Изкуство с моторен трион: Страстта на съдовия хирург от ВМА д-р Марангозов
Да създаваш изкуство с апарат за разрушение. Това е пристрастеността на съдовия хирург от ВМА старши лейтенант доктор Светозар Марангозов . Лекарят основава красиви дървени фигури благодарение на моторен трион. Най-често вае животни, поради голямата си обич към природата и биологичното многообразие. Именно тя го води и към специалността му, която практикува във Военномедицинска академия към този момент 10 години. А през това време той овладява безкомпромисна си точност – както със скалпела, по този начин и с триона, разказва вестника на Български лекарски съюз „ Quo vadis ".
Светлите образци, които възпламеняват искрата
Д-р Марангозов приключва здравното си обучение в град Стара Загора. Още от студентската пейка той остава мощно впечатлен от преподавателите си. Именно те възпламеняват в него интереса към съдовата хирургия . След довеждане докрай на образованието си, доктор Марангозов се мести в столицата, където стартира като доброволец в Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия.
Болницата се оказва неговия втори дом, където той продължава да практикува и до през днешния ден.
„ Аз съм признателен най-много на обстоятелството, че попаднах на положителни учители в работата си , тъй като съгласно мен най-важното, с цел да може един човек да реализира положително равнище на работа, с изключение на да има предпочитание, е да има и положителни учители – ментори, които да бъдат мотивиращи. Аз срещнах тъкмо такива хора във ВМА. Те ме научиха най-много на това, че би трябвало да бъда хуманен, да върша всяко нещо със сърце, да бъда виновен и да държа на думата си, да бъда пореден в мислите и в дейностите си. Така за малко време съумях да възпитавам доста себе си. В тази военна конструкция съумях да науча доста скъпи неща - освен за работата, а и за живота “, признава лекарят.
Дърворезбата – фамилна традиция
Когато започваме да диалога за нетрадиционното занимание на доктор Марангозов – той ни споделя, че дърворезбата е фамилна полезност във семейството му. Коренът ѝ от турски значел дърводелец, дърворезбар.
„ Всички в моя жанр от прародител ми, през дядо ми и татко ми са били дърводелци. Израснах в работилницата на татко ми като в началото по-скоро съм му пречил, само че в следствие съумях да развия моите самостоятелни ползи - а точно да се занимавам с дърворезба. В моя жанр няма нито един дърворезбар - всички са били дърводелци – хора, които са се занимавали с мебели и със градеж на здания на къщи. Именно заради тази причина съм самообразован. Към днешна дата съм член на Занаятчийската камара на родопските майстори като занаятчия по дърворезба и дървопластика “, разяснява докторът.
Нови метод в старите занаяти
С годините идват опитите с дърворезбата. Д-р Марангозов попада на видеоматериали, в които шведски и американски майстори разчитат на забавен метод, с цел да основат големи дървени фигури – служат си с моторен трион. На пръв взор му се е коствало невероятно да измайстори сходни фигури. Когато хваща триона в ръцете си обаче, той потвърждава самичък на себе си, че когато имаш предпочитание – всичко е допустимо. Така прави и своята първа статуя – без прелиминарен проект и схема – единствено с въображение и ентусиазъм.
„ Интересното освен това занимание е, че с инструмент за разрушение и заличаване на гората в действителност се прави изкуство. Именно това доста ме впечатли. Когато се пробвах да направя първата си фигура – мечка – стана сполучлива от първия път, като че ли постоянно съм държал моторна резачка в ръцете си. С времето започнаха да се появяват много статуи, сътворени по този метод “, описа лекарят.
Д-р Марангозов е изгубил броя на творбите си. Повече от тях са били на животни. Работи за наслаждение и избира да подарява своите статуи.
„ Селото, в което съм израснал – Смилян , и е известно със своя смилянски фасул . За празника на селото направих една голяма, висока към 2 метра, дървена капица с няколко бобени зърна, която да послужи за емблема на обитаемото място “, споделя медикът.
Той няма обичана фигура, защото всички за него са еднообразно скъпи – като негови чеда .
Сред най-емблематичните му творби са 3-метрова мечка и крава в натурален размер , която сега краси българска кравеферма.
„ Не обичам да дублирам статуи. Обичам да върша нещо друго. Нуждата да направя дадена статуя най-често е подбудена от любовта ми към животните.
Изключително доста обичам да пресъздавам диви животни. Решение за това по какъв начин ще наподобява скулптурата ми взимам директно преди да стартира да я върша. Не я премислям седмици или месеци напред, не върша планове, не начертая нищо. Просто стартирам и нещата се появяват и усъвършенстват по отношение на моите разбирания за симетричност и размер, който съм съумял да изградя като самообразован занаятчия.
От големи фигури до фини елементи
Въпреки че множеството фигури, направени от доктор Марангозов, са в огромен мащаб, той е един от дребното майстори у нас, които се занимават с дребна дърворезба на детайлите на оръжия.
„ Интересното при мен е, че съм в двете крайности. Или върша дребни, микроскопични статуи – като дървените елементи на оръжията с гравюра и с инкрустация на сребро, или отивам в другата прекаленост с големи статуи по няколко метра височина “, споделя той.
След като довърши следващото си произведение , лекарят обича да седне в профил и да го огледа обширно за дефекти и неточности, които да не позволява при изработката на идващите си фигури.
„ Както обичаше да споделя моят татко, който беше извънредно добър и доста почитан в занаята си:
„ Добрият занаятчия би трябвало да успее да трансформира дефекта в резултат, каквото и да тръгне да прави “. Винаги това ме е водило като мисъл. Когато нещо не ми хареса, се пробвам да го подобря “, споделя още доктора.
Между съдовата хирургия и дърворезбата
Д-р Марангозов намира заниманието си за потребно във връзка с работата му, освен тъй като му оказва помощ да разпусне. И при дърворезбата и при съдовата хирургия точно детайлите са от голямо значение.
„ И при двете се разчита на доста фини придвижвания. Макар на тип дърворезбата с трион да наподобява като недодялан метод, всеки един подробност изисква вглъбеност и доста бдителност. Именно това се оказва извънредно скъпо и при работата ми с пациенти. Когато стартира да работя микросъдова анавтомоза, да вземем за пример, се изисква доста положително преодоляване на ръцете и тремора.
Самата работа с елементи е водеща и в двата занаята, в случай че мога да ги нарека занаяти, тъй като за мен те са по-скоро метод на живот “, признава хирургът.
Ловът – другата пристрастеност
Ловът е същото толкоз характерен за семейството на доктор Марангозов, колкото и дървообработката.
„ Както всички в моя жанр са били дърводелци, по този начин и всички в моя жанр са били ловци. Това е занимание, с което съм откърмен и то е доста обвързвано с любовта към животните и опазването на техния тип. Трябва да опознаеш скотски свят и да имаш грижа към неговите жители. Трябва да научиш повече за животните – за местообитанията им, за това по какъв начин се хранят, по какъв начин се развъждат. Това в допълнение подхрани любовта ми към биологията към естествените науки. Именно и това е повлияло за избора на тази хуманна специалност “, признава доктора.
През последните години, поради фамилни отговорности, той има все по-малко време за заниманията , само че когато остане такова, хирургът пробва да го прекара по най-хубавия за него метод.
„ Отивам на лов – някъде, където няма обсег , с цел да остана самичък с мислите си – да имам опция да обмислям над живота и работата си. Чрез своите занимания аз медитирам и премислям всичко това, което ми се случва в действителността, което извънредно градивно за самия мен “, споделя той.
Останалата част от свободното си време, лекарят посвещава на фамилията – има деца-близнаци, на които се старае да отделя нужното внимание.
„ Използвам всяка опция да прекарам време с тях, защото работата ми в болничното заведение е извънредно ангажираща. Налага се от време на време да работя по 24 часа. Това в прочут смисъл лишава фамилията ми от времето, което извозвам с него – за това и виждам да посветя по-голямата част от свободното си време на него, заниманията са на по-заден проект “, споделя още доктор Марангозов.
Светлите образци, които възпламеняват искрата
Д-р Марангозов приключва здравното си обучение в град Стара Загора. Още от студентската пейка той остава мощно впечатлен от преподавателите си. Именно те възпламеняват в него интереса към съдовата хирургия . След довеждане докрай на образованието си, доктор Марангозов се мести в столицата, където стартира като доброволец в Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия.
Болницата се оказва неговия втори дом, където той продължава да практикува и до през днешния ден.
„ Аз съм признателен най-много на обстоятелството, че попаднах на положителни учители в работата си , тъй като съгласно мен най-важното, с цел да може един човек да реализира положително равнище на работа, с изключение на да има предпочитание, е да има и положителни учители – ментори, които да бъдат мотивиращи. Аз срещнах тъкмо такива хора във ВМА. Те ме научиха най-много на това, че би трябвало да бъда хуманен, да върша всяко нещо със сърце, да бъда виновен и да държа на думата си, да бъда пореден в мислите и в дейностите си. Така за малко време съумях да възпитавам доста себе си. В тази военна конструкция съумях да науча доста скъпи неща - освен за работата, а и за живота “, признава лекарят.
Дърворезбата – фамилна традиция
Когато започваме да диалога за нетрадиционното занимание на доктор Марангозов – той ни споделя, че дърворезбата е фамилна полезност във семейството му. Коренът ѝ от турски значел дърводелец, дърворезбар.
„ Всички в моя жанр от прародител ми, през дядо ми и татко ми са били дърводелци. Израснах в работилницата на татко ми като в началото по-скоро съм му пречил, само че в следствие съумях да развия моите самостоятелни ползи - а точно да се занимавам с дърворезба. В моя жанр няма нито един дърворезбар - всички са били дърводелци – хора, които са се занимавали с мебели и със градеж на здания на къщи. Именно заради тази причина съм самообразован. Към днешна дата съм член на Занаятчийската камара на родопските майстори като занаятчия по дърворезба и дървопластика “, разяснява докторът.
Нови метод в старите занаяти
С годините идват опитите с дърворезбата. Д-р Марангозов попада на видеоматериали, в които шведски и американски майстори разчитат на забавен метод, с цел да основат големи дървени фигури – служат си с моторен трион. На пръв взор му се е коствало невероятно да измайстори сходни фигури. Когато хваща триона в ръцете си обаче, той потвърждава самичък на себе си, че когато имаш предпочитание – всичко е допустимо. Така прави и своята първа статуя – без прелиминарен проект и схема – единствено с въображение и ентусиазъм.
„ Интересното освен това занимание е, че с инструмент за разрушение и заличаване на гората в действителност се прави изкуство. Именно това доста ме впечатли. Когато се пробвах да направя първата си фигура – мечка – стана сполучлива от първия път, като че ли постоянно съм държал моторна резачка в ръцете си. С времето започнаха да се появяват много статуи, сътворени по този метод “, описа лекарят.
Д-р Марангозов е изгубил броя на творбите си. Повече от тях са били на животни. Работи за наслаждение и избира да подарява своите статуи.
„ Селото, в което съм израснал – Смилян , и е известно със своя смилянски фасул . За празника на селото направих една голяма, висока към 2 метра, дървена капица с няколко бобени зърна, която да послужи за емблема на обитаемото място “, споделя медикът.
Той няма обичана фигура, защото всички за него са еднообразно скъпи – като негови чеда .
Сред най-емблематичните му творби са 3-метрова мечка и крава в натурален размер , която сега краси българска кравеферма.
„ Не обичам да дублирам статуи. Обичам да върша нещо друго. Нуждата да направя дадена статуя най-често е подбудена от любовта ми към животните.
Изключително доста обичам да пресъздавам диви животни. Решение за това по какъв начин ще наподобява скулптурата ми взимам директно преди да стартира да я върша. Не я премислям седмици или месеци напред, не върша планове, не начертая нищо. Просто стартирам и нещата се появяват и усъвършенстват по отношение на моите разбирания за симетричност и размер, който съм съумял да изградя като самообразован занаятчия.
От големи фигури до фини елементи
Въпреки че множеството фигури, направени от доктор Марангозов, са в огромен мащаб, той е един от дребното майстори у нас, които се занимават с дребна дърворезба на детайлите на оръжия.
„ Интересното при мен е, че съм в двете крайности. Или върша дребни, микроскопични статуи – като дървените елементи на оръжията с гравюра и с инкрустация на сребро, или отивам в другата прекаленост с големи статуи по няколко метра височина “, споделя той.
След като довърши следващото си произведение , лекарят обича да седне в профил и да го огледа обширно за дефекти и неточности, които да не позволява при изработката на идващите си фигури.
„ Както обичаше да споделя моят татко, който беше извънредно добър и доста почитан в занаята си:
„ Добрият занаятчия би трябвало да успее да трансформира дефекта в резултат, каквото и да тръгне да прави “. Винаги това ме е водило като мисъл. Когато нещо не ми хареса, се пробвам да го подобря “, споделя още доктора.
Между съдовата хирургия и дърворезбата
Д-р Марангозов намира заниманието си за потребно във връзка с работата му, освен тъй като му оказва помощ да разпусне. И при дърворезбата и при съдовата хирургия точно детайлите са от голямо значение.
„ И при двете се разчита на доста фини придвижвания. Макар на тип дърворезбата с трион да наподобява като недодялан метод, всеки един подробност изисква вглъбеност и доста бдителност. Именно това се оказва извънредно скъпо и при работата ми с пациенти. Когато стартира да работя микросъдова анавтомоза, да вземем за пример, се изисква доста положително преодоляване на ръцете и тремора.
Самата работа с елементи е водеща и в двата занаята, в случай че мога да ги нарека занаяти, тъй като за мен те са по-скоро метод на живот “, признава хирургът.
Ловът – другата пристрастеност
Ловът е същото толкоз характерен за семейството на доктор Марангозов, колкото и дървообработката.
„ Както всички в моя жанр са били дърводелци, по този начин и всички в моя жанр са били ловци. Това е занимание, с което съм откърмен и то е доста обвързвано с любовта към животните и опазването на техния тип. Трябва да опознаеш скотски свят и да имаш грижа към неговите жители. Трябва да научиш повече за животните – за местообитанията им, за това по какъв начин се хранят, по какъв начин се развъждат. Това в допълнение подхрани любовта ми към биологията към естествените науки. Именно и това е повлияло за избора на тази хуманна специалност “, признава доктора.
През последните години, поради фамилни отговорности, той има все по-малко време за заниманията , само че когато остане такова, хирургът пробва да го прекара по най-хубавия за него метод.
„ Отивам на лов – някъде, където няма обсег , с цел да остана самичък с мислите си – да имам опция да обмислям над живота и работата си. Чрез своите занимания аз медитирам и премислям всичко това, което ми се случва в действителността, което извънредно градивно за самия мен “, споделя той.
Останалата част от свободното си време, лекарят посвещава на фамилията – има деца-близнаци, на които се старае да отделя нужното внимание.
„ Използвам всяка опция да прекарам време с тях, защото работата ми в болничното заведение е извънредно ангажираща. Налага се от време на време да работя по 24 часа. Това в прочут смисъл лишава фамилията ми от времето, което извозвам с него – за това и виждам да посветя по-голямата част от свободното си време на него, заниманията са на по-заден проект “, споделя още доктор Марангозов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ