Да се каже, че много лекари станаха жертва на общото

Да се каже, че доста лекари станаха жертва на общото злополучие, не значи да се подценява трудът и усърдието на тези хора; не това е моето намерение; по-скоро желая да ги похваля, загдето рискуваха живота си и някои от тях даже го изгубиха в работа на човечеството. Те се стараеха да правят положително и да спасят живота на другите. Но ние не трябваше да чакаме, че лекарите могат да спрат божието наказване или да попречат на заболяването, така ужасно въоръжена от небето, да извърши поръчката, за която бе изпратена.…Всички, които можеха, прикриваха заболяването, с цел да не би съседите да ги заобикалят и да откажат да беседват с тях, а също и управляващите да не затворят домовете им, нещо, което още не се правеше, въпреки че заплашваха да го сторят; самата мисъл за това ги ужасяваше.В течение на няколко седмици хората толкоз бързаха да заминат, че човек едвам можеше да се добере до вратата на кмета — тълпяха се към нея, блъскаха се, с цел да се снабдят с паспорти и здравни свидетелства за тези, които щяха да пътуват в чужбина, защото без тях нито пропускаха да се минава през градовете по пътя, нито да се пренощува, в който и да е хан. Трябваше да разреша два значими въпроса: единият, какво да върша с търговията и магазина си, който беше прекомерно огромен и представляваше всичко, което притежавах на този свят; и другият — по какъв начин да запазя живота си при такова ужасно злополучие, което явно щеше да се популяризира по целия град и което, колкото и ужасно да беше в действителност, изглеждаше още по-страшно заради моите и хорските страхове.…Когато се посъветвах с него, той ми отговори с три думи, изречени при напълно различен мотив: „ Господарю, спасявай се. “ Накратко казано, той ми предложи да се отдръпва на село, както той самият възнамерявал да стори със фамилията си, като ми рече нещо — което явно беше чул в чужбина, — че най-хубавата защитна мярка против чумата била да се бяга от нея. А на довода ми, че това значи да зарежа и търговия, и стока, и вземания, той ми отвърна със същите думи, с които аз подкрепях решението си да остана, а точно, че посвещавам себе си и здравето си в божиите ръце; това най-силно опровергавало съображенията ми да не занемарявам търговията си и стоката си, „ тъй като — споделяше ми той, — не е ли толкоз рационално да оставиш на бога да реши дали да запазиш или да загубиш търговията си, колкото и да останеш при такава заплаха, като повериш живота си в неговите ръце “.Ако беше допустимо да представим тъкмо тези времена на хората, които не са ги видели, и да дадем на читателя същинска визия за ужаса, който бе обхванал цялото население, тази картина щеше да порази мозъка му и да го извърши с почуда…Плачове и ридания се носеха съвсем от всяка къща, изключително през началото на епидемията; по-късно сърцата на хората закоравяха, защото гибелта беше непрекъснато пред очите им; не им беше толкоз жалост за изгубените другари, тъй като чакаха след някой час да пристигна и техният ред.Направени бяха известни старания да се забрани печатането на книги, които тревожат хората, и да се сплашат разпространителите им, някои от които бяха запрени. Но нищо повече не бе направено, доколкото знам, защото държавното управление не желаеше да нервира хората, чиито разум бе към този момент изхвръкнал, в случай че мога да се изразя по този начин.Не мога също по този начин да оправдая тези свещеници, които в проповедите си по-скоро обезсърчаваха, в сравнение с ободряваха слушателите си. Мнозина от тях безспорно вършеха това, с цел да вдъхнат неотстъпчивост на хората и изключително, с цел да ги подбуден към смирение. Сигурно е обаче, че те не реализираха задачата си или най-малко не дотолкоз, че да компенсират вредата, която причиняваха.…Всички ходеха по врачки, магьосници и астролози, с цел да узнаят бъдещето си или, както се показва простолюдието, да им врачуват, да им създадат хороскоп и други сходни. Поради тази полуда градът скоро стартира да гъмжи от самозванци, които твърдяха, че са движимости в магията…Когато бедните хорица питаха тези мними астролози дали ще има чума, или не, те всички даваха същия отговор: „ Да “, тъй като това поддържаше тяхната търговия. На всички театри и фарсови трупи, основани по образеца на френския кралски двор, които бяха почнали да се разрастват, бе неразрешено да играят; игралните домове, танцувалните салони и увеселителните заведения, които се бяха развъдили и бяха почнали да развращават народа, бяха затворени и премахнати; шутове, смешници, хора, които разиграват кукли, танцьори по въже и други сходни, които бяха омаяли народа, затвориха вратите си, защото нямаха към този момент посетители; тъй като народът се вълнуваше от други неща и някаква особена горест и отвращение от тези развлечения бе изписана по лицата даже на елементарните хора. Смъртта беше пред очите им и всеки стартира да мисли за гроба си, а не за радостния и занимания.Но имаше и още едно безумство, по-голямо от всички други, което може да даде визия за умопомрачението, превзело хората по това време. Те следваха напътствията на един тип изнудвачи…Те носеха талисмани, еликсири, заклинания, муски и още какви ли не амулети, с цел да укрепят тялото си против чумата, сякаш тя не е божие наказване, а злобен дух, който се вселява в хората, може да се пропъди с прекръстване, със знаци на зодиака, с хартийки, завързани с еди-колко си възела и надписани с известни думи или фигури, изключително с думата „ Абракадабра “ във формата на триъгълник или пирамида…_____________________________________________Този текст е публикуван от създателя на „ Животът и приключенията на Робинзо Крузо “ Даниел Дефо през 1722 година. Книгата се назовава „ Дневник на чумавата година “ и разказва събития от 1665 -1666 година, когато чумата завладява Лондон.
Колелото на историята се върти… Думите са непотребни. Това, което е описал Дефо, следим сега и ние. До най-малката подробност…