Да помагат доброволно – това е изборът на обикновени и

Да оказват помощ непринудено – това е изборът на елементарни и известни хора, които дават наряди в лечебните заведения и поддържат лекарите по време на пандемията. Заедно с медиците на първа линия доброволците от втората линия станаха хора на отминалата 2020 година.

Те са супер хора, които заразяват с положително. Доброволците са като невидимата прегръдка, от която се нуждаят лекарите, когато е най-тъмно и студено.

Всеки ден по образеца на спасителите в бяло други елементарни хора побеждават страха от това да се разболеят.

Избират да отделят от времето си, в което могат да бъдат със своите фамилии, да оказват помощ на непознати хора, които боледуват и страдат.

Д-р Иван Христов , шеф на Спешно поделение в УМБАЛ „ Софиямед “: „ В сложни моменти са малко хората, които се отзовават, само че популярност богу, че ги има “.

Срещаме ви с доброволците, които се сблъскват очи в очи с вируса, с болката на пациентите.

Да оказват помощ по избор – това преплита животите на счетоводител, първенец по бокс, притежател на дребен фамилен бизнес, чорбаджия и неговата избраница и маркетинг специалист.

Тихомира Методиева – Тихич : „ Приятно ми е да поддържам връзка с хората и не се тревожа от това, че те са заболели “.

Тервел Пулев: „ Има страдалчество, има тъга, на хората не им е елементарно Усещат и с вярата и благодарността на оздравелите “.

Всички тези хора дават от своето малко, което прави огромното за всички нас.

Тихомира е счетоводител по специалност, фотограф по предопределение и доброволец по избор. Три дни от седмицата по 12 часа тя оказва помощ с непринуден труд на лекарите в Александровска болница. Тихич, както всички я назовават, има опит като доброволец от пожара във Витоша през 2012 година Преди 8 години оказва помощ на огнеборците да овладеят стихията. Сега бедствието е в лечебните заведения – и тя е там.



Тихич: „ Виждаш страха … животът е едно тъничко конче, по-късно като стартират да оздравяват, стартират да се усмихват първо … стартират да вървят и са щастливи, подвигат ръце – виж, аз към този момент мога да вървя “.

Доброволците са опората за медиците от първата линия.

Д-р Магдалена Баймакова , инфекционист във ВМА: „ Нашите пациенти са най-тежко болните, нямаме леки случаи, леките са вкъщи… борим се за всеки един болен. Ние сме тук, с цел да помогнем – това е нашата задача! “

В редиците на дребната, само че работлива войска от помощници в бели гащеризони откриваме Мария Донкова и Красимир Димитров.
Красимир твърди, че не се опасява, само че Мария признава, че първите няколко дни е „ умирала от боязън “.

Красимир Димитров: „ Просто одобрих, че би трябвало да пазим, не можем да си седим единствено у дома “.



Мария Донкова: „ Вече не ме е боязън. Тук е доста по-сигурно, в сравнение с на открито да срещна другари, да вземем по едно кафе и да седнем на пейката да си приказваме “.

Доскоро двама непознати, те към този момент са другари. Пътищата им се пресичат в болничното заведение. Мария има дребен бизнес, потърпевш от пандемията. Краси създава бизнес тактики и работи от у дома. От скоро вторият им дом е инфекциозната клиника.

Д-р Баймакова: „ Нашите дребни пчелички, които да се грижат за реда, дезинфекцията, за чистотата, за храненето на пациентите. И им благодарим, че са с нас да ни оказват помощ.

В инфекциозната клиника на ВМА се срещаме и с хората, които преобразяват домовете на хора в затруднено състояние – Владимир Караджов и Цветелина Димитрова от „ Бригада нов дом “ . Трудно бихте ги разпознали – работните бригадирски облекла са сменени от добре дезинфекцирани гащеризони.

Влади: „ Първоначално хората тука не знаеха кой съм и в един миг нещо се схваща и идва някой, някаква сестра или някакъв доктор, и споделя: „ Нали си Караджов? “. На мен стана конфузно да изяснявам на всеки. И споделям: „ Да, доктор Караджов “, оттова потегли лафа доктор Караджов “.

Началникът на майсторите от „ Бригадата нов дом “ и неговата половинка Цвети не се плашат от работа. Когато не са на снимачната площадка, с хъс и усмивка се впускат да оказват помощ като доброволци на медиците от ВМА.

Влади: „ Примерно, шегата тук е, свързва ни тоалетните, че мием тоалетни “.

Цвети: „ Тези гащеризони се перат на два-три дни. Когато стане време, ти си тръгваш и ги оставяш. Този, който пристигна идващият на промяната, знае там, където са поставени, че са за пране и към този момент се шегуваш – прала съм ти гащите “.

За да предпазят себе си и околните си, не се вършат взаимни отстъпки с защитното облекло, даже в случай че ожаднеят.

Влади: „ Никой не пие вода, тъй като просто е супер необичайно всичко това да го свалиш, да пиеш вода и отново да го облечеш. Това, за което не си дават сметка хората, е, че лекарите, всички медицински лица, които са принудени да наподобяват по този метод, какъв брой е неловко това нещо. Да, привиква се и да, извънредно е. Всеки Божи ден “.
Там, където ситуацията е военно, всяка глътка въздух е дребна победа за лекарите и наслада за доброволците. Че и те са съдействали с нещо малко.

А в друга болница един първенец по бокс дава своя принос, като не просто дезинфекцира пода в незабавното поделение на болница „ Софиямед “.

Тервел Пулев: Ние би трябвало да създадем каквото би трябвало да създадем, а не да се опасяваме. В природата има взимане и предоставяне. Ние би трябвало и да даваме, не може единствено да взимаме, когато дадеш, ще ти се върне противоположното, когато си взел, ще дадеш – естествен закон.

По образеца на родителите в едно семейство хората, които не са положили Хипократова клетва, могат да бъдат плещи. Рамене, на които лекарите да се облягат, когато са изтощени.

Ако сте се заразили с ентусиазма на доброволците, търсят се още смели, сръчни и сърдечни и новобранци. Усмивката оказва помощ работата да спори. Чувството на задоволство е обезпечено.