Беше икона в НРБ и днес щеше да стане на 80
Да създаваш изкуство се изисква талант… само че също така са нужни добрина и честност. Талантът изисква да го уважаваш и да му се подчиняваш. “ – думи на незабравимата Катя Паскалева, родена на днешния ден преди 80 години.
Нейните героини излъчваха тъжната красота на мадони – тя владееше до съвършенство актьорската техника и с жест, гримаса и взор умееше да разкрие цели светове.
През 1963 година кандидатства във ВИТИЗ, съвсем без предварителна подготовка и е измежду първите признати претенденти. Завършва актьорско майсторство през 1967 година в класа на Боян Дановски, а през 1985 година става част от трупата на Сатиричен спектакъл „ Алеко Константинов “.
Сред емблематичните? функции в Сатирата са: Беатриче в „ Много звук за нищо “ (Уилям Шекспир, реж. Гриша Островски), присъединяване? в „ Одисей пътува за Итака “ (Константин Илиев, реж. Иван Добчев), „ Сватба “ (Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова), „ Любовникът “ (Харолд Пинтър, реж. Стоян Камбарев) и „ От другата страна “ (Станислав Стратиев, реж. Пламен Марков).
За ролята на Съпругата в „ Месарят, вътре в стаята “ през 1991 година Катя Паскалева е отличена с „ Аскеер “, а за ролята на Сара в „ Любовникът “ през 1993 година е номинирана за същата премия за водеща женска роля.
Последната? среща с публиката е през 1998 година в моноспектакъла „ Скитница “ от Жан-Клод ван Итали на Камерна сцена „ Методи Андонов “.
Напусна ни едвам на 56, а в последните си бележки, събрани по-късно в книгата „ Книжни квадратчета “, написа: „ Аз играя последната си роля – на актриса, сложена пред тестването дали ще удържи да размие границата сред действителността и условността… “
Днес огромната актриса има своето почетно място в Голяма зала „ Щастливеца “ – на р. 8, м. 4, а напълно скоро следва да сложим и нейна маска към към този момент съществуващата експозиция в централното предверие на Сатирата. Ликът на Катя Паскалева посреща феновете и в стенописа „ Небесен спектакъл “ – измежду безконечните облици на огромните български артисти – духовният мавзолей на сцената, която по този начин обичаше.
Да си спомним неповторимата Катя Паскалева, която вярваше, че всичко е тленно – с изключение на високият дух, който населява Вечността! Поклон пред паметта и гения й!
Източник: Facebook страницата на Сатиричен спектакъл Алеко Константинов в София.
