Да последваме безпокойствата на разума - те ни зоват да

Да последваме безпокойствата на разсъдъка - те ни зоват да сме деликатни, само че не страхливи. Човек може да разчита само на любовта - когато има обич, няма боязън. Това споделя пред Българска телеграфна агенция проф. Георги Фотев във връзка най-новата си книга " Диалогичният разсъдък " (изд. " Захарий Стоянов " ).

По думите му хората са изправени пред " невиждани и главозамайващи въпроси ", тъй като " все по-малко схващат или криворазбират света, в който живеят, само че още по-притеснителни са привидните очевидности ". Разумът е разнолик - когато човек разгърне книгата, ще бъде заинтригуван от многоликостта на разсъдъка, споделя още огромният български академик.

В изявление за Българска телеграфна агенция проф. Георги Фотев приказва за лицето на разсъдъка и за наказването, което заслужават убийците на разсъдъка, за нежната гражданска война в медиите и за образованието като полезност, за дехуманизацията на света на хората и за ролята на интелектуалеца. И още: Умеем ли да водим разговор? Какви са пречките пред градивния разговор сред България и Република Северна Македония? И най-после - допустимо ли е един ден да посетим галерия на проф. Георги Фотев?

Проф. Фотев, имахте ли креативна или чисто житейска провокация за написването на тази книга?

- Дълго се боях да стартира писането на книгата. Вижда се от пръв взор, от заглавието и наличието, мащаба и компликацията на замисъла. Получих внезапно ентусиазъм и ентусиазъм. А основното беше към този момент в мозъка ми. При мен е по този начин. Самото писане не е проблем.

" Заробващото " предизвикателство открих в това, което назовавам безпокойствата на разсъдъка. Те произтичат от неговата природа, от неговите дълбини, които са дълбините на човешкия свят. В други мои съчинения, да вземем за пример в книгата ми " Смисъл и схващане ", съм изтъквал, че когато се приказва за свят, той не може да бъде различен, с изключение на човешки. Светът е смислово конструиран и конституиран от индивида, включително, когато се приказва за естествен свят.

Четвъртата индустриална (дигиталната) гражданска война трансформира човешкия свят коренно, шеметно. Хората са изправени пред невиждани и главозамайващи въпроси. Те все по-малко схващат или криворазбират света, в който живеят, само че още по-притеснителни са привидните очевидности. Знам, че има хора, които ще се надсмеят като се натъкнат на самото заглавие на книгата ми. Това е изключително значим проблем, на който обаче тук не мога да се спирам.

Как наподобява лицето на разсъдъка, през днешния ден, 31 юли 2022 година?

- Разумът е разнолик. Когато човек разгърне книгата, ще бъде заинтригуван от многоликостта на разсъдъка.

Какво наказване заслужават убийците на разсъдъка?

- Платон е безмилостен към " мизолозите ", към тези, които ненавиждат разсъдъка. Необходимо е да конкретизираме понятието убийци на разсъдъка. Неговият смисъл е видимо самоочевиден. Когато Ницше споделя " Бог е мъртъв ", незабавно пита " Кой го умъртви? ". Отговаря: " Човекът умъртви Бога ". Но настъпи времето на гибелта на самия човек. Популярният език в тази ситуация съдържа и води до доста огромно комплициране. Настъпила е и се разпростира дехуманизация на света на хората и на техния публичен живот. Този развой е многоизмерен. Променя се мястото на индивида в света или, в случай че употребявам по-красивия израз на Макс Шелер, " мястото на индивида " в космоса. След гибелта на Бога, настъпи гибелта на индивида. Човекът не е към този момент принцип, с който можем да осветим и разбираем света на индивида, света, в който живеем. Много хора си споделят, че живеят вярно, само че резултатите не са тези, които са очаквали и за които са хвърлили силите си. Преобладаващи са прекарванията на незадоволеност от живота и възприятието на неправда.

Новото място на индивида в света се дефинира като безместност. Да се изразя иначе - мястото е лишено от голяма важност, с по-стар израз - съществуването е безпочвено. Човекът е функционализиран, което значи угасване на екзистенцията. Обществото се обитава от ден на ден с не-човеци (Латур) и интелигентни машини. Обобщено казано, настъпила е епохата на постчовешкото общество.

Отговорът на Вашия въпрос за наказването на килъра на разсъдъка, както виждате, се оказва доста комплициран. С Вас се намираме в Българска телеграфна агенция. Вие сте ми хазаин, вършиме изявление с мен за Българска телеграфна агенция. Това е една от основните медии в обществения конгрес на българското общество. Настъпило е време, когато в този максимален обществен конгрес е потребно да се разискват въпроси, които по-рано са имали място в Академията и единствено в нейните граници. Сега е витално належащо въпросните граници да се трансфорат във фиктивни. Това е миг от радикалната смяна на света, която към този момент маркирах. Постчовешкото общество е един от десетината суперкодове на късно-модерното общество, с които съм се занимавал в някои мои съчинения.

Другото име измежду множеството имена е обществото на знанието. Убиецът на разсъдъка е разнолик, само че апелирам да бъдем деликатни с използването на аналогии. Безпокойствата на разсъдъка ни зоват да сме деликатни, само че не страхливи. Мисля си още, че човек може да разчита само на любовта. Когато има обич, няма боязън.

Умеем ли да водим разговор поради тежката фрагментация, както я описвате, в обществото?

- Харесвам въпроса. Тук е казусът. Генеалогията на тежката фрагментация на българското общество през днешния ден е резултат от приключенията на монологичния разсъдък в условия на рецесии, които сякаш са перманентни. В моето схващане разговорът (диалогичният разум) не се свежда до диалог, спор и други подформи на речта, които са форми и на монологичния разсъдък. Тежката фрагментация на обществото е разломи, отзивчиви разриви, рецесия на полезностите, " война сред боговете ". Всичко това значи неявяване на взаимно признание сред хората, обществените групи и общности. А това са фундаментални условия, съображение за разговора, с който се занимавам в книгата. Воденето на разговор е мислене. Умението да се води разговор е интензивно мислене. Естествено, това е мъчно.

А какви са пречките пред градивния разговор сред България и Република Северна Македония в намирането на решение по противоречивите въпроси?

- Тежките предубеждения. Митовете. Действащото незнание. Потискаща е изостаналостта от духовната форма на Европа, която не е вкочанена. Срам ме от това, което се шири в днешна, божем, европейска България. До наскоро си мислех (и писах) за края на балканизацията, въпреки че не отстъпвам тезата си за не-линейното развиване на обществото. Както и да е. Липсва ни като национално общество историческо самопознание.

В заключението на " Българската потиснатост " (Книга на проф. Георги Фотев, издадена през 2010 година - бел. а.) изказах вик за мъжествено третиране към нашата история на претърпени нещастия, падения, провали, възмогване и така нататък Като виждам тъпотиите при честването на исторически дати, ме втриса. Тежка е виновността на историците, на българската обществена и филантропична просвета, на интелектуалците и изключително на медиите. Накрая на скръбния лист са политиците, с които всички си измиват ръцете.

Диалогът е мислене, учредено на най-фундаменталните човешки полезности. Каквото и да се чува от Северна Македония, би трябвало да го посрещаме с размисъл, болежка по участта на сестрите и братята, с грижа за ближните, които един ден ще се завърнат, в случай че са заблудени. Ако някои измежду нас са заблудени? Винаги стои въпроса за завръщането към началото.

Продължава ли българското общество да чака решение на проблемите си извън, от велики сили?

- Много противен кусур на типичния български нрав. За страдание, доста резистентен и не подложен на деконструкция. България е член на Европейския съюз. Какви ти ми " велики сили "?! Ние сме част от велика, една от най-великите сили на днешния свят. Ние през днешния ден сме свободно национално общество, каквото не сме били в никакъв случай. Национална независимост, която не са могли да мечтаят най-светлите и смели мозъци на България от Раковски и Левски и по-късно, а и преди тях. Говоря Ви за доста съществени неща и знам какво приказвам. Всичко това отсъства от обществения конгрес на обществото, покорен от мърморене.

" Всякакви тъмни фигури могат да се появят под прикритие или в брутална разголеност ”, казвате преди година. Това ли е към момента тъжната политическа действителност у нас?

- Това е. Господи, Господи, какво видяхме в последно време. Ницше ми нашепва или по този начин ми се коства: " С чук по главата! ". " С чук по главите! ".

" Ние, интелектуалците, ще сме си свършили работата, когато видя в центъра на София монумент на най-големия български интелектуалец през втората половина на ХХ век, името му е Георги Марков ”, казвате през 2006 година Спомняте ли си какво си казахте - самичък на себе си, осем години по-късно, когато този монумент беше открит?

- Беше вълнуващо. Бях измежду другари и съидейници, хора, които споделяме едни полезности, които е споделял безсмъртният Георги Марков.

А интелектуалците свършиха ли своята работа или самите същински интелектуалци просто са на изчерпване...

- Дългът пред народа нараства. Духовната обстановка на епохата е все по-комплицирана и сложна. Идват нови генерации. Времето е на непрестанни промени. Нарастващо е ускорението на общественото време. Социологията и други науки като социологията изостават в концептуализирането на връзките сред поколенията и характера на неразбирането сред тях. Следовниците изпреварват своите предходници. Има невиждани явления. Тези въпроси би трябвало да са тематики на обществения конгрес на обществото, в случай че има кой да ме чуе.

Бихте ли поел министерството на образованието през днешния ден, 30 години по-късно?

- Не! Моето креативно време е лимитирано. Имам планове, които не бих изоставил за нищо на света. Такъв съм. Творчески настроеният човек е свободен, само че не е стопанин на самия себе си. Не бих отказал препоръки, в случай че ми изискат.

Девалвира ли образованието като полезност?

- Напротив. Тази духовна, обществена и екзистенциална полезност се издига в йерархията на полезностите. Но не бих споделил, че аксиологическите и други науки са в час. Това са неща, по които пострадвам в самотност, само че това не Ви визира и Ви апелирам за опрощение. Вашият въпрос е доста значим в политически аспект. Той е толкоз значим, че бих бил благополучен, в случай че се разисква в огромните медии, само че не криво-ляво, набързо-набързо, апропо и незадълбочено.

Казвате, че всяко човешко създание е знамение, и че човешкият живот постоянно има смисъл. Затова ли много постоянно си затваряме очите пред човешките извращения - и ние като хора, само че и страната като институция?

- О, настина е знамение на чудесата. Повярвайте ми. Винаги има смисъл, който желае да го търсим. Който се затваря очите, се предава на безсмислието, което е пъкъла. Скоро в един откъс, който разгласих на моята страница във Facebook, писах за мръсната страна и излъгания народ. Мръсната страна е другото име на корумпираната страна. Имам зрение и ме теглят чудните неща на този свят. Но чудното по природа може да падне, в случай че не се грижим за него.

Казвате, че е нужна гражданска война в медиите. Какво би трябвало да съставлява тази гражданска война?

- Тази гражданска война би трябвало да е нежна. Не имам вяра в насилието. От Николо Макиавели и от живота знам, че насилието ражда злоба, а всяка злоба води към принуждение. Нека за този въпрос да приказваме различен път. Знам, че няма никакво време за отсрочване.

Възможно ли е един ден да посетим Ваша галерия?

- Съвършено непредвиден въпрос. Откъде сте разбрали за първата ми пристрастеност в живота? Много, доста от дълго време се сбогувах вечно с живописта. Много преди да си отиде моя безценен другар Димитър Казаков-Нерон. Не ми се приказва по тая тематика...

Кой е проф. Георги Фотев?

Проф. Георги Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет. Той е шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет. Автор е на огромен брой научни изявления у нас и в чужбина. Чел е лекции в редица задгранични университети. Проф. Фотев е един от ръководителите на European Values Study. Той е автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година Министър е на науката и висшето обучение (1991). Сред главните му писания са книгите " Социална действителност и въображение " (1986), " История на социологията ", том 1-2 (1993), " Другият етнос " (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), " Криза на легитимността " (1999), " Смисъл на политиката " (1999), " Граници на политиката " (2001), " Диалогична социология " (2004), " Дисциплинарна конструкция на социологията " (2006), " Дългата нощ на комунизма в България " (2008), " Българската потиснатост " (2010), " Сфери на полезностите " (2012), " Смисъл и схващане " (2014), " Човешката неустановеност " (2016), " Феноменология на възприятията " (2018), " Социологията като строга просвета " (2018), " Диалогичният разсъдък " (2022) и други В чест на проф. Г. Фотев е оповестен монументалният алманах " Светове в социологията " (2006) с присъединяване на негови възпитаници, сътрудници и международни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и други