Да се пързаляш по дюни в пустинята и да галиш черни камилчета в Оман
Да посетите Салала и да не стигнете до Празния квадрат си е углавно закононарушение. И не се подлъгвайте по името, четириъгълникът е цялостен с изненади. Мястото, несъмнено, е неизбродимо, тъй като става дума за Руб Ал Хали, втората по величина пустиня в света след Сахара. Иначе казано 260 хиляди кв. км, заключени сред Оман, Саудитска Арабия, Обединените Арабски емирства и Йемен. Релефът се трансформира от зъбати скали до дребен като най-фината пудра пясък.
Пътят до Празния квадрат също е изпълнен с занимателни и познавателни отбивки. Няма по какъв начин да пропуснете Уади Даука – долината, където пораства скъпото тамяново дърво от рода Босвелия. Царството на ладан, както се споделя тамян на арабски, е вписано в международната съкровищница на ЮНЕСКО.
Оазисът, ситуиран на почти 40 километра северно от Салала, е прочут с хилядите антични тамянови дървета, чиято смола се счита за една от най-хубавите заради ароматните си и целебни качества.
В Уади Даука посетителите могат да се снимат на фона на величествените растения и да научат за обичайните способи за събиране на тамян. Той се загатва в Библията и други свещени книги като един от трите дарове от влъхвите за новородения Иисус Христос.
Дърветата Boswellia sacra и carterii са невероятни с това, че могат да виреят в условия толкоз сурови, че оцеляват съвсем без почва и вода.
Не е за занемаряване още един обект на историческото завещание - " Изгубеният град Убар ". Археолози, употребявайки инсталация за отдалечено наблюдаване, са разкрили антични остатъци от населено място през 1992 година Смята се, че Убар е бил населяван от към 2800 година пр.н.е. д. до към 300 година сл. Хр д. и е бил значим център на търговията с тамян, преди да бъде заровен в издигащите се дюни.
Градът е прочут също като „ Атлантида на пясъците “. Руините, в това число антични здания, укрепления, необятна мрежа от подземни напоителни канали, са извънредно добре непокътнати. Археолозите считат, че Убар е процъфтявал епохи, преди да бъде мистериозно зарязан. Теориите за неговата крах варират от естествени бедствия до обществени катаклизми. Значението на града надвишава археологическата му стойност. Той предлага взор към богатата история на Арабския полуостров и хората, които са го населявали.
Любителят на всевъзможни животни в мое лице бе най-силно разчувствуван да види с очите си доста редките черни камили. Те са селектирани особено. Е, някои настояват, че носели злощастие на притежателите си, само че може би това са клюки, популяризирани от притежателите на по-обикновените едногърби.
В Оман прочее, те са част от придвижването по пътищата, водачите деликатно ги изчакват или минават около тях с ниска скорост и включени спешни светлини. Но не се лъжете, дромадерите не са диви или безстопанствени. Всички те си имат дом. Ако срещнете пък камила с препаска, тя е отбила дребното си и с цел да не идва да бозае са я снабдили с нещо като сутиен.
Не можете да си визиите какво наслаждение е човек да гушка камилче, без значение от цвета му, само че когато знаеш, че черното бебче с пухкава четина е от по-рядък тип удоволствието нараства. Глътката камилско мляко пък разкрива какво е главното меню на мъничето, което преди малко си галил до насита.
С приближаването до дюните пейзажът става все по-безрадостен, само че пясъчните пасажи ненадейно стопират и отстъпват пред изненадваща зеленина – полета с трева за добитъка или бостани с дини, са съответно напоявани със специфични системи.
И таман предусещам зрелищния залез, който предшества вечерята в бедуински стан и… извива вятър, който завихря вятъра в особен танц. Почти ме отнася, само че това не ме стопира да додрапам до билото на пясъчния рид. Шегувам се, че стартира оманската версия на интервенция „ Пустинна стихия “, само че без каквато и да било нотка на боязън.
Джиповете чакат в подножието на дюната, гидовете и водачите са спокойни и леко се подсмихват на всеобщата възбуденост. За тях това е ежедневие, а аз си изяснявам за какво бедуинките носят копринени маски единствено с дупки за очите. Те пречат на ситните песъчинки да проникват в устата и носа. Макар и обгърнат в песъчлив воал, залезът в пустинята в никакъв случай не разочарова. Слънцето като че ли танцува унесено в тепсия с жарава.
При последните лъчи от небесното величие две луди глави от групата решаваме да се изтърколим от най-високата дюна до джиповете в подножието. Е, няма по-голямо предизвикателство за авантюристичен настроени особи! Но, вярвайте ми, дълго откривах пясък на неподозирани места по тялото си.
Вкусните камилски шишчета (доста нежни и ароматни) и танците към огъня в пустинята приключват един изпълнен с изненади и низ от типично омански открития ден.
