Къде се намираме
Да преговорим
Имплозията в прокуратурата и ни дадоха премного учредения още веднъж да се надигнем пред истината, че от доста години сме в тежка институционална непълнота и трайно повреден механизъм за съвместен надзор сред трите съществени управляващи в страната. Обвиненията за корумпираност и безотговорност към политическия модел от последните повече от 10 години са единствено част от следствията на de facto окончателното политико-мафиотско завладяване на държавното обвиняване и неговата консумация за персонална приложимост.
В последните две години фокусът на обществото падаше главно върху развиването на политическата обстановка и поредицата от избори, където, би трябвало да отчетем, видяхме не неприятно работещи механизми на парламентарната ни народна власт. Но демокрацията е доста повече от свободни избори, независимост на изложение, независимост на напредване или свободен пазар. Знаем, че тя е динамична и комплицирана система от салда, само че явно не задоволително добре разбирана по нашите ширини. Обществото ни продължава да демонстрира толерантност, а от време на време и апатичност, които, въпреки това, години наред са култивирани в всеобщото схващане благодарение на останалите завладяни институции и медии в систематичното нормализиране на една самовъзпроизвеждаща се не-нормалност.
За последните няколко дни политическото единствено по себе си и политическото посланичество бяха напълно детронирани. Отново стана ясно, че каквото и да произведат партиите, каквито и старания да поставят в едно, на пръв взор, почтено съревнование, в действителност всичко се взема решение в най-сенчестите територии на републиката. Там кланове се борят един с различен и резултатът е, че бъдещето на страната се трансформира в пленник на няколко персони, които са концентрирали в себе си големи властови запаси, несъмнено - не посредством демократични механизми. Правила и гласност там няма, там работят сделката, опасността, страхът.
Превзетата страна
И въпреки всичко, това може да се трансформира в положително начало. Но не тъй като те (които и да са те и техните методи) ще се разкрият до дъно - към този момент няма нужда; не тъй като някой ще загуби властта си - различен ще го смени; не и тъй като ще се осланяме на вярата, че всичко ще се саморегулира, да, може би с дребни старания и бутане отсам и оттова, от вътрешната страна и извън. Сякаш от матрьошка изскачат българските рецесии - политическа, парламентарна, в правораздаването, с цел да стигнем до най-дълбоката рецесия на българската народна власт от 1997.
Въпросите по отношение на политическата отговорност
Проблемите с правосъдната система, въпреки и изначално произлизащи от конституционната уредба, се задълбочиха през последните 15 години, с цел да се доближи до равнището на днешните скандални изказвания, в които прокурори от първо лице взаимно се упрекват за търговия с въздействие, изнудване и куп други. Често повтаряната през тези години мантра за независимостта и ненамесата на политическата класа в работата на правосъдната система също се сгромоляса за следващ път. Ясно е, че не е имало никаква самостоятелност, в противен случай - разпростира се мрежа от зависимости. Простият, само че значим факт е, че това съответствува с интервала на определяне и одобряване на модела ГЕРБ.
За малко да се върнем обратно който не може да се назова положителен. Тогава политическата класа също намерено даваше поръчка за основни промени в същата правораздавателна система. Имаше конституционно болшинство, заявления и така нататък, до момента в който се стигна до гласуването в пленарна зала, при което всички партии в 43-то Народно заседание, с изключение на Реформаторски блок, неодобряваха " историческия компромис ", заставайки на страната на статуквото.
Не по-малко значимият аспект на тематиката за отговорността е погледът напред към това, което следва. Възможно ли е същата тази политическа класа да поеме отговорността и да наложи нужните промени?
Има ли задоволително политическа воля и устойчиво болшинство за това?
Отговорът може да бъде " да " по няколко аргументи. Защото в митингите, против същите злоупотреби и същите Бойко Борисов и Иван Гешев, през лятото на 2020-та излязоха представители на четири от шестте политически сили в настоящия парламент. Там бяха от " Демократична България " (ДБ) и лица от бъдещата " Продължаваме промяната " (ПП), там бяха и Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, а също и Тошко Йорданов, а в една лятна вечер Слави Трифонов съобщи от екрана, че основният прокурор би трябвало да подаде оставка. Може да се каже, че всички бяха на площада, въпреки и да стояха топологично отделени. Тогава партиите обявиха, че желаят нормализация на страната, работещи институции и самостоятелна правосъдна система, да защитят демокрацията.
Огледалото, в което Борисов не желае да се огледа
През последната половин година ГЕРБ и Движение за права и свободи поставиха забележими старания да апроприират тематиката за правосъдна промяна от " Демократична България " и " Продължаваме промяната " и това ненапълно е сполучлив политически и информационен ход или най-малко беше, до преди дни. Но с цел да си отговорим на въпроса допустимо ли е този път ГЕРБ да извърви пътя до дъно, по никакъв начин не е значимо дали непоносимостта на Мария Габриел към основния прокурор Иван Гешев е нов импорт от Брюксел, или пък е напълно споделяна от Борисов. Важно е вероятен ли е ГЕРБ без своя водач Бойко Борисов. Има ли проект Б? И това също има значение, заради обстоятелството, че в сериозната обстановка главната систематична партия би трябвало да остане релативно постоянна, само че и тъй като ГЕРБ имат място в дясно-консервативната и поредно евроатлантическа част на политическия ни набор.
Подобно на ГЕРБ, ПП-ДБ също са в политическа изолираност. Коалицията не се употребява с поддръжката на никоя от по-малките обединения в Народното събрание. Напротив - общата настройка и позициониране на политическите сили допускат, че е по-естествено те да бъдат в спор с останалите, в сравнение с в продуктивно взаимоотношение. И макар, че е ясно, че ПП-ДБ са пореден пропонент на съответстващи на рекомендациите на европейските институции промени, ще ѝ се наложи да гради мостове за разговор към всички останали, както сподели, че може да го реализира при диалозите с ГЕРБ за законодателната стратегия в Народното събрание.
Отговорността на политическата ни класа е към цялото общество и в този подтекст не е изключено да се задейства и нейния инстинкт за самозапазване. Най-очевидният риск, при възможен крах и опазване на настоящия модел, е по-висока степен на радикализация в обществото и, като доста евентуално разследване - повишаването на антисистемния избор. Последващи сюжети са по-трудно обозрими, само че е реалистично единствено това събитие да се трансформира в значима опасност за европейското бъдеще на страната ни.
Победа за антисистемния избор
Да си напомним вдигнатия пестник на президента през същата 2020-та. Отстоява ли той същите позиции, или не? Видно е, че Румен Радев усеща все по-малко терзания при нахлуване надълбоко в полето на изпълнителната власт, с което слага под осезателен напън парламентарната народна власт. И тук също се разпростира развой на обществена нормализация на практики, които не са в духа на конституцията. Но при неспособност на политическите партии за следващ път да произведат сполучлива промяна, е допустимо да се приближим до започването на спор, за който обществото ни не наподобява готово. Още повече, вършат се опити този спор да бъде промотиран с подправени причини, като този за неработеща партийна система.
През последните три години всяка партия е правила политическа поръчка в отбрана на работещи промени и ни следва за влезем в дълъг обществен диалог, за който можем да се надяваме, че ще успее да въвлече цялото общество. В случай, че някоя от политическите сили се откаже да бъде част от огромно конституционно и реформистко болшинство, което да реши задачата, то в актуалната обстановка това би било симптом за политически цинизъм и двуличие и би означавало, че тя или те искрено работят против ползите на обществото.
Как е допустима дълбоката смяна
Всяка промяна се изпълва със смисъл и наличие, когато има социална поддръжка за нея. А такава в обществото без подозрение има и резултатите от националното изследване през януари демонстрираха, че 77% поддържат промяна в прокуратурата. Вярно е, че в случай че попитаме дали е по-важно да се преодолеят отрицателните резултати от инфлацията, или да бъде направена промяна в правораздаването, по-вероятно е болшинството хора да посочат инфлацията като приоритет, само че консенсусът въпреки всичко остава налице и това е задоволително явен знак за събрана гражданска сила. Също по този начин е знак за опция обществото да бъде мобилизирано в поддръжка на промените и по този начин да се трансформира в този решителен фактор, който да способства за оттласкването ни нагоре.
Ще се счупи ли " чадърът ": концепциите на партиите за правосъдната промяна
Предстои идващ епизод от социално-политическото развиване на страната, за който няма да е пресилено да се каже, че ще има своето историческо значение. Задачата от първи порядък още веднъж е същата - промяна в уредбата на страната, по този начин, че да стартира последователното и стабилно разширение на зоните на господство на закона. Събитията, на които ставаме непосредствени очевидци, освен могат, а би следвало да се употребяват като катализатор на дълбоки промени в правораздавателната ни система, а оттова и при възобновяване на работата на институциите, които са предварителни условия, с цел да имаме обикновено работеща народна власт. Иначе казано - още веднъж се намираме на изходна позиция.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Имплозията в прокуратурата и ни дадоха премного учредения още веднъж да се надигнем пред истината, че от доста години сме в тежка институционална непълнота и трайно повреден механизъм за съвместен надзор сред трите съществени управляващи в страната. Обвиненията за корумпираност и безотговорност към политическия модел от последните повече от 10 години са единствено част от следствията на de facto окончателното политико-мафиотско завладяване на държавното обвиняване и неговата консумация за персонална приложимост.
В последните две години фокусът на обществото падаше главно върху развиването на политическата обстановка и поредицата от избори, където, би трябвало да отчетем, видяхме не неприятно работещи механизми на парламентарната ни народна власт. Но демокрацията е доста повече от свободни избори, независимост на изложение, независимост на напредване или свободен пазар. Знаем, че тя е динамична и комплицирана система от салда, само че явно не задоволително добре разбирана по нашите ширини. Обществото ни продължава да демонстрира толерантност, а от време на време и апатичност, които, въпреки това, години наред са култивирани в всеобщото схващане благодарение на останалите завладяни институции и медии в систематичното нормализиране на една самовъзпроизвеждаща се не-нормалност.
За последните няколко дни политическото единствено по себе си и политическото посланичество бяха напълно детронирани. Отново стана ясно, че каквото и да произведат партиите, каквито и старания да поставят в едно, на пръв взор, почтено съревнование, в действителност всичко се взема решение в най-сенчестите територии на републиката. Там кланове се борят един с различен и резултатът е, че бъдещето на страната се трансформира в пленник на няколко персони, които са концентрирали в себе си големи властови запаси, несъмнено - не посредством демократични механизми. Правила и гласност там няма, там работят сделката, опасността, страхът.
Превзетата страна И въпреки всичко, това може да се трансформира в положително начало. Но не тъй като те (които и да са те и техните методи) ще се разкрият до дъно - към този момент няма нужда; не тъй като някой ще загуби властта си - различен ще го смени; не и тъй като ще се осланяме на вярата, че всичко ще се саморегулира, да, може би с дребни старания и бутане отсам и оттова, от вътрешната страна и извън. Сякаш от матрьошка изскачат българските рецесии - политическа, парламентарна, в правораздаването, с цел да стигнем до най-дълбоката рецесия на българската народна власт от 1997.
Въпросите по отношение на политическата отговорност
Проблемите с правосъдната система, въпреки и изначално произлизащи от конституционната уредба, се задълбочиха през последните 15 години, с цел да се доближи до равнището на днешните скандални изказвания, в които прокурори от първо лице взаимно се упрекват за търговия с въздействие, изнудване и куп други. Често повтаряната през тези години мантра за независимостта и ненамесата на политическата класа в работата на правосъдната система също се сгромоляса за следващ път. Ясно е, че не е имало никаква самостоятелност, в противен случай - разпростира се мрежа от зависимости. Простият, само че значим факт е, че това съответствува с интервала на определяне и одобряване на модела ГЕРБ.
За малко да се върнем обратно който не може да се назова положителен. Тогава политическата класа също намерено даваше поръчка за основни промени в същата правораздавателна система. Имаше конституционно болшинство, заявления и така нататък, до момента в който се стигна до гласуването в пленарна зала, при което всички партии в 43-то Народно заседание, с изключение на Реформаторски блок, неодобряваха " историческия компромис ", заставайки на страната на статуквото.
Не по-малко значимият аспект на тематиката за отговорността е погледът напред към това, което следва. Възможно ли е същата тази политическа класа да поеме отговорността и да наложи нужните промени?
Има ли задоволително политическа воля и устойчиво болшинство за това?
Отговорът може да бъде " да " по няколко аргументи. Защото в митингите, против същите злоупотреби и същите Бойко Борисов и Иван Гешев, през лятото на 2020-та излязоха представители на четири от шестте политически сили в настоящия парламент. Там бяха от " Демократична България " (ДБ) и лица от бъдещата " Продължаваме промяната " (ПП), там бяха и Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, а също и Тошко Йорданов, а в една лятна вечер Слави Трифонов съобщи от екрана, че основният прокурор би трябвало да подаде оставка. Може да се каже, че всички бяха на площада, въпреки и да стояха топологично отделени. Тогава партиите обявиха, че желаят нормализация на страната, работещи институции и самостоятелна правосъдна система, да защитят демокрацията.
Огледалото, в което Борисов не желае да се огледа През последната половин година ГЕРБ и Движение за права и свободи поставиха забележими старания да апроприират тематиката за правосъдна промяна от " Демократична България " и " Продължаваме промяната " и това ненапълно е сполучлив политически и информационен ход или най-малко беше, до преди дни. Но с цел да си отговорим на въпроса допустимо ли е този път ГЕРБ да извърви пътя до дъно, по никакъв начин не е значимо дали непоносимостта на Мария Габриел към основния прокурор Иван Гешев е нов импорт от Брюксел, или пък е напълно споделяна от Борисов. Важно е вероятен ли е ГЕРБ без своя водач Бойко Борисов. Има ли проект Б? И това също има значение, заради обстоятелството, че в сериозната обстановка главната систематична партия би трябвало да остане релативно постоянна, само че и тъй като ГЕРБ имат място в дясно-консервативната и поредно евроатлантическа част на политическия ни набор.
Подобно на ГЕРБ, ПП-ДБ също са в политическа изолираност. Коалицията не се употребява с поддръжката на никоя от по-малките обединения в Народното събрание. Напротив - общата настройка и позициониране на политическите сили допускат, че е по-естествено те да бъдат в спор с останалите, в сравнение с в продуктивно взаимоотношение. И макар, че е ясно, че ПП-ДБ са пореден пропонент на съответстващи на рекомендациите на европейските институции промени, ще ѝ се наложи да гради мостове за разговор към всички останали, както сподели, че може да го реализира при диалозите с ГЕРБ за законодателната стратегия в Народното събрание.
Отговорността на политическата ни класа е към цялото общество и в този подтекст не е изключено да се задейства и нейния инстинкт за самозапазване. Най-очевидният риск, при възможен крах и опазване на настоящия модел, е по-висока степен на радикализация в обществото и, като доста евентуално разследване - повишаването на антисистемния избор. Последващи сюжети са по-трудно обозрими, само че е реалистично единствено това събитие да се трансформира в значима опасност за европейското бъдеще на страната ни.
Победа за антисистемния избор Да си напомним вдигнатия пестник на президента през същата 2020-та. Отстоява ли той същите позиции, или не? Видно е, че Румен Радев усеща все по-малко терзания при нахлуване надълбоко в полето на изпълнителната власт, с което слага под осезателен напън парламентарната народна власт. И тук също се разпростира развой на обществена нормализация на практики, които не са в духа на конституцията. Но при неспособност на политическите партии за следващ път да произведат сполучлива промяна, е допустимо да се приближим до започването на спор, за който обществото ни не наподобява готово. Още повече, вършат се опити този спор да бъде промотиран с подправени причини, като този за неработеща партийна система.
През последните три години всяка партия е правила политическа поръчка в отбрана на работещи промени и ни следва за влезем в дълъг обществен диалог, за който можем да се надяваме, че ще успее да въвлече цялото общество. В случай, че някоя от политическите сили се откаже да бъде част от огромно конституционно и реформистко болшинство, което да реши задачата, то в актуалната обстановка това би било симптом за политически цинизъм и двуличие и би означавало, че тя или те искрено работят против ползите на обществото.
Как е допустима дълбоката смяна
Всяка промяна се изпълва със смисъл и наличие, когато има социална поддръжка за нея. А такава в обществото без подозрение има и резултатите от националното изследване през януари демонстрираха, че 77% поддържат промяна в прокуратурата. Вярно е, че в случай че попитаме дали е по-важно да се преодолеят отрицателните резултати от инфлацията, или да бъде направена промяна в правораздаването, по-вероятно е болшинството хора да посочат инфлацията като приоритет, само че консенсусът въпреки всичко остава налице и това е задоволително явен знак за събрана гражданска сила. Също по този начин е знак за опция обществото да бъде мобилизирано в поддръжка на промените и по този начин да се трансформира в този решителен фактор, който да способства за оттласкването ни нагоре.
Ще се счупи ли " чадърът ": концепциите на партиите за правосъдната промяна Предстои идващ епизод от социално-политическото развиване на страната, за който няма да е пресилено да се каже, че ще има своето историческо значение. Задачата от първи порядък още веднъж е същата - промяна в уредбата на страната, по този начин, че да стартира последователното и стабилно разширение на зоните на господство на закона. Събитията, на които ставаме непосредствени очевидци, освен могат, а би следвало да се употребяват като катализатор на дълбоки промени в правораздавателната ни система, а оттова и при възобновяване на работата на институциите, които са предварителни условия, с цел да имаме обикновено работеща народна власт. Иначе казано - още веднъж се намираме на изходна позиция.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ