Романът Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж
Да се изповядаш в една книга не ти подсигурява опрощение; продължете пътя си, в случай че търсите в този текст нещо друго с изключение на човек, който се пробва да разбере себе си.
И Бегбеде прави тъкмо това – „ Изповедта на един ретрограден хетеросексуален мъж “ (превод: Росица Ташева, 176 стр., цена: 18 лева.) е опит да разбере себе си, предишното си, обезумелия свят, в който живее. С брутална искреност и безмилостен комизъм писателят си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекомерната политическа уместност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с това, което не утвърждава, което го трансформира в непрокопсаник, упрекван в изсмукани от пръстите смъртни грехове, без да се стреми към изтънченост и благовъзпитание, Бегбеде изненадващо – а може би не – приключва изповедта си, заявявайки любовта си към тази, която измежду морето от дами избира всеки божи ден за своя брачна половинка. И пожелавайки на дамите и мъжете от обществото на свръхпотреблението и рекламата прелестен апокалипсис.
Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) е съблазнителен повествовател, ядовит критик и неуморен бунтовник, добре прочут в България със своите романи, новели и есеистични сборници. Учи политически науки в Париж, има тапия по маркетинг, упражнява специалността си в нашумяла рекламна организация, работи като журналист и ефирен кореспондент. Литературните му подвизи са доста и се отличават с лют комизъм, хапливи разбори на актуалното общество и ексцентрични равносметки. Писателите, повлияли върху артистичната му сензитивност, са Мишел Уелбек, Брет Ийстън Елис и Джей МакАйнърни. Сред най-известните му творби се подреждат романите „ Любовта трае три години “, „ Windows on the World “, „ Един френски разказ “, който печели премия „ Рьонодо “ и, несъмнено, – книга за умелата операция на рекламистите криейтъри, филмирана през 2007 година под режисурата на Ян Кунен. „ Човекът, който плаче от смях “ е съкрушително горчива ирония, която още веднъж среща читателите с Октав Паранго, алтер-егото на писателя. В „ Бараж против Атлантика “, издадена у нас наскоро, Бегбеде се заема да осмисли своето съществуване, белязано от чара на носталгията.
И Бегбеде прави тъкмо това – „ Изповедта на един ретрограден хетеросексуален мъж “ (превод: Росица Ташева, 176 стр., цена: 18 лева.) е опит да разбере себе си, предишното си, обезумелия свят, в който живее. С брутална искреност и безмилостен комизъм писателят си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекомерната политическа уместност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с това, което не утвърждава, което го трансформира в непрокопсаник, упрекван в изсмукани от пръстите смъртни грехове, без да се стреми към изтънченост и благовъзпитание, Бегбеде изненадващо – а може би не – приключва изповедта си, заявявайки любовта си към тази, която измежду морето от дами избира всеки божи ден за своя брачна половинка. И пожелавайки на дамите и мъжете от обществото на свръхпотреблението и рекламата прелестен апокалипсис.
Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) е съблазнителен повествовател, ядовит критик и неуморен бунтовник, добре прочут в България със своите романи, новели и есеистични сборници. Учи политически науки в Париж, има тапия по маркетинг, упражнява специалността си в нашумяла рекламна организация, работи като журналист и ефирен кореспондент. Литературните му подвизи са доста и се отличават с лют комизъм, хапливи разбори на актуалното общество и ексцентрични равносметки. Писателите, повлияли върху артистичната му сензитивност, са Мишел Уелбек, Брет Ийстън Елис и Джей МакАйнърни. Сред най-известните му творби се подреждат романите „ Любовта трае три години “, „ Windows on the World “, „ Един френски разказ “, който печели премия „ Рьонодо “ и, несъмнено, – книга за умелата операция на рекламистите криейтъри, филмирана през 2007 година под режисурата на Ян Кунен. „ Човекът, който плаче от смях “ е съкрушително горчива ирония, която още веднъж среща читателите с Октав Паранго, алтер-егото на писателя. В „ Бараж против Атлантика “, издадена у нас наскоро, Бегбеде се заема да осмисли своето съществуване, белязано от чара на носталгията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ