Защо лукът ни разплаква
Да режеш лук не е лесна задача и довежда до сълзи множеството от нас. А сълзите са най-общо три типа - прочувствени, базови и рефлексни. Базовите са тези, които овлажняват непрестанно очите ни, а рефлексните потичат при някакъв дразнител или мощна болежка. Именно такива са сълзите, провокирани от лука.
Всичко стартира, още когато той се намира в почвата и поема от нея сяра, с цел да образува летливи субстанции, наречени сулфоксиди. Те са главният провинен за дразненето, което лукът провокира в очите ни. Но те не го вършат непосредствено - намесени са още играчи.
Когато режем лука, се отделят ензими. Те провокират поредност от химични реакции, като трансформират сулфоксидите в киселини, които са доста нестабилни и се разпадат до вещество със комплицираното име син-пропанетиал-S-оксид. То е нещо като композиция от сярна киселина, серен диоксид и сероводород. Това не звучи по никакъв начин добре. Очите ни мислят по същия метод.
Веществото бързо доближава до тях и провокира отделянето на рефлексните сълзи, защото нервните окончания изпращат сигнал към мозъка, че нещо ще навреди на очите ни и той се стреми да предприеме дейности по отмиването му.
Ето и няколко потребни съвета, с цел да си спестим сълзите:
Да режем лука под течаща вода. Да го режем приготвен или изстуден. Да включим вентилатор, който да издухва летливите субстанции, до момента в който режем лука. Да носим защитни очила.
Има и типове лук, които не носят толкоз тъга. Обикновено те са отглеждани в по-бедна на сяра почва. Сезонът също има значение - пролетният и летният лук не са толкоз люти, колкото есенният и зимният. Колкото по-воднист и сладостен е лукът, толкоз по-малко пари на очите ни.
Всичко стартира, още когато той се намира в почвата и поема от нея сяра, с цел да образува летливи субстанции, наречени сулфоксиди. Те са главният провинен за дразненето, което лукът провокира в очите ни. Но те не го вършат непосредствено - намесени са още играчи.
Когато режем лука, се отделят ензими. Те провокират поредност от химични реакции, като трансформират сулфоксидите в киселини, които са доста нестабилни и се разпадат до вещество със комплицираното име син-пропанетиал-S-оксид. То е нещо като композиция от сярна киселина, серен диоксид и сероводород. Това не звучи по никакъв начин добре. Очите ни мислят по същия метод.
Веществото бързо доближава до тях и провокира отделянето на рефлексните сълзи, защото нервните окончания изпращат сигнал към мозъка, че нещо ще навреди на очите ни и той се стреми да предприеме дейности по отмиването му.
Ето и няколко потребни съвета, с цел да си спестим сълзите:
Да режем лука под течаща вода. Да го режем приготвен или изстуден. Да включим вентилатор, който да издухва летливите субстанции, до момента в който режем лука. Да носим защитни очила.
Има и типове лук, които не носят толкоз тъга. Обикновено те са отглеждани в по-бедна на сяра почва. Сезонът също има значение - пролетният и летният лук не са толкоз люти, колкото есенният и зимният. Колкото по-воднист и сладостен е лукът, толкоз по-малко пари на очите ни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ