Да потушим личното и партийно его за добруването на Родината,

Да потушим персоналното и партийно его за добруването на Родината, за която се бори Левски, съобщи от парламентарната естрада депутатът от Българска социалистическа партия Веска Ненчева в декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “.

Ето и цялостния й текст:

На днешния ден преди 187 години в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – Левски, един от най-светлите синове на Майка България.

Години по-късно е предопределен да бъде Апостол на българската независимост и да се трансформира в очакване и вяра за изстрадалия в османско иго български народ.

Малцина са националните водачи, даже в международната история, които посвещават живота си напълно и безрезервно на националното дело.

В духа на национално–освободителните битки на епохата, в която живее, Левски остава неосъществим с достоверността на качествата си като лидер, като бунтовник, като обединител на народа.

Левски демонстрира осъзната и целенасочена всеотдайност пред олтара за свободата и богатството на народа си, която мъчно може да откри международен аналог.

Средата, в която е роден, живее и се построява характерът му, дефинира и дава до известна степен пояснение за неговата неповторима всеотдайност. Родното Карлово е мястото, наситено с възрожденски дух, с жадност за правдивост, за независимост, за култура. Просветното дело в карловския край по това време за българите мощно се развива от плеяда възрожденци и книжовници: даскал Ботьо Петков, доктор Иван Богоров, Райно Попович, Неделя Петкова, Христо Данов, Иван Вазов, Христо Ботев и самият той - Дякона, като даскал две години в карловското село Войнягово.

Всичко това, както и неговите дейности и идейни визии, оформят най-точно същността на неговата активност и идеология, дефинирана от самия него в писмото му до Анастас Попхинов: „ Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лето да му послужвам до гибел и да работя по националната воля ”.

Васил Левски е единствената персона в българската история, която народът назовава Апостол на българската независимост. В поклонението пред него, от общата им национална работа, негови съидейници и съидейници като Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Христо Ботев, построяват оня облик на Васил Левски, който генерации българи почитаме като народен воин.

Качествата на Васил Левски признават още тогава даже и представителите на османската власт. Извънредната следствена комисия, в която влизат адвокати, получили обучение в Париж, високопоставени сановници на държавната имперска машина, го дефинира като прочут със своята смелост, способена и централна персона, ръководител на всичките комитетски организации.

Днес ние имаме привилегията от дистанцията на времето да разполагаме с недвусмислените оценки на учените за активността и ролята на Апостола в българското националноосвободително придвижване. Гениалното му създание – Вътрешната революционна организация, се оказва най-верният път към разрешаването на Българския въпрос. Като заимства най-прогресивните постановки от европейската демократична и революционна мисъл на 19 век, от великите персони на Новото време, Левски построява революционната организация с една единствена цел – „ да се размени сегашната деспотско-тиранска система с демократска република и национално ръководство “.

Днес, към момента пред нас стои отговорността и тежкият въпрос дали вършим всичко допустимо да осъществяваме неговите хрумвания за действието на тази „ демократска република “, за която той бленуваше и за която отдаде живота си. Тази „ демократска република “, която той виждаше в своите показа като „ храм на истинната и правата независимост “, в който ще живеят равнопоставено всички, без значение от националност и вероиповедание, които припознават и съблюдават нейните закони.

Да си повярваме, най-сетне, както е декларирал и Апостола, че „ да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили “.

Да се опитаме да си споделяме „ кривиците “, с цел да се поправяме и да вървим дружно напред. „ На драго сърце да обичаме оня, който ни покаже грешката, инак той не е наш другар “. „ На думи да не гледаме, само че на работа “.

Времето и събитията демонстрират, че Васил Левски не принадлежи единствено на предишното и на историята. Не принадлежи единствено на българите, тъй като неговите полезности са всемирен, хуманни, демократични. Той е бил и е съвременник към този момент на доста генерации, които в тай-тежки времена търсим опора в неговите думи и хрумвания.

И през днешния ден тези думи са пред нас, само че може ли всеки от нас да каже: „ Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството “.

Не би трябвало да има повече извинения, нито прошки, в случай че желаеме България най-сетне да стане тази свободна, самостоятелна, демократична страна, в която българите да живеят добре – такава България, каквато искаше да я види Левски.

Днес още веднъж ще поставим цветя пред многочислените монументи на Апостола и в минути за реверанс, дано потушим лумналите пожари на персонално и партийно его, дано мислите ни се обединят в една обща българска мисъл за добруването на единствената ни Родина, която имаме, за демократическата република, за която се бори Левски, за това, че би трябвало да го има и да добрува народът ни, да я има и добрува България.