Да прекараш нощта в иглу в Алпите. Звучи готино, но дали е така?
Да прекараш нощта в иглу звучи ужасно. И то е, макар, че е най-вече безусловно.
Докато в края на декември фамилията ми седеше в иглу с размерите на ресторант в базата на ски курорт в австрийските Алпи и вечеряше единствено с самун и топло сирене (разбирай фондю), 10-годишната ми щерка заключи приключението, което преживяхме.
" Това е за някои хора ", сподели тя, а дъхът ѝ се виждаше в " ресторанта " Основният въпрос, който оставаше в този миг, беше: " Някои хора ли сме? "
От пръв взор се усъмних. Селото от могили иглу в подножието на ски курорта Кюхтай в зашеметяващите тиролски планини покрай Инсбрук наподобява на архитектурата на Татуин от " Междузвездни войни ", преместена на замръзналата планета Хот. Не знам за какво чаках нещо по-различно (може би поради измисления пушек, излизащ от карикатурното лого на компанията - иглу?), само че беше доста, доста студено.
Застанали пред ледения бар в ресторанта и посрещнати с парещи чаши с глювайн, чай и парещ шоколад, пръстите на краката ни започнаха да изтръпват, стоешком на ледения под, единствено няколко минути след началото на престоя ни.
След като всички посетители дойдоха, нашият хазаин ни поздрави и ни изясни на немски по какъв начин ще протече вечерта. Ние бяхме единствените, които говореха британски, и въпреки да е безразсъдно да чакаме всички да приказват нашия език, преводите, които получихме най-после, бяха въпреки всичко съкратени резюмета на това, което беше предадено на другите посетители.
Докато в края на декември фамилията ми седеше в иглу с размерите на ресторант в базата на ски курорт в австрийските Алпи и вечеряше единствено с самун и топло сирене (разбирай фондю), 10-годишната ми щерка заключи приключението, което преживяхме.
" Това е за някои хора ", сподели тя, а дъхът ѝ се виждаше в " ресторанта " Основният въпрос, който оставаше в този миг, беше: " Някои хора ли сме? "
От пръв взор се усъмних. Селото от могили иглу в подножието на ски курорта Кюхтай в зашеметяващите тиролски планини покрай Инсбрук наподобява на архитектурата на Татуин от " Междузвездни войни ", преместена на замръзналата планета Хот. Не знам за какво чаках нещо по-различно (може би поради измисления пушек, излизащ от карикатурното лого на компанията - иглу?), само че беше доста, доста студено.
Застанали пред ледения бар в ресторанта и посрещнати с парещи чаши с глювайн, чай и парещ шоколад, пръстите на краката ни започнаха да изтръпват, стоешком на ледения под, единствено няколко минути след началото на престоя ни.
След като всички посетители дойдоха, нашият хазаин ни поздрави и ни изясни на немски по какъв начин ще протече вечерта. Ние бяхме единствените, които говореха британски, и въпреки да е безразсъдно да чакаме всички да приказват нашия език, преводите, които получихме най-после, бяха въпреки всичко съкратени резюмета на това, което беше предадено на другите посетители.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ