Никой не е само бежанец“ - как Петя Кокудева написа книгата за деца-бежанци Колелото на Кинан
Да пишеш книги за деца звучи като... детска задача. Измисляш занимателна история, поднасяш я на наличен език, добавяш илюстрации и готово. За да създадеш детска история обаче би трябвало да разбираш децата и да си общувал много с тях, с цел да звучиш правдиво на " личния им език ".
Новите будители: Яна Алексиева дава вяра на учебното заведение в село Русаля
Филмът й " Училище за вяра " потегля по кината от 1 ноември
Когато през 2023 година от организация " Каритас ", която подкрепя уязвими групи, се свързват с Петя Кокудева, с цел да ѝ предложат концепцията за книга за деца-бежанци, тя няма съмнения да одобри. До момента Петя има издадени осем детски книги, като някои от тях са носители на литературни награди.
Нито " Каритас " обаче, нито авторката имат концепция какво тъкмо да съставлява книгата. " Предложих да стартира да се срещам с децата, да се срещнем, да им опиша за моите пътешествия по света и през тази тематика да науча повече и за самите тях. През март 2023 година за първи път отидох в бежански лагер, този в Овча купел - на среща с непридружени деца. Започнах да се срещам с деца в лагерите, само че и отвън тях - като доброволка. " Ето по този начин се ражда книжката " Колелото на Кинан ".
Петя бързо осъзнава, че да си дете-бежанец - изключително " непридружено " дете, тръгнало на път без родители или непосредствен възрастен, е мъчно. " Срещат неоправдана, изначална неприязън. В учебно заведение постоянно не са признати добре. Много от възрастните пък, които живеят тук от десетилетия, не получават поданство. "
Това ни води до тематиката с приемането и разбирането на другия. " Преди да можем да приемем някого, ние би трябвало да го познаваме, нали по този начин? Не можеш да схванеш, камо ли да приемеш някого, на доктрина. Хората не са абстракция. Няма бърз, вълшебен метод, само че пътят е да работим за опознаване между тях ", споделя Петя и добавя, че книгите дават опция на човек да е повсеместен, а " не просто тесногръд етикет - емигрант. Никой на този свят не е единствено емигрант ".
Няма по какъв начин в " Колелото на Кинан " да не става дума и за войната - тъкмо тя е повода тези деца да са принудени да бягат от родините си. Книжката обаче не е потискаща, " на първо място това е светла книга - за спомените на децата, за родните им места, традиции, за съседите и празниците им... Тя е като странствуване през културите и домовете на разнообразни деца ".
В нея значима роля играят и рисунките на художничката Ина Кьорова - " тяхната тактичност и магична, приканваща атмосфера балансира сложната тематика и основава уют, непосредственост с историите на децата ", споделя Петя.
Самите деца също вземат участие с рисунки, които по-късно са претворени от художничката. И като всички деца, и те се вълнуват от едни и същи неща - околните им, игрите, празниците, заниманията. " Децата ги учудваха по приветлив метод разнообразни неща - да вземем за пример че обличаме кучетата в якенца или че за нас дъжд означа " неприятно време ". В някои от родините на тези хлапета дъждът е нарицателно за прелестен ден. "
И след края на работата си с " Каритас " Петя Кокудева продължава да поддържа връзка с някои от възрастните бежанци. Повечето от децата обаче напущат България още до момента в който написа " Колелото на Кинан ".
" Надявам се в миналото, когато съм на 70 да вземем за пример, на вратата ми да почука порасналата Муна от Сирия или пък Рийм от Йемен. И да са добре ", споделя писателката. А ние се надяваме през идната година да има все по-малко спорове, които да " раждат " деца-бежанци.
Кое ви впечатли в началото при срещите с децата?
Най-силно ме впечатли личната ми предразсъдъчност, която прочее мислех, че нямам. Очаквах единствено етикета: бежанци. Очаквах да е тежко, тъжно, неугледно. И то беше такова, само че освен, напълно освен! Беше и радостно, и ведро, и изумително, и се смяхме, и танцувахме кюрдско хоро, и рисувахме дружно, и дълго разговаряхме - благодарение на възрастни бежанци преводачи... Впечатлих се какъв брой повече са тези хора от просто бежанци. Колкото доста имат да опишат за себе си, какъв брой мощ и кураж имат. А ние тук всекидневно ги свеждаме до следващата вест за " момчета, натъпкани в бус ".
Може ли да разкажете някоя от случките с тях, някой от диалозите, които сте провела с децата?
Имам десетки случки. Но обичана ми е тази, поради която озаглавих книгата по този начин. Сирийчето Кинан на 13 години в бежанския лагер в Овча купел искаше да кара колело, а Радост, която се грижеше за децата, му отвърна, че колелото е счупено и би трябвало да се поправи. Попитах я по кое време ще пристигна индивидът, който ще го поправи, а тя отговори: " Ти, Петя, добре ли си? Никой няма да им го поправи, той ще пристигна да ги образова по какъв начин сами да си го поправят! " Шокирах се какъв брой капризно обмислям аз и какво се постанова да умеят тези деца - някои са на седем, други на 10, те са си деца.
А обичан диалог ми остава този с афганистанчето Ехсан на 10 години - питах го за някоя хубава сентенция от неговия край, а той сподели: " Планините не се срещат, само че хората се срещат. "
Рисунка, направена от Кинан
Казвате, че въпреки животът на доста от тези деца да е обвързван с войната, историите в книгата не са мрачни, а вдъхват кураж. Как съгласно вас тези деца - и децата по принцип - съумяват постоянно да запазят вярата, че нещо по-добро следва?
Както успешно го беше споделил писателят Етгар Керет: " Принуден съм да бъда оптимист. " И тези деца по този начин - принудени са да могат да си готвят още на 10, да учат сложни езици като български. Тези непрестанни старания ги поддържат жилави и устремени, само че да не се заблуждаваме - доста от тях имат съществени депресии или болести, които не могат да лекуват на път.
Детска книга ли е " Колелото на Кинан "?
Повечето от моите детски книги се четат и от възрастни. Такъв ми е методът към писането, а тази книга не прави изключение. Тя е основана с деца и за деца, само че умерено може да бъде любопитна и на възрастни. Аз нямам доверие в детската литература, която е единствено и само за деца.
Какво следва пред вас през идната година?
Крава и извънземно - това са новите детски герои, с които неотдавна пребивавам.
Новите будители: Яна Алексиева дава вяра на учебното заведение в село Русаля
Филмът й " Училище за вяра " потегля по кината от 1 ноември
Когато през 2023 година от организация " Каритас ", която подкрепя уязвими групи, се свързват с Петя Кокудева, с цел да ѝ предложат концепцията за книга за деца-бежанци, тя няма съмнения да одобри. До момента Петя има издадени осем детски книги, като някои от тях са носители на литературни награди.
Нито " Каритас " обаче, нито авторката имат концепция какво тъкмо да съставлява книгата. " Предложих да стартира да се срещам с децата, да се срещнем, да им опиша за моите пътешествия по света и през тази тематика да науча повече и за самите тях. През март 2023 година за първи път отидох в бежански лагер, този в Овча купел - на среща с непридружени деца. Започнах да се срещам с деца в лагерите, само че и отвън тях - като доброволка. " Ето по този начин се ражда книжката " Колелото на Кинан ".
Петя бързо осъзнава, че да си дете-бежанец - изключително " непридружено " дете, тръгнало на път без родители или непосредствен възрастен, е мъчно. " Срещат неоправдана, изначална неприязън. В учебно заведение постоянно не са признати добре. Много от възрастните пък, които живеят тук от десетилетия, не получават поданство. "
Това ни води до тематиката с приемането и разбирането на другия. " Преди да можем да приемем някого, ние би трябвало да го познаваме, нали по този начин? Не можеш да схванеш, камо ли да приемеш някого, на доктрина. Хората не са абстракция. Няма бърз, вълшебен метод, само че пътят е да работим за опознаване между тях ", споделя Петя и добавя, че книгите дават опция на човек да е повсеместен, а " не просто тесногръд етикет - емигрант. Никой на този свят не е единствено емигрант ".
Няма по какъв начин в " Колелото на Кинан " да не става дума и за войната - тъкмо тя е повода тези деца да са принудени да бягат от родините си. Книжката обаче не е потискаща, " на първо място това е светла книга - за спомените на децата, за родните им места, традиции, за съседите и празниците им... Тя е като странствуване през културите и домовете на разнообразни деца ".
В нея значима роля играят и рисунките на художничката Ина Кьорова - " тяхната тактичност и магична, приканваща атмосфера балансира сложната тематика и основава уют, непосредственост с историите на децата ", споделя Петя.
Самите деца също вземат участие с рисунки, които по-късно са претворени от художничката. И като всички деца, и те се вълнуват от едни и същи неща - околните им, игрите, празниците, заниманията. " Децата ги учудваха по приветлив метод разнообразни неща - да вземем за пример че обличаме кучетата в якенца или че за нас дъжд означа " неприятно време ". В някои от родините на тези хлапета дъждът е нарицателно за прелестен ден. "
И след края на работата си с " Каритас " Петя Кокудева продължава да поддържа връзка с някои от възрастните бежанци. Повечето от децата обаче напущат България още до момента в който написа " Колелото на Кинан ".
" Надявам се в миналото, когато съм на 70 да вземем за пример, на вратата ми да почука порасналата Муна от Сирия или пък Рийм от Йемен. И да са добре ", споделя писателката. А ние се надяваме през идната година да има все по-малко спорове, които да " раждат " деца-бежанци.
Кое ви впечатли в началото при срещите с децата?
Най-силно ме впечатли личната ми предразсъдъчност, която прочее мислех, че нямам. Очаквах единствено етикета: бежанци. Очаквах да е тежко, тъжно, неугледно. И то беше такова, само че освен, напълно освен! Беше и радостно, и ведро, и изумително, и се смяхме, и танцувахме кюрдско хоро, и рисувахме дружно, и дълго разговаряхме - благодарение на възрастни бежанци преводачи... Впечатлих се какъв брой повече са тези хора от просто бежанци. Колкото доста имат да опишат за себе си, какъв брой мощ и кураж имат. А ние тук всекидневно ги свеждаме до следващата вест за " момчета, натъпкани в бус ".
Може ли да разкажете някоя от случките с тях, някой от диалозите, които сте провела с децата?
Имам десетки случки. Но обичана ми е тази, поради която озаглавих книгата по този начин. Сирийчето Кинан на 13 години в бежанския лагер в Овча купел искаше да кара колело, а Радост, която се грижеше за децата, му отвърна, че колелото е счупено и би трябвало да се поправи. Попитах я по кое време ще пристигна индивидът, който ще го поправи, а тя отговори: " Ти, Петя, добре ли си? Никой няма да им го поправи, той ще пристигна да ги образова по какъв начин сами да си го поправят! " Шокирах се какъв брой капризно обмислям аз и какво се постанова да умеят тези деца - някои са на седем, други на 10, те са си деца.
А обичан диалог ми остава този с афганистанчето Ехсан на 10 години - питах го за някоя хубава сентенция от неговия край, а той сподели: " Планините не се срещат, само че хората се срещат. "
Рисунка, направена от Кинан
Казвате, че въпреки животът на доста от тези деца да е обвързван с войната, историите в книгата не са мрачни, а вдъхват кураж. Как съгласно вас тези деца - и децата по принцип - съумяват постоянно да запазят вярата, че нещо по-добро следва?
Както успешно го беше споделил писателят Етгар Керет: " Принуден съм да бъда оптимист. " И тези деца по този начин - принудени са да могат да си готвят още на 10, да учат сложни езици като български. Тези непрестанни старания ги поддържат жилави и устремени, само че да не се заблуждаваме - доста от тях имат съществени депресии или болести, които не могат да лекуват на път.
Детска книга ли е " Колелото на Кинан "?
Повечето от моите детски книги се четат и от възрастни. Такъв ми е методът към писането, а тази книга не прави изключение. Тя е основана с деца и за деца, само че умерено може да бъде любопитна и на възрастни. Аз нямам доверие в детската литература, която е единствено и само за деца.
Какво следва пред вас през идната година?
Крава и извънземно - това са новите детски герои, с които неотдавна пребивавам.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ