Посланикът на Франция: Мъжете не бива да се страхуват от равенството с жените
Да работят един до друг с дами посланици - тази опция имаха шестнадесет български девойки за трета поредна година. Инициативата, отдадена на Международния ден на дамата, е на английското посолство в София, подкрепена е от вицепрезидента Илияна Йотова, а към нея обичайно се причисляват и други посланици в страната, всяка от които работи с една от спечелилите девойки.
Една от тях бе посланикът на Франция Флоранс Робин, която работи дружно с 15-годишната Дария Руменова от Търговище. Посланик Робин описа за " Дневник " за какво се е включила към самодейността и какво намира за най-ценно в нея.
- Инициативата се организира за трета поредна година, само че Вие се включвате в нея в този момент, скоро след началото на мандата си в България. С какво Ви притегли тя в началото?
- Бях възхитена от тази самодейност, която цели да поддържа развиването на младите девойки и младите дами в региона на дипломацията, и най-много да ги накара да се почувстват по-уверени, с цел да доближат до позиции, които до неотдавна са били заемани главно от мъже. Освен това считам, че срещата сред посланичката и младото момиче разрешава да се разбули мистерията към тази специалност. Аз неотдавна съм дипломат и желаех да покажа, че тази работа не ни приковава към бюрото, а тъкмо противоположното, ние сме призвани да се срещаме " на терен " с хората от страната, в която сме били назначени, да разберем по какъв начин живеят те и не на последно място по какъв начин можем да работим дружно, с цел да се опознаем по-добре. Прецених, че това е подобаващият случай да развенчаем някои предубеждения по отношение на специалността на дипломат и визията, че той или тя прекарва времето си по приеми в позлатени салони, тъй като не по този начин схващам ролята на посланика и задачата ми тук в България.
- Как избрахте победителката, с която да работите дружно?
- Не аз я избрах. Имаше комисия за асортимент, която беше проведена под управлението на посолството на Англия, което е и основател на това събитие. Беше разгласен конкурс за девойки на възраст от 14 до 18 години, които са записани в учебно заведение в България. За да вземат участие, те трябваше да съчинят текст на британски или на български език, в който да обяснят по какъв начин биха подходили, в случай че бяха на мястото на дипломат, с цел да разпространяват своята страна в чужбина и да я показват по допустимо най-хубавия метод. След инспекция на техните съчинения бяха подбрани младите девойки, които след това бяха свързани с упълномощените в България посланички, показали предпочитание да вземат участие в самодейността. Ето по какъв начин се снабдих с невероятната опция да се срещна с Дария, която доста добре ни изясни какъв метод би употребила, с цел да показа България отвън нейните граници.
- След като към този момент сте провели действия с " посланичката за един ден ", какво намирате за най-ценно в самодейността?
- Струва ми се значимо, че сме работили с девойки от цяла България и не сме се ограничавали до София. Всички девойки от всички гимназии в страната получиха опцията да вземат участие. Това разреши на някои от тях, които са пътували малко, в това число и навътре в България, и които даже не са стъпвали в София, да видят столицата на тази красива страна, да отидат в чужбина, да се срещнат с посланика на България в Австрия и с посланиците на трети страни и да се срещнат с другите аспекти от тяхната работа.
- Конкретно в моя случай срещнах моята " посланичка за един ден " с икономическата дипломация. Това е методът, по който работим с българските и с френските предприятия в България, които развиват действия с огромно икономическо и обществено значение и които дават работа на доста хора. Запознах я и с дейностите на неправителствените организации, които работят за постигането на по-високо равнище на благоденствие измежду всички хора в България. Смятам, че това разрешава на девойките да се срещнат освен с специалността дипломат, само че и да придобият по-ясна визия за модерна България и за нейното място в Европа и в света като цяло.
- " Посланик за един ден " се концентрира върху дами, работещи в областта на дипломацията, и цели да овласти девойки. Как мъжете, работещи в същата сфера, биха могли да подкрепят този развой?
- Това е доста добър въпрос, тъй като тематиката за правата на дамите не визира единствено дамите, а се отнася до всички, без значение от пола. Тук не става въпрос дамите да лишават мястото на мъжете, а да се научим да работим дружно в среда на споделено почитание и на равни права и отговорности. Смятам, че това би било от изгода за цялото общество, тъй че да реализираме по-добро равновесие в фамилията и по-добро обучение за младежите.
- Мисля, че мъжете не трябва да се опасяват от този развой, а в противен случай, следва да го поддържат, с цел да можем да проявим нужното почитание към всички хора в тяхното разнообразие. И това е най-важното, тъй като ние не се разграничаваме единствено по пол, само че и по изповедание, цвят на кожата и по още доста други признаци. Така че този развой съставлява единствено една дребна част от това, което би трябвало да създадем, с цел да се научим да одобряваме разликите и да ги използваме като благосъстояние.
Една от тях бе посланикът на Франция Флоранс Робин, която работи дружно с 15-годишната Дария Руменова от Търговище. Посланик Робин описа за " Дневник " за какво се е включила към самодейността и какво намира за най-ценно в нея.
- Инициативата се организира за трета поредна година, само че Вие се включвате в нея в този момент, скоро след началото на мандата си в България. С какво Ви притегли тя в началото?
- Бях възхитена от тази самодейност, която цели да поддържа развиването на младите девойки и младите дами в региона на дипломацията, и най-много да ги накара да се почувстват по-уверени, с цел да доближат до позиции, които до неотдавна са били заемани главно от мъже. Освен това считам, че срещата сред посланичката и младото момиче разрешава да се разбули мистерията към тази специалност. Аз неотдавна съм дипломат и желаех да покажа, че тази работа не ни приковава към бюрото, а тъкмо противоположното, ние сме призвани да се срещаме " на терен " с хората от страната, в която сме били назначени, да разберем по какъв начин живеят те и не на последно място по какъв начин можем да работим дружно, с цел да се опознаем по-добре. Прецених, че това е подобаващият случай да развенчаем някои предубеждения по отношение на специалността на дипломат и визията, че той или тя прекарва времето си по приеми в позлатени салони, тъй като не по този начин схващам ролята на посланика и задачата ми тук в България.
- Как избрахте победителката, с която да работите дружно?
- Не аз я избрах. Имаше комисия за асортимент, която беше проведена под управлението на посолството на Англия, което е и основател на това събитие. Беше разгласен конкурс за девойки на възраст от 14 до 18 години, които са записани в учебно заведение в България. За да вземат участие, те трябваше да съчинят текст на британски или на български език, в който да обяснят по какъв начин биха подходили, в случай че бяха на мястото на дипломат, с цел да разпространяват своята страна в чужбина и да я показват по допустимо най-хубавия метод. След инспекция на техните съчинения бяха подбрани младите девойки, които след това бяха свързани с упълномощените в България посланички, показали предпочитание да вземат участие в самодейността. Ето по какъв начин се снабдих с невероятната опция да се срещна с Дария, която доста добре ни изясни какъв метод би употребила, с цел да показа България отвън нейните граници.
- След като към този момент сте провели действия с " посланичката за един ден ", какво намирате за най-ценно в самодейността?
- Струва ми се значимо, че сме работили с девойки от цяла България и не сме се ограничавали до София. Всички девойки от всички гимназии в страната получиха опцията да вземат участие. Това разреши на някои от тях, които са пътували малко, в това число и навътре в България, и които даже не са стъпвали в София, да видят столицата на тази красива страна, да отидат в чужбина, да се срещнат с посланика на България в Австрия и с посланиците на трети страни и да се срещнат с другите аспекти от тяхната работа.
- Конкретно в моя случай срещнах моята " посланичка за един ден " с икономическата дипломация. Това е методът, по който работим с българските и с френските предприятия в България, които развиват действия с огромно икономическо и обществено значение и които дават работа на доста хора. Запознах я и с дейностите на неправителствените организации, които работят за постигането на по-високо равнище на благоденствие измежду всички хора в България. Смятам, че това разрешава на девойките да се срещнат освен с специалността дипломат, само че и да придобият по-ясна визия за модерна България и за нейното място в Европа и в света като цяло.
- " Посланик за един ден " се концентрира върху дами, работещи в областта на дипломацията, и цели да овласти девойки. Как мъжете, работещи в същата сфера, биха могли да подкрепят този развой?
- Това е доста добър въпрос, тъй като тематиката за правата на дамите не визира единствено дамите, а се отнася до всички, без значение от пола. Тук не става въпрос дамите да лишават мястото на мъжете, а да се научим да работим дружно в среда на споделено почитание и на равни права и отговорности. Смятам, че това би било от изгода за цялото общество, тъй че да реализираме по-добро равновесие в фамилията и по-добро обучение за младежите.
- Мисля, че мъжете не трябва да се опасяват от този развой, а в противен случай, следва да го поддържат, с цел да можем да проявим нужното почитание към всички хора в тяхното разнообразие. И това е най-важното, тъй като ние не се разграничаваме единствено по пол, само че и по изповедание, цвят на кожата и по още доста други признаци. Така че този развой съставлява единствено една дребна част от това, което би трябвало да създадем, с цел да се научим да одобряваме разликите и да ги използваме като благосъстояние.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ