На 102 години най-възрастната олимпийска шампионка мисли за бъдещето
Да преживееш ужасите и насладите на цялостен един век и да се събуждаш всяка заран с усмивка. Това е ориста на Агнеш Келети. Тя е най-възрастната олимпийска състезателка, която е измежду нас.
В началото на 2023 година унгарката посрещна с наслада 102-я си рожден ден. Но нейното име не остава незабележимо в прашните страници на олимпийската история. Тя е носителка на 5 златни медала и общо 10 оценки от най-голямото спортно събитие на света. Но пътят до тези скъпи парченца метал е повече от бодлив.
Агнеш се ражда на 9 януари 1921 година в Будапеща и 4-годишна стартира да тренира гимнастика. Талантът ѝ е неоспорим. Още на 16 години печели първата си от общо 10 трофеи на Унгария. Тя е в проектоолимпийския тим за Игрите в Токио през 1940 година, само че в никакъв случай не стига до там. Светът е обзет от пламъците на Втората международна война и е ясно, че надпревари в японската столица няма да има. Скоро по-късно животът на Клайн става повече от трагичен.
Заради еврейския си генезис тя и фамилията ѝ са подложени на дълги и мъчителни тествания. През 1941 година Келети е изключена от гимнастическия клуб, в който тренира. Унгарката се крие в провинцията с непознати документи с вярата да оцелее през войната. Разбрала слуха, че омъжените дами не ги изпращат в трудови лагери и при започване на 1944 година Агнеш подписва брак с унгарския гимнастик Ищван Шаркани, участник на Олимпийските игри през 1936 година Двамата приключват връзките си 6 години по-късно. Майка ѝ и сестра ѝ оцеляват под грижите на шведския посланик Раул Валенберг, който в наетите от него в Будапеща „ шведски къщи “ избавя живота на няколко хиляди евреи. Баща ѝ обаче няма този шанс. Той и част от роднините на Агнеш умират в концентрационния лагер в Освиенцим.
След войната Агнеш още веднъж стартира да тренира, като в същото време свири и професионално на виолончело. Печели централноевропейската купа през 1947 година и се класира за Олимпийските игри година по-късно в Лондон. За жал не съумява да взе участие в английската столица, поради скъсани връзки на глезена. През 1949 година печели 4 златни медала на международните академични игри.
През 1952 година, към този момент на 31 година Агнеш Келети дебютира на Олимпийските игри в Хелзинки. Първо печели сребърно отличие в отборната конкуренция, по-късно се окичва със златото на земя и с бронз на смесена успоредка и най-после взима бронз и в отборната конкуренция с уреди, предходник на днешните ансамблови съчетания по художествена гимнастика.
Агнеш взема решение, че ще продължи да тренира и за идващите игри в Мелбърн, които се организират през ноември и декември 1956 година Олимпийските надпревари в австралийския град се организират в трагични за Унгария времена. През 1956 година в Будапеща избухва гражданска война против комунистическото ръководство на Матиаш Ракоши, която месец преди олимпийските надпревари е брутално смазана от руските танкове. Игрите са белязани от извънредно напрежение сред представителите на двете страни. Унгария е най-големият противник на Съветския съюз в отборната конкуренция на гимнастиката, а Агнеш Келети е най-сериозният конкурент на руската звезда Лариса Латинина. И в двете надпревари Агнеш остава със сребро. Печели обаче купите на три от четирите уреда – греда, смесена успоредка и земя, където разделя златото с Латинина. За край на Игрите Келети дружно с отбора на Унгария побеждава и в отборното съревнование с уреди с едно красиво комбиниране с ленти.
След олимпийската конкуренция в Мелбърн, Агнеш взема решение, че няма да се върне в Будапеща и ще остане в Австралия като политически бежанец. Такава орис избират 46 от 108-те спортисти на Унгария, които пътуват за Зеления континент. Година по-късно тя пътува за Израел за Макаби игрите на еврейската общественост, като взе участие в церемонията по закриване и афишира, че ще остане да живее в основаната едвам преди 9 години страна. С доста старания съумява да уреди майка ѝ и сестра ѝ също да дойдат и да живеят при нея в Израел. Там се среща с унгарския преподавател по физкултура Роберт Биро, с който основават семейство, а тя ражда двама сина – Даниел и Рафаел. Работи като академични учител по спорт, а през 90-те години се причислява към треньорския щаб на гимнастическия тим на Израел.
През 2002 година става част от Залата на славата на международната гимнастика.
Когато е на 94 години Агнеш и фамилията ѝ вземат решение да се върнат в Будапеща. Тя обича да се разхожда по улиците на унгарската столица и го прави съвсем всеки ден. А когато я попитат за предишното, към този момент 102-годишната Агнеш Келети споделя: „ Миналото? Нека поговорим за бъдещето. То би трябвало да е красиво. Миналото си е минало, само че към момента има бъдеще. “
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
В началото на 2023 година унгарката посрещна с наслада 102-я си рожден ден. Но нейното име не остава незабележимо в прашните страници на олимпийската история. Тя е носителка на 5 златни медала и общо 10 оценки от най-голямото спортно събитие на света. Но пътят до тези скъпи парченца метал е повече от бодлив.
Агнеш се ражда на 9 януари 1921 година в Будапеща и 4-годишна стартира да тренира гимнастика. Талантът ѝ е неоспорим. Още на 16 години печели първата си от общо 10 трофеи на Унгария. Тя е в проектоолимпийския тим за Игрите в Токио през 1940 година, само че в никакъв случай не стига до там. Светът е обзет от пламъците на Втората международна война и е ясно, че надпревари в японската столица няма да има. Скоро по-късно животът на Клайн става повече от трагичен.
Заради еврейския си генезис тя и фамилията ѝ са подложени на дълги и мъчителни тествания. През 1941 година Келети е изключена от гимнастическия клуб, в който тренира. Унгарката се крие в провинцията с непознати документи с вярата да оцелее през войната. Разбрала слуха, че омъжените дами не ги изпращат в трудови лагери и при започване на 1944 година Агнеш подписва брак с унгарския гимнастик Ищван Шаркани, участник на Олимпийските игри през 1936 година Двамата приключват връзките си 6 години по-късно. Майка ѝ и сестра ѝ оцеляват под грижите на шведския посланик Раул Валенберг, който в наетите от него в Будапеща „ шведски къщи “ избавя живота на няколко хиляди евреи. Баща ѝ обаче няма този шанс. Той и част от роднините на Агнеш умират в концентрационния лагер в Освиенцим.
След войната Агнеш още веднъж стартира да тренира, като в същото време свири и професионално на виолончело. Печели централноевропейската купа през 1947 година и се класира за Олимпийските игри година по-късно в Лондон. За жал не съумява да взе участие в английската столица, поради скъсани връзки на глезена. През 1949 година печели 4 златни медала на международните академични игри.
През 1952 година, към този момент на 31 година Агнеш Келети дебютира на Олимпийските игри в Хелзинки. Първо печели сребърно отличие в отборната конкуренция, по-късно се окичва със златото на земя и с бронз на смесена успоредка и най-после взима бронз и в отборната конкуренция с уреди, предходник на днешните ансамблови съчетания по художествена гимнастика.
Агнеш взема решение, че ще продължи да тренира и за идващите игри в Мелбърн, които се организират през ноември и декември 1956 година Олимпийските надпревари в австралийския град се организират в трагични за Унгария времена. През 1956 година в Будапеща избухва гражданска война против комунистическото ръководство на Матиаш Ракоши, която месец преди олимпийските надпревари е брутално смазана от руските танкове. Игрите са белязани от извънредно напрежение сред представителите на двете страни. Унгария е най-големият противник на Съветския съюз в отборната конкуренция на гимнастиката, а Агнеш Келети е най-сериозният конкурент на руската звезда Лариса Латинина. И в двете надпревари Агнеш остава със сребро. Печели обаче купите на три от четирите уреда – греда, смесена успоредка и земя, където разделя златото с Латинина. За край на Игрите Келети дружно с отбора на Унгария побеждава и в отборното съревнование с уреди с едно красиво комбиниране с ленти.
След олимпийската конкуренция в Мелбърн, Агнеш взема решение, че няма да се върне в Будапеща и ще остане в Австралия като политически бежанец. Такава орис избират 46 от 108-те спортисти на Унгария, които пътуват за Зеления континент. Година по-късно тя пътува за Израел за Макаби игрите на еврейската общественост, като взе участие в церемонията по закриване и афишира, че ще остане да живее в основаната едвам преди 9 години страна. С доста старания съумява да уреди майка ѝ и сестра ѝ също да дойдат и да живеят при нея в Израел. Там се среща с унгарския преподавател по физкултура Роберт Биро, с който основават семейство, а тя ражда двама сина – Даниел и Рафаел. Работи като академични учител по спорт, а през 90-те години се причислява към треньорския щаб на гимнастическия тим на Израел.
През 2002 година става част от Залата на славата на международната гимнастика.
Когато е на 94 години Агнеш и фамилията ѝ вземат решение да се върнат в Будапеща. Тя обича да се разхожда по улиците на унгарската столица и го прави съвсем всеки ден. А когато я попитат за предишното, към този момент 102-годишната Агнеш Келети споделя: „ Миналото? Нека поговорим за бъдещето. То би трябвало да е красиво. Миналото си е минало, само че към момента има бъдеще. “
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ