Екатерина Бончева: Зад решението за закриване на Комисията стоян неграмотност и проболшевишка политика
Да рева ли, да се дръзвам ли, да емигрирам ли трайно, или напряко да се самоубия?
Прочетете още
Клоня към второто – трайното заселване в западната чужбина, само че преди този момент ще се изкажа по тематика, която разбирам.
18 години Комисията по досиетата работеше без скандал, създаде 15 километра списък, издаде 60 сборника с хиляди документи, сътвори съвременна база и отлично работеща обща и архивна администрация. Извади на ярко мръсните секрети на проклетото комунистическо минало и сподели на публиката по какъв начин безмилостно е работила против България Държавна сигурност, какъв брой ориси е пречупила, по какъв начин е слугувала на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и така нататък и тъй наречените През тези години бяха направени 7 несполучливи опита тя да бъде закрита.
Преборихме се, победихме неприятните. Обществото и медиите ни подкрепяха. Но в този момент накъде?
Радев подмами наивните, глупавите и заблудените българи, с цел да завоюва голяма власт. С която очевидно не знае какво да прави. „ Кошницата с обещания “, размени с „ кошница с грижа “, която се оказа с продънено дъно. Прочу се с всекидневните си гафове и надменно държание. Кратка информация – Иво Христов с „ изминал период на валидност “ и Слави Василев, по-известен като „ дребният ледник “, с нравоученията си към публицистите. Безобразната политика към този момент не е загадка даже за немалка част от тези, които преди време се подмамиха от вдигнатия пестник...
Но да сътвориш за има-няма 10 дни 3 (три!!!) гафа и то в една публично значима и към момента мъчителна за обществото тематика си е същинско ноу-хау:
Властта изиска да затвори Комисията посредством преходните и заключителните разпореждания на бюджета, очевидно не знаейки мненията на Конституционен съд – анулацията на закон през бюджета може да става единствено в случай че той, законът, има сходна материя с тази на бюджета. Къде го чукаш, къде се пука. Идеята пък да стопиш посредством 2,8 милиона евро, колкото е годишният бюджет на Комисията, може да влезе в Книгата за върховете на Гинес. Кой юридически и финансов талант сътвори това безсрамие? Ало, И. Христов и Г. Донев, чуваме ли се? Моля, скъсайте си дипломите. А може и още някой различен. Да не се изброяваме поименно. Вие си се знаете.Дни по-късно самият така наречен вицепремиер Г. Донев си направи обществено харакири, съобщавайки, че Комисията нямало да бъде закрита през бюджета, а „ единствено ще бъде понижен раздутият ѝ щат “. Имате ли, господин Донев, най-малко дребна визия какви ги говорите? Щатът на общата и профилираната архивна администрации в никакъв случай през тези 18 години не доближи избрания му брой от 90 души. Съкратете я и заповядайте с уважаемия И. Христов да обработвате, подреждате и подготвяте 15 км. списък. Но и тук ще се неуспехите, тъй като персонално аз като Раймонда Диен ще легна пред Банкя. За ваше сведение, господа вицепремиери, там има освен минерална баня и обиталище на Бойко Борисов, само че и голямото съвременно архивохранилище.За отсъствието на всякаква връзка с основния мозък приказва и известието, не знам финален или предпоследен факт, че ръководителят на Комисията Пламен Тончев незабавно ще бъде депортиран назад в ДАНС. Не запитвам кой роди тази гениална концепция, щото е ясно. Познати са благосклонностите на самия така наречен министър-председател Радев към някогашния началник на ДАНС, чийто декрет за освобождение Радев точи и точи няколко седмици, до момента в който най-после му се откри, очевидно краткотрайно, „ топло местенце “. Но то не е топло за тези, чиито рани от комунизма още не са зараснали.
И до момента в който съм на тематика Комисия по досиетата, ще кажа, че моят опит, европейска процедура, опция да се резервира архивът и свещеното право на информация е построяването на Институт за национална памет посредством нов законопроект. База за това има. Който да бъде измежду предпочитаните закони през есенно-зимната сесия. Всички останали фокуси са „ доста желаех, само че нямах предпочитание “.
Че зад тези решения стои с изключение на неначетеност, липса на професионализъм и проболшевишка политика, а най-вероятно и трите, е кристално ясно. Поне за мен.
В умозаключение – от 1990 година до през днешния ден в България са управлявали 28 държавни управления – 16 постоянни и 12 служебни. С изключение на злополучното държавно управление на Андрей Луканов, никое друго не е изваждало хората на улични митинги преди заветните и лелеяни от всяка власт 100 дни приемливост. Е, Радев и това го умее. И тук съумя.
Така е, когато не знаеш какво да правиш с властта и тя те тегли към дъното като воденичен камък. Но за какво и ние да потъваме дружно с нея или в „ най-хубавия “ случай да поемем към Евразия?
Това може да е фейлетон, само че може и да не е. Вие сами си преценяйте.
Екатерина Бончева
Бончева е публицист и дълготраен член на Комисията по досиетата. Съавтор е на алманах от документални разкази за концлагерите в България „ Българският ГУЛаг. Свидетели “ (1991). Тя е измежду публицистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията „ Чисти гласове “ – гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на някогашната Държавна сигурност, почнала на 30 май 2006 г.
Прочетете още
Клоня към второто – трайното заселване в западната чужбина, само че преди този момент ще се изкажа по тематика, която разбирам.
18 години Комисията по досиетата работеше без скандал, създаде 15 километра списък, издаде 60 сборника с хиляди документи, сътвори съвременна база и отлично работеща обща и архивна администрация. Извади на ярко мръсните секрети на проклетото комунистическо минало и сподели на публиката по какъв начин безмилостно е работила против България Държавна сигурност, какъв брой ориси е пречупила, по какъв начин е слугувала на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и така нататък и тъй наречените През тези години бяха направени 7 несполучливи опита тя да бъде закрита.
Преборихме се, победихме неприятните. Обществото и медиите ни подкрепяха. Но в този момент накъде?
Радев подмами наивните, глупавите и заблудените българи, с цел да завоюва голяма власт. С която очевидно не знае какво да прави. „ Кошницата с обещания “, размени с „ кошница с грижа “, която се оказа с продънено дъно. Прочу се с всекидневните си гафове и надменно държание. Кратка информация – Иво Христов с „ изминал период на валидност “ и Слави Василев, по-известен като „ дребният ледник “, с нравоученията си към публицистите. Безобразната политика към този момент не е загадка даже за немалка част от тези, които преди време се подмамиха от вдигнатия пестник...
Но да сътвориш за има-няма 10 дни 3 (три!!!) гафа и то в една публично значима и към момента мъчителна за обществото тематика си е същинско ноу-хау:
Властта изиска да затвори Комисията посредством преходните и заключителните разпореждания на бюджета, очевидно не знаейки мненията на Конституционен съд – анулацията на закон през бюджета може да става единствено в случай че той, законът, има сходна материя с тази на бюджета. Къде го чукаш, къде се пука. Идеята пък да стопиш посредством 2,8 милиона евро, колкото е годишният бюджет на Комисията, може да влезе в Книгата за върховете на Гинес. Кой юридически и финансов талант сътвори това безсрамие? Ало, И. Христов и Г. Донев, чуваме ли се? Моля, скъсайте си дипломите. А може и още някой различен. Да не се изброяваме поименно. Вие си се знаете.Дни по-късно самият така наречен вицепремиер Г. Донев си направи обществено харакири, съобщавайки, че Комисията нямало да бъде закрита през бюджета, а „ единствено ще бъде понижен раздутият ѝ щат “. Имате ли, господин Донев, най-малко дребна визия какви ги говорите? Щатът на общата и профилираната архивна администрации в никакъв случай през тези 18 години не доближи избрания му брой от 90 души. Съкратете я и заповядайте с уважаемия И. Христов да обработвате, подреждате и подготвяте 15 км. списък. Но и тук ще се неуспехите, тъй като персонално аз като Раймонда Диен ще легна пред Банкя. За ваше сведение, господа вицепремиери, там има освен минерална баня и обиталище на Бойко Борисов, само че и голямото съвременно архивохранилище.За отсъствието на всякаква връзка с основния мозък приказва и известието, не знам финален или предпоследен факт, че ръководителят на Комисията Пламен Тончев незабавно ще бъде депортиран назад в ДАНС. Не запитвам кой роди тази гениална концепция, щото е ясно. Познати са благосклонностите на самия така наречен министър-председател Радев към някогашния началник на ДАНС, чийто декрет за освобождение Радев точи и точи няколко седмици, до момента в който най-после му се откри, очевидно краткотрайно, „ топло местенце “. Но то не е топло за тези, чиито рани от комунизма още не са зараснали.
И до момента в който съм на тематика Комисия по досиетата, ще кажа, че моят опит, европейска процедура, опция да се резервира архивът и свещеното право на информация е построяването на Институт за национална памет посредством нов законопроект. База за това има. Който да бъде измежду предпочитаните закони през есенно-зимната сесия. Всички останали фокуси са „ доста желаех, само че нямах предпочитание “.
Че зад тези решения стои с изключение на неначетеност, липса на професионализъм и проболшевишка политика, а най-вероятно и трите, е кристално ясно. Поне за мен.
В умозаключение – от 1990 година до през днешния ден в България са управлявали 28 държавни управления – 16 постоянни и 12 служебни. С изключение на злополучното държавно управление на Андрей Луканов, никое друго не е изваждало хората на улични митинги преди заветните и лелеяни от всяка власт 100 дни приемливост. Е, Радев и това го умее. И тук съумя.
Така е, когато не знаеш какво да правиш с властта и тя те тегли към дъното като воденичен камък. Но за какво и ние да потъваме дружно с нея или в „ най-хубавия “ случай да поемем към Евразия?
Това може да е фейлетон, само че може и да не е. Вие сами си преценяйте.
Екатерина Бончева
Бончева е публицист и дълготраен член на Комисията по досиетата. Съавтор е на алманах от документални разкази за концлагерите в България „ Българският ГУЛаг. Свидетели “ (1991). Тя е измежду публицистите и представителите на медийните среди, подкрепили акцията „ Чисти гласове “ – гражданска акция на Българската медийна коалиция за отваряне на архивите на някогашната Държавна сигурност, почнала на 30 май 2006 г.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ