“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в

“Да приемеш неизбежната горест.
Да се съгласиш с трагичното в съществуванието.
Да не се настройваш против и да отричаш живота.
Да спреш да го мечтаеш друг от това, което е той.
Да се слееш с действителността.
Каквато и да е тя.

Ти ми даряваш мъдростта да споделям " да ". Причудливо е това " да ", когато моето време и моето интелектуално образование, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, че ставаме мощни като се противопоставяме с " не ".

Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да трансформира света.
Простих си, че не мога да се измервам с природата, когато тя ни разрушава.
Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих, че съм човек.
Благодаря ти. ”