10 кучета в литературата
Да разлаем кучетата! Всъщност по-добре би било да поговорим с тях. Да, кучетата приказват. Но единствено с тези, които умеят да слушат. Наистина. Не го споделям аз, а Орхан Памук. Е, несъмнено, не е належащо да си нобелов лауреат, с цел да разговаряш с кучетата. Но наподобява е от изгода да си огромен публицист. А може би тъкмо умеенето да слушат кучетата отличава огромните писатели.
Не знам. Ако някой знае, то това е Мръсньо. Той живее до трафопоста, събрал е в себе си всички породи, познати на кинологията, и е видял доста в кучешкия си живот. Питах го, несъмнено. На мен Мръсньо ми мълчи. Обаче съм напълно сигурна, че с други беседва, тъй като съм виждала един възрастен господин да го гали и да споделя: “Мръска, Мръска… Няма ли да има край наш’та ” .
В погледа на Мръсньо се четеше неустановеност и той близна индивида по ръката. А господинът отговори: “Знам, знам ” . Та, очевидно си сортира събеседниците кучето. И в случай че не сме определени персонално, то дано надникнем в казаното сред знатни и незнатни мръсньовци и огромните писатели.
1. Санбернарското на Валери Петров
Забелязали ли сте следните стихове да обикалят обществените мрежи:
Всички гледат породата,
търсят расови белези,
а пък има в природата
удивителни мелези.
Тъй че, както при хората, приятелче мое,
и при нас е по-важно сърцето какво е!
Всъщност те принадлежат на кучето от „ Меко Казано ”. Санбернарското куче, като се изключи това, че свири на тромпет и в действителност носи бутилка коняк на шията си, е напълно нормално улично куче. Но, както единствено декларира, в случай че въпросът е в породата, то има освен една, а не се знае какъв брой.
Санбернарското куче е същински избавител. След няколко обрата в последна сметка то съумява да избави човешкото дете Светльо от мазната неистина, която готви. Приказка от Валери Петров – не е за деца и не е за животни.
2. Буби на Михаил Булгаков
Ако имате куче и сте се питали какъв човек щеше да бъде, то въпреки всичко може би е добре, че нямате качествата на проф. Преображенски. Световноизвестният хирург съумява да трансформира приютения от улицата Буби в човек, а резултатът е злополука. Явно едно от най-големите достолепия на кучето е, че е куче, а не човек. Но несъмнено, и в „ Кучешко сърце ” не става дума за животни, най-малко не от биологична позиция.
3. Аргос на Омир
Всички знаем за Пенелопа. Обаче, когато Одисей се завръща в Итака, превдварително решен като бедняк, даже вярната му брачна половинка не съумява да го разпознае. Вярното му куче го познава на мига. Вече слепият Аргос, въпреки и безсилен, посреща господаря си след дългото очакване и си отива спокоен. А това си е история за кучета.
Кучето Аргос, което лежеше наоколо, го чу и
подвигна глава, и наостри уши. Одисеево беше.
***
Тъй си лежеше там Аргос, досаждан от кърлежи кучи.
Псето едва-що усети героя до себе си близо,
двете уши си отпусна и почна да маха с опашка,
само че не можа да прилази безсилно до своя собственик.
Той встрани се обърна, сълза от очите отрони…
***
Аргос пък беше застигнат от черната, смъртната орис,
щом след двайсет години още веднъж съзря Одисея.
Превод: Георги Батаклиев
4. Кащанка на Антон Чехов
Рижо куче от тези, към този момент упоменатите, с многото породи. Отначало животът на Кащанка с дърводелеца Лука Александрич е подобен, че в случай че беше човек, позволява Чехов, щеше да си мисли: „ Не, невероятно е да се живее по този начин! Трябва да се самоубия! “.
После се появява един загадъчен чужд. Дава ѝ ново име – Лелка, вкусна храна, положително отношение и роля. Да обаче, когато по време на номера, в който Лелка е в основата на пирамидата, Лука Александрич и неговият наследник стартират да викат „ Кащанка! Кащанка ”, тя се втурва към тях и блестящият ѝ живот се срутва.
За кучето хубавото време с вкусна храна и приятни познанства е единствено един нескончаем, комплициран и тежък сън. Стопанинът, дърводелец приказва: „ Ти, Кащанка, си единствено едно насекомо и нищо повече. Наспоред индивида ти си все едно като дюлгерина наспоред дърводелеца… ” А Кащанка върви щастлива след него, като че ли този живот не е секвал нито за момент.
5. Шаро на Йордан Радичков
„ Един човек отива в гората да простреля кучето си, тъй като подозира, че кучето му е лудо, и тъй като кучето е доста едро и мощно, индивидът се бои от кучето и за всеки случай го връзва със синджира за едно дърво, качва се на дървото и стреля от горната страна. Поради неопределено прицелване вместо кучето индивидът, наименуван Лазар, гръмва в синджира, като по този метод освобождава кучето.
В неспособност да слезе от дървото, тъй като изпод клечи изпълнено с ненавист и завист кучето, бедняк Лазар прибягва до силата на словото, нека по някакъв метод възвърне остарялата дружба и другарство с кучето. Изиграл всички функции, каквито човек може да играе в живота си, стига единствено да съумее да избави себе си, бедняк Лазар схваща, че се е борил непочтено.
Обаче кучето от самото начало е останало неумолимо, решено да чака до края и да отмъсти, че така грубо и по този начин подло са желали да му платят за неговата вярна и цялостна с обич към индивида работа. ”
Така Радичков обрисува първичния облик на „ Лазарица ”. По-късно, повлияна от събития в персоналните живот и взаимоотношения на създателя, „ Лазарица ” се трансформира в пиеса от четири картини, четири сезона, през всеки, от които Лазар остарява с 10 години. Действащите лица са индивидът и кучето. През зимата Лазар ще види под крушата оставените от Шаро кости и ръждив синджир:
„ Каква нелепост!… Несгодите делихме общо, еднообразно слънце ни печеше, еднообразно дъжд ни мокреше до костите, и есенните ветрове ни брулиха; дали обичаш, или мразиш, е все едно, ето на – идентична орис имат и омразата, и любовта, избелели кости е белегът им и един нашийник, затрупан с наслойка ” .
6. Спарки на Кърт Вонегът
Томас Едисон, великият откривател, приема, че интелигентността е тип електричество и основава апарат за измерването ѝ. По една случайност ученият тества уреда върху кучето на съседското дете. Така за Едисон и момченцето излиза наяве, че кучетата са доста по-умни от хората. Кучето Спарки предлага договорка на учения: „ Господин Едисон, не е ли по-добре да запазим това в загадка? От хиляди години нещата се развиват добре и удоволствието е взаимно. Само вие двамата знаете къде зимуват раците, да не кажа кучетата. Забравете всичко и унищожете прибора си, а аз ще ви кажа кое ще свети най-добре в лампата ви… “ .
Резултатът е явен. Томас Едисон е изобретателят на електрическата крушка, а кучетата към момента нямат „ никакви разходи, никаква политика, войни, никаква работа и грижи. Достатъчно е да размахаш опашка или да лизнеш ръка и всичките ти потребности са задоволени… “ .
7. Монтморенси на Деръм К. Джеръм
А вие сещате ли се за някого, когато въпреки всичко стане дума за кучето от „ Трима души в една лодка ”:
„ Монтморенси, естествено, взимаше присъединяване във всичко. Неговата основна цел в живота е да се пъха навсякъде, да пречи на всички и да получава хули. Ако може да се мушне някъде, където е минимум мечтан, а сетне да подлудява хората и да ги кара да го замерват с едно-друго по главата, тогава той счита, че не е прахосал деня на вятъра.
Най-съкровената фантазия и основна цел на тоя псе е да накара някой да го стъпче с крайник, а след това да го проклина най-малко един час. Смогне ли да стори това, самомнението на Монтморенси става в действителност отвратително.
Той идваше и сядаше върху обособени движимости таман когато те трябваше да бъдат прибрани в багажа. Живееше повидимому с твърдото разбиране, че Харис и Джордж все търсят неговия леден и мокър нос, колчем протягат ръка за нещо. “
8. Виновният на Валери Петров
Нямаше по какъв начин. Беше същинска фурия.
Лаеше ужасно и прежалих го аз.
Взех го в колата и надалеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, само че, дублирам го отново,
лаеше ужасно и нямаше по какъв начин!
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
измършавял и печален,
с една рана дълбока
отстрана на хълбока,
търка се в мене и виждам го аз,
чувам, разбирам му кучия глас.
– Господарю – той споделя – господарю обичани,
от сърце ти се апелирам, виновността елементарни ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам по какъв начин се случи!
Гледай, вярна зурла
във краката ти поставям:
почтена кучешка дума,
не съм желал да тичам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и изгубил съм твоя
автомобил!
Ау, по какъв начин беше извънредно!
Ау, по какъв начин беше рисково!
Стигах няколко пъти
до един магазин,
само че закрит бе дъхът ти
от лъха на бензин!
Ти вероятно си свирил
и ругал своя псе,
само че и аз съм те дирил
седем дни до през днешния ден!
Опрости ми виновността!
Отвори ми вратата!
Няма към този момент да мърдам,
свойто място ще зная
и от през днешния ден давам обещание
дваж по-силно да джавкам!
– Влизай! – споделям му строго. –
Но ядосан съм ти мнoго,
няма в никакъв случай към този момент
да те повеждам надалеч!
9. Куджо на Стивън Кинг
Може да се превърнеш в страшилище. Понякога чисто инцидентно. Бесът те гризне по носа или без да си дадеш сметка, освободиш нещото от килера. Дори да си идеалният санбернар. Особено в случай че си идеалният човек.
„ Малко след смъртоносните събития в двора на Кембърови останките на Куджо бяха кремирани. Пепелта, дружно с други боклуци беше откарана във фабриката за обработка на боклуци в Огъста. И ще бъде напълно на място, в случай че кажем, че той постоянно се бе старал да бъде положително куче. Стараеше се да извършва всичко, което неговият МЪЖ или неговата ЖЕНА и най-много неговото МОМЧЕ желаеха или чакаха от него. Беше подготвен да почине за тях, в случай че се наложеше. Никога не бе желал да убива. Беше изумен от нещо, вероятно ориста, или някаква зла участ, или просто от болест, разграждаща нервната система, наречена бяс. Неговата лична воля не беше от голяма важност. “
10. Кучката на Есенин
Една заран в свойта бърлога,
под рогозки и гнили греди,
легна кучката и в изнемога
седем рижи кутрета роди.
Тя до мрачно ги милва прилежно,
с език ги прилиза напълно
и струеше топенето снежно
отдолу под топлия и стомах.
Вечерта, когато пред прага
кокошата олелия пораства,
стопанинът тъмен наслага
в една вехта торба седемте.
Тя в дълбоките прести гази,
тича в неговата следа…
и по какъв начин дълго раздипля вълни
незамръзналата вода.
А когато пое да се връща,
своя хълбок пролиза добре
и луната над тъмната къща
замязя на нейно кутре.
И към синята вис небесна,
заскимтяла, гледаше тя
по какъв начин луната високо проблесна;
и зад хребета полетя.
И както бе срещала безшумно
камък вместо залък, в този момент
очите и се забиха
като златни звезди в снега.
Превод: Иван Николов
Сигурно е скъпо да се слуша какво кучетата приказват за хората. Разбира се, те пет пари не дават дали си огромен публицист, или също като тях живееш до трафопоста. Имат си лични критерии, по които избират събеседниците си.
Не е изключено да има основа за известна корупция. Можем да се опитаме да подкупим Мръсньо с кренвирши, та нека ни опише какво е видял измежду хората. А може би той неслучайно отхвърля да приказва по тематиката. Защото е видял в действителност доста от индивида. А Мръсньо е правилно куче.
