Да отиде ли Альоша в музея? Писателка настоява да го заменим с Левски или Вазов
Да разрушат тогава и ЦУМ, както и постройките на министерствата, които също са свързани с комунистическото минало, репликира я обаче Татяна Бурдуждиева
Пловдивският Альоша да отиде в Музея, а на негово място на хълма да се издига в цялостен растеж Васил Левски или Иван Вазов. Това сподели в ефира на Нова телевизия писателката от София Жюстин Томс. Предложението й обаче срещна отпор. По-демократично настроените й съперници в студиото на „ Пресечна точка “ с право й акцентираха, че не дъртите партийни грешници би трябвало да дефинират кой да се търкулне от върха в дерето на историята, а самите пловдивчани.
„ Пловдив съществува от 40 века. Затова жителите на този огромен град със своята хилядолетна история би трябвало да решат какво да става с този монумент. Ние сме били съдружници на Хитлер и тематиката е доста поляризирана “, сподели ръководителят на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков, който е и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " към Българска академия на науките.
„ Ако вдигнем от градовете част от нашите сънародници и ги пренесем в нашия век и те видят, че Стефан Стамболов има монумент, доста от хората, които са били жертва на бруталния му диктат, няма да им е никак прелестно “, добави той.
„ Наследниците на Демократичната партия, които са били с оскубани бради от бандите на Стамболийски, може да изискат да се смъкна паметника му. Той не е розова, прелестна персона “, посочи професорът.
Ами да съпоставим Стамболийски с Альоша, предложи тогава внезапно Томс, а политоложката Татяна Буруджиева й обясни, че Альоша е знак на боеца, който е победил фашизма в Европа. И ни е поробил за 45 години, прекъсна я обаче писателката.
„ Това, че сме останали под въздействие на Съветския съюз е с помощта на едни велики персони, като Чърчил, които не са желали да има изобщо България. Ние не сме били свободна страна, която някой да поробва, а сме част от хитлеристката група. Били сме съдружници на Хитлер, влиза една непозната войска и всички други демократични страни споделят „ майната му, не се интересуваме от България “. Сега кой ни е крив? “, попита пък Буруджиева. Не може да пренапишем историята, като разрушаваме паметниците, добави тя.
„ Нито износът на революции съумя, нито на народна власт. Кога се оправи Виетнам? Не когато му внасяха народна власт и имаше война, а когато самите жители взеха решение, че това е положителният излаз и потеглиха по различен път “, съобщи политоложката.
„ Тава със промяната на паметниците е измислено в античен Китай. Целта е да се каже, че от тях стартира историята. С идването на всяка нова династия се сменя всичко, даже и името на столицата “, изясни тя.
„ Унищожаването на зложелател с разрушаването на някакви знаци единствено може да раздели нацията. Искрено скърбя тези младежи, които с такива дейности желаят да потвърдят, че не са деца на родителите си, че потомците им не са били това, което са били “, посочи Буруджиева.
„ Има здания като ЦУМ, министерства, които също би трябвало да отидат под ножа или да си кажем истината за нашето минало “, добави тя.
Сградите са едно, а паметниците – друго, възкликна пък писателката.
Проф. Момеков пък разяснява, че обичайно договарянията стартират с една доста смешна любовна игра от вид „ Не те желая “, само че най-после всички правила се не помнят. Надявам се да се образува държавно управление и това да стане за сметка на някои от политическите субекти, добави той.
„ Еврозоната, след влизането ни в Шенген към този момент и по суша, е все по-възможна. Това може да е обединителя и факторът, който да надделее, с цел да може рационалните политици да образуват държавно управление “, сподели от своя страна Жюстин Томс.
„ За да продължи естественото действие на страната, държавното управление е неизбежно.
Дори в образователните заведения нищо не може да създадем без да имаме ясни показа за Бюджет 2025 “, съобщи професорът.
„ Нямаме изясненост като жители какво ще се случи с нас и с опциите ни обикновено да използваме ток без това да значи 2/3 от нашия фамилен бюджет в идващите няколко години. Преди продавахме ток на множеството страни в тази част на Европа, а в този момент от ден на ден сме пред заплахата да сме чист консуматор и не знам дали може да си го подсигуряваме “, сподели пък доцент Буруджиева.
„ Нужна е непоклатимост, тъй като Европа рискува да сме втора Гърция “, сподели още тя.
Пловдивският Альоша да отиде в Музея, а на негово място на хълма да се издига в цялостен растеж Васил Левски или Иван Вазов. Това сподели в ефира на Нова телевизия писателката от София Жюстин Томс. Предложението й обаче срещна отпор. По-демократично настроените й съперници в студиото на „ Пресечна точка “ с право й акцентираха, че не дъртите партийни грешници би трябвало да дефинират кой да се търкулне от върха в дерето на историята, а самите пловдивчани.
„ Пловдив съществува от 40 века. Затова жителите на този огромен град със своята хилядолетна история би трябвало да решат какво да става с този монумент. Ние сме били съдружници на Хитлер и тематиката е доста поляризирана “, сподели ръководителят на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков, който е и началник на катедра " Фармакология, фармакотерапия и токсикология " към Българска академия на науките.
„ Ако вдигнем от градовете част от нашите сънародници и ги пренесем в нашия век и те видят, че Стефан Стамболов има монумент, доста от хората, които са били жертва на бруталния му диктат, няма да им е никак прелестно “, добави той.
„ Наследниците на Демократичната партия, които са били с оскубани бради от бандите на Стамболийски, може да изискат да се смъкна паметника му. Той не е розова, прелестна персона “, посочи професорът.
Ами да съпоставим Стамболийски с Альоша, предложи тогава внезапно Томс, а политоложката Татяна Буруджиева й обясни, че Альоша е знак на боеца, който е победил фашизма в Европа. И ни е поробил за 45 години, прекъсна я обаче писателката.
„ Това, че сме останали под въздействие на Съветския съюз е с помощта на едни велики персони, като Чърчил, които не са желали да има изобщо България. Ние не сме били свободна страна, която някой да поробва, а сме част от хитлеристката група. Били сме съдружници на Хитлер, влиза една непозната войска и всички други демократични страни споделят „ майната му, не се интересуваме от България “. Сега кой ни е крив? “, попита пък Буруджиева. Не може да пренапишем историята, като разрушаваме паметниците, добави тя.
„ Нито износът на революции съумя, нито на народна власт. Кога се оправи Виетнам? Не когато му внасяха народна власт и имаше война, а когато самите жители взеха решение, че това е положителният излаз и потеглиха по различен път “, съобщи политоложката.
„ Тава със промяната на паметниците е измислено в античен Китай. Целта е да се каже, че от тях стартира историята. С идването на всяка нова династия се сменя всичко, даже и името на столицата “, изясни тя.
„ Унищожаването на зложелател с разрушаването на някакви знаци единствено може да раздели нацията. Искрено скърбя тези младежи, които с такива дейности желаят да потвърдят, че не са деца на родителите си, че потомците им не са били това, което са били “, посочи Буруджиева.
„ Има здания като ЦУМ, министерства, които също би трябвало да отидат под ножа или да си кажем истината за нашето минало “, добави тя.
Сградите са едно, а паметниците – друго, възкликна пък писателката.
Проф. Момеков пък разяснява, че обичайно договарянията стартират с една доста смешна любовна игра от вид „ Не те желая “, само че най-после всички правила се не помнят. Надявам се да се образува държавно управление и това да стане за сметка на някои от политическите субекти, добави той.
„ Еврозоната, след влизането ни в Шенген към този момент и по суша, е все по-възможна. Това може да е обединителя и факторът, който да надделее, с цел да може рационалните политици да образуват държавно управление “, сподели от своя страна Жюстин Томс.
„ За да продължи естественото действие на страната, държавното управление е неизбежно.
Дори в образователните заведения нищо не може да създадем без да имаме ясни показа за Бюджет 2025 “, съобщи професорът.
„ Нямаме изясненост като жители какво ще се случи с нас и с опциите ни обикновено да използваме ток без това да значи 2/3 от нашия фамилен бюджет в идващите няколко години. Преди продавахме ток на множеството страни в тази част на Европа, а в този момент от ден на ден сме пред заплахата да сме чист консуматор и не знам дали може да си го подсигуряваме “, сподели пък доцент Буруджиева.
„ Нужна е непоклатимост, тъй като Европа рискува да сме втора Гърция “, сподели още тя.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ