Шест лева до морето с електрическа кола, а никой не бърза да...
Да притежаваш и караш електромобил, може да бъде доста преференциално. Управниците дават обещание на притежателите им всевъзможни благини - нулеви налози, гратис паркиране в синя зона, на ниска цена зареждане. Те обаче някак си не могат да намерят известност в България. Докато Европа и светът не престават да подтикват този сегмент и да са все по-смели в проектите си за електрификация на превоза, у нас към този момент изоставаме главно поради неналичието на държавни дотации. А електрическият автомобил си остават за нашенеца непростим разкош.
Броят на електрическите коли в България се усилва впечатляващо като движение, измерено в проценти, само че прекомерно алегорично като действителна численост. За предходната година растежът на записаните леки коли на ток (нови и употребявани) е повече от 63%, само че в действителност става дума за общо 748 автомобила (при малко над 455 бройки за миналата 2019 г.), демонстрират данните на " Пътна полиция ". За същото време броят на записаните леки коли с мотори на всички типове гориво е съвсем 191 хиляди Същото е ситуацията и за първите пет месеца на тази година, през които има записани 368 коли на ток, при повече от 86 000, получили БГ номер за родните пътища.
Така към днешна дата на електричество в България се придвижват 2301 от общо над 2.8 млн. леки коли,
или едвам 0.08% от всички регистрирани коли. И това е по този начин, макар че поради цената на тока в България употребата на електрически автомобил излиза най-евтино измежду всички страни от Европейски Съюз, а намаляването на въглеродните излъчвания от превоза е един от основните цели на водещата европейска политика сега - Европейският зелен пакт.
Ако вземем модел на ток междинен клас, със междинен разход 16 киловатчаса на 100 километра, и той се зарежда от елементарен контакт на нощна цена, изминаването им би коствало 2.11 лв., което значи, че пътят до морето ще ни излезе към 6 лв..
Дори при зареждане през деня, разходът би бил 3.66 лева./100 км. За съпоставяне, с дизелов автомобил от същия модел със междинен разход към 5 на 100, изминаването на това разстояние би коствало най-малко 10 лв. и 30 лв. до морето.
Според данните на едно от последните изследвания по тематиката употреба на автомобил в другите страни от Европейски Съюз в България изминаването на 16 хиляди км годишно на ток би коствало колкото два резервоара бензин
- 176 евро. В идващите най-евтини страни в Евросъюза - Естония и Румъния, цената е 210 евро, а в Дания - страната с най-скъп ток - 530 евро.
Големият проблем в страната ни обаче остава неналичието на дотации за физическите лица, които желаят да закупят електрически автомобил. Проучване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) демонстрира, че единствено пет от всички страни в Европейския съюз не оферират дотации при придобиване на електрическо транспортно средство. България е част от този лист, което съгласно всички специалисти доста спъва пазара и на практика отстрани всевъзможни стопански изгоди, които в другите страни членки са сериозен тласък.
В Румъния да вземем за пример управляващите отпускат 10 хиляди евро помощ при покупка на чист електрически автомобил и 4250 евро помощ за цялостен хибрид. Това е довело до скок на продажбите в страната с над 280% единствено през предходната година. Гръцкото държавно управление пък връща на купувача до 5500 евро от покупната цена за електрически автомобил, а за таксиметровите превозвачи на ток дотацията е до 8000 евро, плюс 2500 евро за бракувано остаряло транспортно средство. Румънската компания " Дачия " пък възнамерява да предложи на локалния пазар спомагателна отстъпка за новата си електрическа гама през 2022 година, която да направи електрическите модели на компанията по-евтини от тези на бензин.
Така се оказва, че при един и същи електрически автомобил с цена към 30 хиляди евро - и в България, и в Румъния, за 4 години лидерът в нашата страна ще спести към 4 хиляди евро, до момента в който в северната ни съседка тази спестовност ще бъде доста по-сериозна - над 13 хиляди евро. Така у нас автомобилът ще спести към 15% от цената на купувача си, а в Румъния - малко над 40 на 100.
Стъпка към по-сериозната електрификация у нас може да бъде направена и след 2023 година, когато се чака в страната да стартират да се създават и първите родни електрически автомобили, които към този момент бяха показани и тествани от служебния министър на стопанската система Кирил Петков.
Експерт по е-возилата: Електромобил втора употреба остава рискова инвестиция
Първата вълна напълно електрически коли за всеобщия пазар към този момент имат зад тила си 5-6 години по пътищата. Колко и да е релативно дребен броят на сходни возила у нас, се оказва, че поддръжката им в България е същинско предизвикателство.
Едно от най-големите терзания, които имат евентуалните купувачи на електрически транспортни средства, е какъв брой дълго ще издържи батерията. Въпросът е обоснован, тъй като електрическите автомобили към момента са относително нови и няма данни, събирани с десетилетия, които да демонстрират какво тъкмо да чакаме от химикалите, употребявани в батериите им.
Хората знаят какво да чакат от своите коли с ДВГ - от каква поддръжка се нуждаят и какъв брой дълго устоят моторът и трансмисията. Но при електрическите автомобили най-скъпият съставен елемент в цялото транспортно средство - батерията, е огромното незнайно, което съставлява главен проблем при вземането на решение за покупка. Според единните европейски регламенти за електрическите коли всички коли на ток в Европейски Съюз са с гаранция на батериите от 8 години, или 160 000 километра пробег като нови.
През последната години от ден на ден търговци на коли на остаряло се ориентират да оферират точно 4-годишни и още по-стари електрически автомобили, това се усеща и на пазара. Проверка на " Марица " сподели, че все още има над 1000 използвани електрически транспортни средства из автокъщите в страната. Изборът е голям - от компактни, двуместни коли на 7-8 години от първата генерация МПС-та напълно на ток, с пробег над 150 хиляди километра за към 10 хиляди лв., до настоящите модели от последната година на Тесла, Порше и Ауди, на няколко хиляди километра, само че стигащи до 220 хиляди лв..
Именно животът на батериите е " ахилесовата пета " на множеството използвани електрически автомобили, счита един от дребното експерти по сходни транспортни средства у нас - Ангел Михов. Според него съвсем всички екологично чисти коли на ток, създадени до 2018 година, употребяват остаряла технология както за самата батерия, по този начин и за нейното зареждане. " Най-масовите модели от " S " серията на Тесла, създадени през 2015 година да вземем за пример, демонстрират резултати в необятен набор. Два идентични сходни автомобила от 2014 година с пробег към 200 хиляди километра дават отклоняване от близо 25% в настоящия потенциал на батерията. Единият модел разполага с 83% от истинския заряд, до момента в който другият с едвам 59% от първичните 70 кВтч ", споделя Михов.
По думите на специалиста, в по-бедните страни като България за действителен пазар на електрически автомобили на остаряло ще може да приказваме едвам след 2025 година,
тъй като съвсем всички транспортни средства на ток, създадени през предишното десетилетие, са доста сложни за преработване и единици са моделите, които ще могат да продължат умерено да возят пасажери в следгаранционните си години в страни като България, в които по-традиция се купуват повече използвани коли.
Обслужването на батериите е другият огромен проблем при електрическите автомобили на остаряло. Докато всеобщите марки имат представителства у нас, които могат да ремонтират и поддържат електрическите автомобили от своята гама, притежателите на Тесла (които към момента се славят като най-надеждните возила на ток) са изправени пред голям проблем. Най-близките оторизирани сервизи и представителства са в Италия или Австрия. А нова батерия за автомобила на Мъск може да коства от 12 500 до 40 000 $, според от потенциала и дали остарялата ще бъде върната за преработване.
Специалистите по света са безапелационни, че все още технологията на батериите към момента се развива и покупката на електрически автомобил на 4-5 години може да се окаже доста по-голям разход от плануваното.
Според специалистите задоволително устойчиви акумулатори, които да развият пазара за возила на ток на остаряло, ще можем да чакаме най-рано през 2022 година.
Броят на електрическите коли в България се усилва впечатляващо като движение, измерено в проценти, само че прекомерно алегорично като действителна численост. За предходната година растежът на записаните леки коли на ток (нови и употребявани) е повече от 63%, само че в действителност става дума за общо 748 автомобила (при малко над 455 бройки за миналата 2019 г.), демонстрират данните на " Пътна полиция ". За същото време броят на записаните леки коли с мотори на всички типове гориво е съвсем 191 хиляди Същото е ситуацията и за първите пет месеца на тази година, през които има записани 368 коли на ток, при повече от 86 000, получили БГ номер за родните пътища.
Така към днешна дата на електричество в България се придвижват 2301 от общо над 2.8 млн. леки коли,
или едвам 0.08% от всички регистрирани коли. И това е по този начин, макар че поради цената на тока в България употребата на електрически автомобил излиза най-евтино измежду всички страни от Европейски Съюз, а намаляването на въглеродните излъчвания от превоза е един от основните цели на водещата европейска политика сега - Европейският зелен пакт.
Ако вземем модел на ток междинен клас, със междинен разход 16 киловатчаса на 100 километра, и той се зарежда от елементарен контакт на нощна цена, изминаването им би коствало 2.11 лв., което значи, че пътят до морето ще ни излезе към 6 лв..
Дори при зареждане през деня, разходът би бил 3.66 лева./100 км. За съпоставяне, с дизелов автомобил от същия модел със междинен разход към 5 на 100, изминаването на това разстояние би коствало най-малко 10 лв. и 30 лв. до морето.
Според данните на едно от последните изследвания по тематиката употреба на автомобил в другите страни от Европейски Съюз в България изминаването на 16 хиляди км годишно на ток би коствало колкото два резервоара бензин
- 176 евро. В идващите най-евтини страни в Евросъюза - Естония и Румъния, цената е 210 евро, а в Дания - страната с най-скъп ток - 530 евро.
Големият проблем в страната ни обаче остава неналичието на дотации за физическите лица, които желаят да закупят електрически автомобил. Проучване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) демонстрира, че единствено пет от всички страни в Европейския съюз не оферират дотации при придобиване на електрическо транспортно средство. България е част от този лист, което съгласно всички специалисти доста спъва пазара и на практика отстрани всевъзможни стопански изгоди, които в другите страни членки са сериозен тласък.
В Румъния да вземем за пример управляващите отпускат 10 хиляди евро помощ при покупка на чист електрически автомобил и 4250 евро помощ за цялостен хибрид. Това е довело до скок на продажбите в страната с над 280% единствено през предходната година. Гръцкото държавно управление пък връща на купувача до 5500 евро от покупната цена за електрически автомобил, а за таксиметровите превозвачи на ток дотацията е до 8000 евро, плюс 2500 евро за бракувано остаряло транспортно средство. Румънската компания " Дачия " пък възнамерява да предложи на локалния пазар спомагателна отстъпка за новата си електрическа гама през 2022 година, която да направи електрическите модели на компанията по-евтини от тези на бензин.
Така се оказва, че при един и същи електрически автомобил с цена към 30 хиляди евро - и в България, и в Румъния, за 4 години лидерът в нашата страна ще спести към 4 хиляди евро, до момента в който в северната ни съседка тази спестовност ще бъде доста по-сериозна - над 13 хиляди евро. Така у нас автомобилът ще спести към 15% от цената на купувача си, а в Румъния - малко над 40 на 100.
Стъпка към по-сериозната електрификация у нас може да бъде направена и след 2023 година, когато се чака в страната да стартират да се създават и първите родни електрически автомобили, които към този момент бяха показани и тествани от служебния министър на стопанската система Кирил Петков.
Експерт по е-возилата: Електромобил втора употреба остава рискова инвестиция
Първата вълна напълно електрически коли за всеобщия пазар към този момент имат зад тила си 5-6 години по пътищата. Колко и да е релативно дребен броят на сходни возила у нас, се оказва, че поддръжката им в България е същинско предизвикателство.
Едно от най-големите терзания, които имат евентуалните купувачи на електрически транспортни средства, е какъв брой дълго ще издържи батерията. Въпросът е обоснован, тъй като електрическите автомобили към момента са относително нови и няма данни, събирани с десетилетия, които да демонстрират какво тъкмо да чакаме от химикалите, употребявани в батериите им.
Хората знаят какво да чакат от своите коли с ДВГ - от каква поддръжка се нуждаят и какъв брой дълго устоят моторът и трансмисията. Но при електрическите автомобили най-скъпият съставен елемент в цялото транспортно средство - батерията, е огромното незнайно, което съставлява главен проблем при вземането на решение за покупка. Според единните европейски регламенти за електрическите коли всички коли на ток в Европейски Съюз са с гаранция на батериите от 8 години, или 160 000 километра пробег като нови.
През последната години от ден на ден търговци на коли на остаряло се ориентират да оферират точно 4-годишни и още по-стари електрически автомобили, това се усеща и на пазара. Проверка на " Марица " сподели, че все още има над 1000 използвани електрически транспортни средства из автокъщите в страната. Изборът е голям - от компактни, двуместни коли на 7-8 години от първата генерация МПС-та напълно на ток, с пробег над 150 хиляди километра за към 10 хиляди лв., до настоящите модели от последната година на Тесла, Порше и Ауди, на няколко хиляди километра, само че стигащи до 220 хиляди лв..
Именно животът на батериите е " ахилесовата пета " на множеството използвани електрически автомобили, счита един от дребното експерти по сходни транспортни средства у нас - Ангел Михов. Според него съвсем всички екологично чисти коли на ток, създадени до 2018 година, употребяват остаряла технология както за самата батерия, по този начин и за нейното зареждане. " Най-масовите модели от " S " серията на Тесла, създадени през 2015 година да вземем за пример, демонстрират резултати в необятен набор. Два идентични сходни автомобила от 2014 година с пробег към 200 хиляди километра дават отклоняване от близо 25% в настоящия потенциал на батерията. Единият модел разполага с 83% от истинския заряд, до момента в който другият с едвам 59% от първичните 70 кВтч ", споделя Михов.
По думите на специалиста, в по-бедните страни като България за действителен пазар на електрически автомобили на остаряло ще може да приказваме едвам след 2025 година,
тъй като съвсем всички транспортни средства на ток, създадени през предишното десетилетие, са доста сложни за преработване и единици са моделите, които ще могат да продължат умерено да возят пасажери в следгаранционните си години в страни като България, в които по-традиция се купуват повече използвани коли.
Обслужването на батериите е другият огромен проблем при електрическите автомобили на остаряло. Докато всеобщите марки имат представителства у нас, които могат да ремонтират и поддържат електрическите автомобили от своята гама, притежателите на Тесла (които към момента се славят като най-надеждните возила на ток) са изправени пред голям проблем. Най-близките оторизирани сервизи и представителства са в Италия или Австрия. А нова батерия за автомобила на Мъск може да коства от 12 500 до 40 000 $, според от потенциала и дали остарялата ще бъде върната за преработване.
Специалистите по света са безапелационни, че все още технологията на батериите към момента се развива и покупката на електрически автомобил на 4-5 години може да се окаже доста по-голям разход от плануваното.
Според специалистите задоволително устойчиви акумулатори, които да развият пазара за возила на ток на остаряло, ще можем да чакаме най-рано през 2022 година.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ