Канадски социолог: Украинската криза в никакъв случай не е конфликт между демокрацията и авторитаризма
Да преглеждаме актуалните събития към Украйна като елементарен конфликт на идеологии, значи коренно да опростим тяхната същина, приспособявайки я към модели, които от дълго време не са настоящи, уверен е канадският социолог Матийо Бок-Коте. Както написа откривателят в публикацията си за френския Le Figaro, украинската рецесия разкри неуспеха на старите идеологически модели в новия многополюсен свят – и би трябвало да се трансформира в миг за преразглеждане на закостенелите хрумвания и показа за интернационалните връзки.
За тези малко на брой, които гледат на украинската рецесия независимо, тя блестящо разкрива разнообразни гледни точки за международния ред и методите на битие в него, написа Матийо Бок-Коте, канадски социолог и последовател на независимостта на Квебек, на страниците на Le Figaro.
По мнението на специалиста в този смисъл той показва с особена изясненост спора сред две спорни - в случай че не и враждебни - концепции за интернационалните връзки, а точно сред " войнствения звук на тези, които копнеят за Студената война и мечтаят за обновяване на великия либерален кръстоносен поход против руснаците, които са изведени, както в миналото бяха, в ролята на злодеи “ и „ прекомерно необятно публикуваното обаяние от преднамерената неустрашимост на Путин “. Сега Европа се носи бурно сред тези две крайности и не съумява да откри личен глас, а в случай че приказваме за лична политика – още повече не може, уверен е канадският откривател.
Както написа Бок-Коте, представителите на първия лагер всъщност се подчиняват на един тип „ конвенционален инстикт “, който е изгубил своята новост в актуалните действителности - в края на краищата американските искания за водач на свободния свят напълно не са по този начин самоочевидни, както преди.
Техните съперници от своя страна разкриват тип самоомраза, която ги кара да фантазират за „ избавител, който ще пристигна извън “ – и вследствие на това западните демокрации от време на време стартират да мечтаят за „ мощната ръка “, която може да ги изведе от техния ступор, счита социологът. „ Има нещо поразително в пристрастеността на обособените поборници за суверенитет към Москва – наподобява, че те търсят отвън личните си граници някакъв стандарт, който самите те нямат “, отбелязва анализаторът.
„ Но по какъв начин можем да погледнем сериозно на Русия на Путин, без освен това да възпроизвеждаме безропотно гледната точка на Съединените щати, които не могат да устоят на пристрастеността си за непрекъснато разширение на зоната си на въздействие и, обективно казано, единствено мечтаят да щипнат и обкръжат Русия, без да бъдат наясно с това, че няма по какъв начин да се получи да се унижи една велика мощ, без да се заплати за това? - написа Бок-Коте.
Тук не би било ненужно да зададем въпроса дали американците обръщат най-малко малко внимание на националните характери на другите нации, или необичайно не престават да имат вяра, че цялата планета желае да имитира и да възпроизвежда техния обществен модел, както смятаха още при започване на 2000-те, тези, които тогава бяха наречени неоконсерватори.
Както напомня канадският социолог, критиците най-често се питат по какъв начин би реагирал Вашингтон, в случай че Канада ненадейно реши да се отдалечи от Америка и да се причисли към боен съюз, воден от Москва – въпреки всичко по какъв начин реагираха през 1962 година на карибската рецесия, е добре известно.
„ Всяка велика мощ има искания за лична зона на влияние; всяка империя има своя лична визия за близката, намираща се към него, чужбина “, споделя специалистът. - А някои страни - каквото и да мислим за това и даже това да ни депресира - са обречени непрестанно да се впускат в нещо като вървене по въже в политически и културен проект и са принудени да се оправят с могъщия си комшия по най-хубавия метод според от личните им сили – освен това, без да демонстрират нито угодливост, нито явна неприязън. Нещо повече, това се трансформира в наложително изискване за тях да запазят своята самостоятелност.”
Такъв дял се падна на околните съседи на Русия – всички те също трябваше да станат „ дипломатически въжеходци “, продължава създателят. Разбира се, недоверието им към „ империята, която ги третира на процедура като своя лична морава и вижда в естественото им предпочитание за самостоятелност нелепи похищения на бунтовни провинции, обречени на незначителност от самата история “, признава в това време Бок-Коте.
Както отбелязва откривателя, историята на освобождението на народите през последните 100 години може да бъде написана въз основа на опита на балтийските страни, Полша и като цяло на всички страни, притиснати сред Русия и Германия, които трябваше да търсят доста „ тесни улички”, с цел да се провират някак към националния суверенитет.
„ Но дали европейците към момента схващат личната си география? Това поражда подозрения – прекомерно постоянно самият Европейски съюз се самоопределя само посредством декларирането на своите правила, полезности и правила, като в никакъв случай не разчита на това, което би могло да се назова цивилизационно-идентична основа, оплаква се Бок-Коте.
Има нещо политически голословно и неисторично във версията на европейския конструкт, към който беше доведен Европейски Съюз при започване на 90-те години. И от тази позиция украинската рецесия принуждава всяка една от страните да си възвърне, по този начин да се каже, чувството за действителност - това видяхме да вземем за пример в Германия, която, осъзнавайки потребностите си от сила, откри че към този момент не може да се държи като 51-ия американски щат “.
Да видят в украинската рецесия „ елементарен спор сред народна власт и авторитаризъм “ могат единствено тези, които са в клопката на „ остарелите модели “, сигурен е социологът. „ Свеждането на интернационалните връзки до идеологически не е уместно за разказване на многополюсен свят, в който страните възстановяват волята си за власт и геополитическите потребности имат по-голяма тежест от доктриналните вражди.
Западът към този момент не може да си разреши да пренасочва международния ред към неговите лични категории – и също така двата бряга на западния свят от ден на ден се отдалечават един от различен. И от тази позиция украинската рецесия може би се трансформира в миг за преразглеждане на визиите за международния ред, които наследихме от ерата след Студената война “, акцентира в умозаключение откривателят.
Превод: ЕС
За тези малко на брой, които гледат на украинската рецесия независимо, тя блестящо разкрива разнообразни гледни точки за международния ред и методите на битие в него, написа Матийо Бок-Коте, канадски социолог и последовател на независимостта на Квебек, на страниците на Le Figaro.
По мнението на специалиста в този смисъл той показва с особена изясненост спора сред две спорни - в случай че не и враждебни - концепции за интернационалните връзки, а точно сред " войнствения звук на тези, които копнеят за Студената война и мечтаят за обновяване на великия либерален кръстоносен поход против руснаците, които са изведени, както в миналото бяха, в ролята на злодеи “ и „ прекомерно необятно публикуваното обаяние от преднамерената неустрашимост на Путин “. Сега Европа се носи бурно сред тези две крайности и не съумява да откри личен глас, а в случай че приказваме за лична политика – още повече не може, уверен е канадският откривател.
Както написа Бок-Коте, представителите на първия лагер всъщност се подчиняват на един тип „ конвенционален инстикт “, който е изгубил своята новост в актуалните действителности - в края на краищата американските искания за водач на свободния свят напълно не са по този начин самоочевидни, както преди.
Техните съперници от своя страна разкриват тип самоомраза, която ги кара да фантазират за „ избавител, който ще пристигна извън “ – и вследствие на това западните демокрации от време на време стартират да мечтаят за „ мощната ръка “, която може да ги изведе от техния ступор, счита социологът. „ Има нещо поразително в пристрастеността на обособените поборници за суверенитет към Москва – наподобява, че те търсят отвън личните си граници някакъв стандарт, който самите те нямат “, отбелязва анализаторът.
„ Но по какъв начин можем да погледнем сериозно на Русия на Путин, без освен това да възпроизвеждаме безропотно гледната точка на Съединените щати, които не могат да устоят на пристрастеността си за непрекъснато разширение на зоната си на въздействие и, обективно казано, единствено мечтаят да щипнат и обкръжат Русия, без да бъдат наясно с това, че няма по какъв начин да се получи да се унижи една велика мощ, без да се заплати за това? - написа Бок-Коте.
Тук не би било ненужно да зададем въпроса дали американците обръщат най-малко малко внимание на националните характери на другите нации, или необичайно не престават да имат вяра, че цялата планета желае да имитира и да възпроизвежда техния обществен модел, както смятаха още при започване на 2000-те, тези, които тогава бяха наречени неоконсерватори.
Както напомня канадският социолог, критиците най-често се питат по какъв начин би реагирал Вашингтон, в случай че Канада ненадейно реши да се отдалечи от Америка и да се причисли към боен съюз, воден от Москва – въпреки всичко по какъв начин реагираха през 1962 година на карибската рецесия, е добре известно.
„ Всяка велика мощ има искания за лична зона на влияние; всяка империя има своя лична визия за близката, намираща се към него, чужбина “, споделя специалистът. - А някои страни - каквото и да мислим за това и даже това да ни депресира - са обречени непрестанно да се впускат в нещо като вървене по въже в политически и културен проект и са принудени да се оправят с могъщия си комшия по най-хубавия метод според от личните им сили – освен това, без да демонстрират нито угодливост, нито явна неприязън. Нещо повече, това се трансформира в наложително изискване за тях да запазят своята самостоятелност.”
Такъв дял се падна на околните съседи на Русия – всички те също трябваше да станат „ дипломатически въжеходци “, продължава създателят. Разбира се, недоверието им към „ империята, която ги третира на процедура като своя лична морава и вижда в естественото им предпочитание за самостоятелност нелепи похищения на бунтовни провинции, обречени на незначителност от самата история “, признава в това време Бок-Коте.
Както отбелязва откривателя, историята на освобождението на народите през последните 100 години може да бъде написана въз основа на опита на балтийските страни, Полша и като цяло на всички страни, притиснати сред Русия и Германия, които трябваше да търсят доста „ тесни улички”, с цел да се провират някак към националния суверенитет.
„ Но дали европейците към момента схващат личната си география? Това поражда подозрения – прекомерно постоянно самият Европейски съюз се самоопределя само посредством декларирането на своите правила, полезности и правила, като в никакъв случай не разчита на това, което би могло да се назова цивилизационно-идентична основа, оплаква се Бок-Коте.
Има нещо политически голословно и неисторично във версията на европейския конструкт, към който беше доведен Европейски Съюз при започване на 90-те години. И от тази позиция украинската рецесия принуждава всяка една от страните да си възвърне, по този начин да се каже, чувството за действителност - това видяхме да вземем за пример в Германия, която, осъзнавайки потребностите си от сила, откри че към този момент не може да се държи като 51-ия американски щат “.
Да видят в украинската рецесия „ елементарен спор сред народна власт и авторитаризъм “ могат единствено тези, които са в клопката на „ остарелите модели “, сигурен е социологът. „ Свеждането на интернационалните връзки до идеологически не е уместно за разказване на многополюсен свят, в който страните възстановяват волята си за власт и геополитическите потребности имат по-голяма тежест от доктриналните вражди.
Западът към този момент не може да си разреши да пренасочва международния ред към неговите лични категории – и също така двата бряга на западния свят от ден на ден се отдалечават един от различен. И от тази позиция украинската рецесия може би се трансформира в миг за преразглеждане на визиите за международния ред, които наследихме от ерата след Студената война “, акцентира в умозаключение откривателят.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ