно казано, не виждам по какъв начин изобщо би било допустимо това, в случай, че голяма част от Парламента е анти-Brexit изначално – в каквато и да било форма. Друга част е против контрактуваното с Европейски Съюз и като теглим чертата, бъдещето на безумната антиевропейска договорка наподобява напълно неразбираемо.
Бърз образец за настроението на огромна част от британците са ето тези реакции на читатели на The Guardian: „ Колкото е скапана като министър председател, толкоз е скапана и като демагог “. Поводът е точно опитът да трансферира виновността върху Парламента. Има и още:
„ Тереза Мей, тъкмо когато политическата меродавност и консенсус са най-необходими, погледна оттатък Атлантическия океан и реши да имитира Тръмп и да упреква политическия елит… “
„ Такова разделяне и ненавист са домейнът на диктатора. Речта ѝ беше мастерклас в това отношение… въпросът е кой я поучава, че това е добра концепция (who the fuck is advising her that this is a good idea) “
Какво ще последва за Британия, мисля задоволително към този момент обсъждахме, а и е ясно и на слепите и глухите, одеве излезли от кома. Но какво би последвало за Европейски Съюз? Няма да преглеждаме всички стопански и обществени, политически и търговски аспекти, несъмнено – това тук не е отчет от проучване. Да забележим една доста съответна тясна линия и за какво евролидерите са скептични и не желаят повече да разтакават раздялата с Британия.
Посланието. Това е. Британия е глезеното детенце на Европейски Съюз още от началото на съществуването му и за нея са правени най-вече отстъпки през десетилетията. За похлупак – тропнаха с краче и взеха решение да си вървят. Но и това не им беше задоволително, взеха решение да основат един доста рисков казус. А точно: пращат позитивно обръщение до всички национал-популисти и им споделя, че могат да си играят играта, без съществени последици. Найджъл Фаражчета и Борис Джонсънчета си разиграваха коня, излъгаха хората и ги поведоха отвън Европейски Съюз, само че ето – действително излизане няма, може да се стигне до удобни покупко-продажби, демонстрират на целия свят, че могат да разтакат, колкото си желаят, Европейски Съюз им разрешава – няма страшни последствия, т.е. могат да лаят колкото си желаят и никой не ги хапе. Което значи, че всички анти-ЕС популисти (като Националният съюз на Марин Льо Пен, например), които знаем от кое място се финансират, ще заиграят същата игра, без опасения от действителни, съществени разтърсвания.
Ето за какво Ги Верхофстат, който е Brexit-координатор от името на Европейския парламент по време на договарянията, е срещу удължение на периодите за Британия. ВЪПРЕКИ че самият той е съперник на Brexit, като цяло, и е ЗА оставането на Британия в Европейски Съюз.
Изглежда мярката е изгубена и на Европа ѝ писна. Да не приказваме, че към този момент е и доста внимателна, тъй като прецедентите стартират да стават сеизмични, а последствията им – непредсказуеми.
Изведнъж изпълзя… познайте кой! – тъкмо по този начин: Найджъл Фараж. Върхът на популизма.
„ Ако Парламентът би трябвало да избира идната седмица сред отвод от Brexit и излаз без никаква договорка, даже нашият Парламент ще избере „ без договорка “ “, сподели Фараж в радиопредаването си по LBC.
Getty Images
Освен това, по отношение на петицията, която събра над 1 млн. подписа ЗА втори референдум (на процедура ЗА задраскване на Brexit), Фараж съобщи, че „ тая няма да я бъде “. Все отново, макар всички стремежи и нежелания на Найджи, Парламентът е задължен да прегледа ВСЯКА петиция, което е подписана от повече от 100 000 британци.
Също по този начин, появявайки се в ITV Peston, се опита за следващ път да демонизира водачите в Европейски Съюз, които държат на запазването на Съюза, наричайки ги „ фанатици “, намеквайки, че тези фанатици желаят да видят Британия да се маха скоро.
Друг трик на популистите – подтекстът. Реално, съединените фрагменти, сами по себе си, не са неистини, само че събрани ведно подвеждат хората да мислят в дадена посока. Да, те желаят Британия да напусне по-скоро, заради упоменатите нагоре рискове. Но…
Но посоката на Фараж в тази ситуация е повече от ясна: „ Ние сме си ОК, но… тези в Брюксел са неприятни и желаят да ни видят стъпкани “. Тонът, подборът на думи, интонацията – всичко това е част от арсенала на Найджи и сходните на него.
Те се заиграват, прехвърляйки смислите на думите в разнообразни супи от подтекст.
Едни и същи думи И ПОВЕДЕНИЕ, плуващи в друг подтекст, носят разнообразни смисли. Но пазят изричащия ги, тъй като в следствие той може да се отметне и да съобщи, че е имал поради различен подтекст.
Когато Найджи споделя, че ДОРИ техният парламент не би отменил Brexit, той действително споделя, че депутатите са кретени, само че ДОРИ те не биха създали това или това. Но въпреки това, принуждава хората да мислят, че създадат ли го, са най-големите кретени на света и са паднали още по-ниско. Манипулация. Но той не познава различен метод на говорене. Вече.
Освен това по този метод отново пробутва тезата си, че Brexit без договорка е по-добре от никакъв Brexit. Пълен парадокс, само че си е неговата мантра и желае да му имат вяра. Затова я пробутва по всякакъв начин, въпреки да бута Британия към това да изхвърли с лека ръка нещо, за което генерации са се борили.
Когато преди няколко месеца разяснява отвореното писмо на сър Боб Гелдоф против Brexit, в предаването си Найджъл Фараж иронично акцентира на думата „ сър “, демонстрирайки неуважение към индивида и неразбиране по какъв начин може да носи тази купа. С което пък явно се гъбарка и с преценката на кралицата, която направи Гелдоф „ сър “.
А с какво е прочут Гелдоф? Че от десетилетия се бори за обществени дела и съумява! С какво ще запомним Найджи? Лъжи и операции. Той даже има наглостта да назова писмото „ истерична позиция “. Той – Фараж, който цяла акция построи върху нервността на хората…
Getty Images
И върхът на върховете: Найджи съобщи пред Sky News, че е подготвен да води Brexit-партия на изборите за… Европарламент, в случай че се наложи! Когато водещият му загатна, че Brexit води до стопански последствия и разтърсвания, Фараж назова това изказване „ нелепости “, които сме ги били слушали от години. Стотици анализатори, икономисти, политици споделят едно, фирмите напущат Острова, лирата губи позиции, работни места изчезват, още компании вършат проекти да се махнат, стопанската система буксува, само че всичко това, съгласно Найджи е… нелепости. И не е правилно.
Крайнодесните, крайнолевите, популистите – те, на всички места по света, имат едно общо: разкрили са, че имат гений да плямпат и да увличат хората… е, някои хора… и са си споделили: „ дали да употребявам гения си дълготрайно, за положително, което я сработи, я – не; или да употребявам гения си за краткосрочни цели, да манипулирам и да оказа помощ на себе си? “
След което, несъмнено, са си задали и идващия въпрос: „ какъв ли цвят да е мерцедесът ми? “
Има обаче една особена порода хора, които трансформират непремерените думи в оръдие на кариерата си.
Популистите постоянно играят една и съща игра – елементарното изкрещяване в лицето на хората… Крещейки те изреждат проблемите един след различен. Автоматично хората вършат заключението, че дружно с изреждането върви и предложение за решение, защото… ами тъй като това е повече от разумно. Но не. Никой нищо не им е обещавал.
Найджъл Фарадж се отметна от думите си за милионите лири, които ще стартират да се изливат в здравната система на Британия седмично, в случай че гласоподават за Brexit и бият шута на неприятните имигранти. Същото направи и Борис Джонсън.
В момента министър председателят Тереза Мей се пробва да играе тяхната игра – на популистите, и да пробутва виновността за злополуката на Острова към членовете на Парламента. Тоест, че те са отговорни за неналичието на договорка по Brexit, тъй като не утвърждават контрактуваното с Брюксел. Честно казано, не виждам по какъв начин изобщо би било допустимо това, в случай, че голяма част от Парламента е анти-Brexit изначално – в каквато и да било форма. Друга част е против контрактуваното с Европейски Съюз и като теглим чертата, бъдещето на безумната антиевропейска договорка наподобява напълно неразбираемо.
Бърз образец за настроението на огромна част от британците са ето тези реакции на читатели на The Guardian: „ Колкото е скапана като министър председател, толкоз е скапана и като демагог “. Поводът е точно опитът да трансферира виновността върху Парламента. Има и още:
„ Тереза Мей, тъкмо когато политическата меродавност и консенсус са най-необходими, погледна оттатък Атлантическия океан и реши да имитира Тръмп и да упреква политическия елит… “
„ Такова разделяне и ненавист са домейнът на диктатора. Речта ѝ беше мастерклас в това отношение… въпросът е кой я поучава, че това е добра концепция (who the fuck is advising her that this is a good idea) “
Какво ще последва за Британия, мисля задоволително към този момент обсъждахме, а и е ясно и на слепите и глухите, одеве излезли от кома. Но какво би последвало за Европейски Съюз? Няма да преглеждаме всички стопански и обществени, политически и търговски аспекти, несъмнено – това тук не е отчет от проучване. Да забележим една доста съответна тясна линия и за какво евролидерите са скептични и не желаят повече да разтакават раздялата с Британия.
Посланието. Това е. Британия е глезеното детенце на Европейски Съюз още от началото на съществуването му и за нея са правени най-вече отстъпки през десетилетията. За похлупак – тропнаха с краче и взеха решение да си вървят. Но и това не им беше задоволително, взеха решение да основат един доста рисков казус. А точно: пращат позитивно обръщение до всички национал-популисти и им споделя, че могат да си играят играта, без съществени последици. Найджъл Фаражчета и Борис Джонсънчета си разиграваха коня, излъгаха хората и ги поведоха отвън Европейски Съюз, само че ето – действително излизане няма, може да се стигне до удобни покупко-продажби, демонстрират на целия свят, че могат да разтакат, колкото си желаят, Европейски Съюз им разрешава – няма страшни последствия, т.е. могат да лаят колкото си желаят и никой не ги хапе. Което значи, че всички анти-ЕС популисти (като Националният съюз на Марин Льо Пен, например), които знаем от кое място се финансират, ще заиграят същата игра, без опасения от действителни, съществени разтърсвания.
Ето за какво Ги Верхофстат, който е Brexit-координатор от името на Европейския парламент по време на договарянията, е срещу удължение на периодите за Британия. ВЪПРЕКИ че самият той е съперник на Brexit, като цяло, и е ЗА оставането на Британия в Европейски Съюз.
Изглежда мярката е изгубена и на Европа ѝ писна. Да не приказваме, че към този момент е и доста внимателна, тъй като прецедентите стартират да стават сеизмични, а последствията им – непредсказуеми.
Изведнъж изпълзя… познайте кой! – тъкмо по този начин: Найджъл Фараж. Върхът на популизма.
„ Ако Парламентът би трябвало да избира идната седмица сред отвод от Brexit и излаз без никаква договорка, даже нашият Парламент ще избере „ без договорка “ “, сподели Фараж в радиопредаването си по LBC.
Getty Images
Освен това, по отношение на петицията, която събра над 1 млн. подписа ЗА втори референдум (на процедура ЗА задраскване на Brexit), Фараж съобщи, че „ тая няма да я бъде “. Все отново, макар всички стремежи и нежелания на Найджи, Парламентът е задължен да прегледа ВСЯКА петиция, което е подписана от повече от 100 000 британци.
Също по този начин, появявайки се в ITV Peston, се опита за следващ път да демонизира водачите в Европейски Съюз, които държат на запазването на Съюза, наричайки ги „ фанатици “, намеквайки, че тези фанатици желаят да видят Британия да се маха скоро.
Друг трик на популистите – подтекстът. Реално, съединените фрагменти, сами по себе си, не са неистини, само че събрани ведно подвеждат хората да мислят в дадена посока. Да, те желаят Британия да напусне по-скоро, заради упоменатите нагоре рискове. Но…
Но посоката на Фараж в тази ситуация е повече от ясна: „ Ние сме си ОК, но… тези в Брюксел са неприятни и желаят да ни видят стъпкани “. Тонът, подборът на думи, интонацията – всичко това е част от арсенала на Найджи и сходните на него.
Те се заиграват, прехвърляйки смислите на думите в разнообразни супи от подтекст.
Едни и същи думи И ПОВЕДЕНИЕ, плуващи в друг подтекст, носят разнообразни смисли. Но пазят изричащия ги, тъй като в следствие той може да се отметне и да съобщи, че е имал поради различен подтекст.
Когато Найджи споделя, че ДОРИ техният парламент не би отменил Brexit, той действително споделя, че депутатите са кретени, само че ДОРИ те не биха създали това или това. Но въпреки това, принуждава хората да мислят, че създадат ли го, са най-големите кретени на света и са паднали още по-ниско. Манипулация. Но той не познава различен метод на говорене. Вече.
Освен това по този метод отново пробутва тезата си, че Brexit без договорка е по-добре от никакъв Brexit. Пълен парадокс, само че си е неговата мантра и желае да му имат вяра. Затова я пробутва по всякакъв начин, въпреки да бута Британия към това да изхвърли с лека ръка нещо, за което генерации са се борили.
Когато преди няколко месеца разяснява отвореното писмо на сър Боб Гелдоф против Brexit, в предаването си Найджъл Фараж иронично акцентира на думата „ сър “, демонстрирайки неуважение към индивида и неразбиране по какъв начин може да носи тази купа. С което пък явно се гъбарка и с преценката на кралицата, която направи Гелдоф „ сър “.
А с какво е прочут Гелдоф? Че от десетилетия се бори за обществени дела и съумява! С какво ще запомним Найджи? Лъжи и операции. Той даже има наглостта да назова писмото „ истерична позиция “. Той – Фараж, който цяла акция построи върху нервността на хората…
Getty Images
И върхът на върховете: Найджи съобщи пред Sky News, че е подготвен да води Brexit-партия на изборите за… Европарламент, в случай че се наложи! Когато водещият му загатна, че Brexit води до стопански последствия и разтърсвания, Фараж назова това изказване „ нелепости “, които сме ги били слушали от години. Стотици анализатори, икономисти, политици споделят едно, фирмите напущат Острова, лирата губи позиции, работни места изчезват, още компании вършат проекти да се махнат, стопанската система буксува, само че всичко това, съгласно Найджи е… нелепости. И не е правилно.
Крайнодесните, крайнолевите, популистите – те, на всички места по света, имат едно общо: разкрили са, че имат гений да плямпат и да увличат хората… е, някои хора… и са си споделили: „ дали да употребявам гения си дълготрайно, за положително, което я сработи, я – не; или да употребявам гения си за краткосрочни цели, да манипулирам и да оказа помощ на себе си? “
След което, несъмнено, са си задали и идващия въпрос: „ какъв ли цвят да е мерцедесът ми? “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ