“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш

“Да се чувстваш необходим. Въпреки всичко.
Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат,
че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли.
Да изненадаш света с някакво изобретение.

Но аз нищо не носех с изключение на едно опетнено име.
Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите.
Скоростта, с която летях, се трансформира в изсъхнал, ялов вятър.
Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей.

Целият ти доскорошен живот пробягва мълнийно пред очите ти.
Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта.
Не е допустимо да бъдеш непотребен на тоя свят.
И последният човек е необходим някъде, някому, за нещо. ”

" Пътуване към себе си "