Шведът, който се качи на колелото си, пропътува 13 000 километра, изкачи Еверест и се върна обратно
Да се изкачи Еверест е предизвикателство от историческа значителност освен за индивида, само че и за родната страна. Обикновено тези алпинисти получават спонсори, задоволително медийно внимание и даже се издигат до равнището на герои. А и дано бъдем откровени, Еверест не е разходка в парка и редица алпинисти са заровени в ледената прегръдка на планината.
Един човек решил да не има вяра изключително на всички страховити истории. С впечатляваща физика и размери от 190 сантиметра и 108 кг, шведът имал прочут опит в изкачването на планини. Никой не знае какво тъкмо е мислил Горан, само че някъде през октомври 1995 година се качва на своето колело с още към 100 кг като храна и спомагателни хранителни запаси, завързани на ремарке и се приготвя за странствуване до Еверест. Разстоянието е 13 000 километра.
Целта на алпиниста е била да стигне през май, когато ситуацията е задоволително добра и разрешава атакуване на върха. На 3 май съумява да стигне на към 100 метра от върха, само че се отхвърля заради затрудненото придвижване – потопен е до кръста в сняг. Разочарован от цялата концепция, Горан се връща назад в лагера и чака своя нов късмет. И по този начин на 23 май повтаря начинанието си и влиза в историята на авантюристите, които са покорили планината. След този подвик шведът слиза назад, приказва с локалните поданици, се качва се на колелото назад към дома – още 13 000 километра.
Снимка: By Per.calleberg – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19532827
Историята може да звучи неуместна, само че има и някои доста значими детайлности, които човек би трябвало да знае. Кроп се изкачва до там безусловно самичък. Не е употребявал услугите на нито една шерпа, всяка крачка е била с цялото бойно снаряжение. Всички са чували легендата, че колкото по-високо се изкачва човек, толкоз по разводнен става кислорода и затова в подножието на планината се оферират кислородни бутилки и маски. Можете ли да познаете какъв брой тъкмо е взел Горан? Прави сте, николко. Горан обаче решил, че няма да оказва помощ и по пътя даже не са се държали за ръце. Кислород още веднъж не е нужен.
Горан е разпален по планинарството от най-ранна възраст. Баща му го води за първи път да изкачат планината Галдхопиген – най-високата в Норвегия. Когато родителите му се разделят, той се записва при парашутистите и още тогава демонстрира неизличими форми на полуда. Събуждал се в 3 часа сутринта и с цялостно бойно снаряжение изминавал към 60 километра. И тогава изкачва планини и се влюбва в това занимание. В един миг взема решение даже да се изнесе на палатка в планината, с цел да не му се постанова да заплаща наем и също по този начин да остане покрай планината. През 1993 година съумява да изкачи и К2. През 90-те години е единствения човек в Швеция, който покорява 5 от 14-те най-високи планински върхове. Освен това е единственият покорил Еверест два пъти.
Правил е опит за атакуване и на Северния полюс, само че измръзва и по пътя е атакуван от мечка, което го кара да се откаже. Освен това страда, тъй като прострелва животното, с цел да се избави. В идващия си план взема решение да тръгне от Сиатъл с корабче и да стигне до Южния полюс, където ще се опита да добави още една славна победа в резюмето си. Единственият проблем е, че по това време Кроп в никакъв случай не е управлявал транспортен съд. На 30 септември 2002 година, до момента в който прави рутинно нанагорнище на планина във Вашингтон, оборудването му се заклещва и Горан пада. Нелепата гибел го застига в най-странния вероятен миг, когато рисковете би трябвало да са сведени до най-малко. Въпреки това остава единствения швед в историята на страната си, който е изкачил Еверест без потребността от кислородна маска. И е отишъл и се е върнал до там с колело.
