Похитеният живот на сценичния човек |
Да правиш спектакъл под вирусна блокада не е лесна задача. Някои борят пришълеца с маски, други с каски – уф, напълно останахме без ласки… Театрална работилница Сфумато избира да противостои с Чехов. Уверено поставя на сцена постановката „ Лебедова ария “, сякаш желае да покаже, че и в рецесията без спектакъл не може. В събота, на 19.12., бе премиерата ѝ.
Ако вирусът пристигна и с цел да ни избави от неприятния табиет да живеем по течението, да се клатушкаме по бързеите на баналното - без осмисляне, без навлизане в дълбочина, пилеейки живот, пилеейки себе си, то Чехов е изключително подходящ.
Магията на театралното зрелище е в това, че то не е константа, която всички виждат, усещат и осъзнават еднообразно. Играта на актьорите по-скоро води мозъка и душата на фена към техни лични мемоари, настроения, асоциации, тълкования. И по този начин, това тук няма по какъв начин да е друго с изключение на моя прочит.
„ Лебедова ария “ е размисъл върху похабяването на живота - в тази ситуация живота на сполучливия 58-годишен артист Василий Василич Светловидов. След края на зрелище, в което играта му за следващ път е посрещната с аплодисменти, остарелият артист взема решение да отпразнува триумфа си. Щедро се лее алкохол. В компанията на свои поклонници безсистемно гълтам огромни количества разнообразни напитки. Напива се. Заспива. И почитателите му, и личния състав на театъра изцяло не помнят за него. Заключват го по нехайство в безлюдната, тъмна театрална зала. Пробуждането на Светловидов се оказва проглеждане. Прави равносметка на живота си. Осъзнава неточности.
Сцената е пуста и тъмна като душата на артиста. Мъчи го махморлук. Неочаквано като фантом в мрака се появява сродна душа – суфльорът Никита Иванич. По долни дрехи. Той няма къде да отиде и скрито нощува в ложата. И Светловидов няма къде - при кого - да отиде. Домът му е празен. Нищо не го тегли към у дома. На млади години той, който е с дворянски генезис, е харесван от дамите. Съблазнителна хубавица е била влюбена в него до уши. Но е сложила изискване: в случай че желае да се ожени за нея, да си смени специалността. Светловидов е избрал театъра и – е останал самичък. Малко по-късно го е напуснала и вярата в огромното, идеалното изкуство. В наличието на суфльора забравеният от всички актьор се впуска в размишления за пропиления си живот. Получава се като изповед, която припомня лебедова ария.
Затова Чехов е класик, тъй като е постоянно настоящ. Този път припомня, по какъв начин желанието да бъдем обичани може да се изроди в суети и помрачение. Как животът – изключително животът на театралния човек, постоянно бива отвлечен. Зашеметяващи аплодисменти, роболепни почитатели, популярност - всичко това остарелият Светловидов осъзнава като крадци. Съблазни откраднали живота му. А връщане обратно няма.
Гледайки представлението се сетих за звезди на поп музиката, които публиката с обич и фанатично поклонение погълна като страшилище. Сетих се за по този начин наречения „ Клуб на 27-годишните “, в който членуват единствено покойници. Джим Морисън, Дженис Джоплин, Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Ейми Уайнстийн и мн. други Всички те, чиято музика въодушевява и до през днешния ден, се придвижиха в отвъдното единствено на 27 години. Всички те бяха избрали да служат на славата. Всички те се раздадоха, с цел да задоволят потребностите на публиката от фантазии и възторзи. И -изгоряха като факли.
Случаят със Светловидов не е подобен. Той е имал цели 58 години да вниква и осъзнава. Драмата на неговия живот е, че не е съумял. С пиянското му събуждане в злокобния, мрачен спектакъл в мозъка му просветва. Всичко е толкоз ясно, че би могло да се опише на малко дете. А Светловидов чак в този момент схваща,. Чак в този момент, когато е толкоз късно.
Куражът на Сфумато е двоен. Не единствено че хвърля ново зрелище посред епидемиологичната тресчица, а и по какъв начин единствено го прави. Тривиалното, клишето, повърхностно-развлекателното както постоянно за работилницата не е алтернатива. Поканени сме да поплуваме в дълбокото.
Крайно време е да се намерят пари за преустрояване на постройката на театъра. От години планът чака своята реализация. България има потребност от авангарден спектакъл!
Ако вирусът пристигна и с цел да ни избави от неприятния табиет да живеем по течението, да се клатушкаме по бързеите на баналното - без осмисляне, без навлизане в дълбочина, пилеейки живот, пилеейки себе си, то Чехов е изключително подходящ.
Магията на театралното зрелище е в това, че то не е константа, която всички виждат, усещат и осъзнават еднообразно. Играта на актьорите по-скоро води мозъка и душата на фена към техни лични мемоари, настроения, асоциации, тълкования. И по този начин, това тук няма по какъв начин да е друго с изключение на моя прочит.
„ Лебедова ария “ е размисъл върху похабяването на живота - в тази ситуация живота на сполучливия 58-годишен артист Василий Василич Светловидов. След края на зрелище, в което играта му за следващ път е посрещната с аплодисменти, остарелият артист взема решение да отпразнува триумфа си. Щедро се лее алкохол. В компанията на свои поклонници безсистемно гълтам огромни количества разнообразни напитки. Напива се. Заспива. И почитателите му, и личния състав на театъра изцяло не помнят за него. Заключват го по нехайство в безлюдната, тъмна театрална зала. Пробуждането на Светловидов се оказва проглеждане. Прави равносметка на живота си. Осъзнава неточности.
Сцената е пуста и тъмна като душата на артиста. Мъчи го махморлук. Неочаквано като фантом в мрака се появява сродна душа – суфльорът Никита Иванич. По долни дрехи. Той няма къде да отиде и скрито нощува в ложата. И Светловидов няма къде - при кого - да отиде. Домът му е празен. Нищо не го тегли към у дома. На млади години той, който е с дворянски генезис, е харесван от дамите. Съблазнителна хубавица е била влюбена в него до уши. Но е сложила изискване: в случай че желае да се ожени за нея, да си смени специалността. Светловидов е избрал театъра и – е останал самичък. Малко по-късно го е напуснала и вярата в огромното, идеалното изкуство. В наличието на суфльора забравеният от всички актьор се впуска в размишления за пропиления си живот. Получава се като изповед, която припомня лебедова ария.
Затова Чехов е класик, тъй като е постоянно настоящ. Този път припомня, по какъв начин желанието да бъдем обичани може да се изроди в суети и помрачение. Как животът – изключително животът на театралния човек, постоянно бива отвлечен. Зашеметяващи аплодисменти, роболепни почитатели, популярност - всичко това остарелият Светловидов осъзнава като крадци. Съблазни откраднали живота му. А връщане обратно няма.
Гледайки представлението се сетих за звезди на поп музиката, които публиката с обич и фанатично поклонение погълна като страшилище. Сетих се за по този начин наречения „ Клуб на 27-годишните “, в който членуват единствено покойници. Джим Морисън, Дженис Джоплин, Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Ейми Уайнстийн и мн. други Всички те, чиято музика въодушевява и до през днешния ден, се придвижиха в отвъдното единствено на 27 години. Всички те бяха избрали да служат на славата. Всички те се раздадоха, с цел да задоволят потребностите на публиката от фантазии и възторзи. И -изгоряха като факли.
Случаят със Светловидов не е подобен. Той е имал цели 58 години да вниква и осъзнава. Драмата на неговия живот е, че не е съумял. С пиянското му събуждане в злокобния, мрачен спектакъл в мозъка му просветва. Всичко е толкоз ясно, че би могло да се опише на малко дете. А Светловидов чак в този момент схваща,. Чак в този момент, когато е толкоз късно.
Куражът на Сфумато е двоен. Не единствено че хвърля ново зрелище посред епидемиологичната тресчица, а и по какъв начин единствено го прави. Тривиалното, клишето, повърхностно-развлекателното както постоянно за работилницата не е алтернатива. Поканени сме да поплуваме в дълбокото.
Крайно време е да се намерят пари за преустрояване на постройката на театъра. От години планът чака своята реализация. България има потребност от авангарден спектакъл!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ