Как да надхитрим контрольорите в градския транспорт
Да пътуваш без билет не е толкоз постоянно срещано събитие, само че се случва. Дори освен по нашите географски ширини.
Един уеб страница е намерил своята публика и се употребява с толерантно отношение от страна на управляващите в Германия. За тримата млади създатели той не е апел към машинация, а средство за възобновяване на обществената правдивост.
В Германия не се пресича пешеходна пътека, когато светофарът е червен. Дори когато няма коли, когато вали, духа вятър или градушка. Това е принцип. За да нарушиш това предписание, би трябвало да си доста зле учтив или, по-лошо, французин.
Затова може да наподобява учудващо, че в Берлин, в случай че имаш положителни връзки, можеш да мамиш в превоза без особени усложнения.
За задачата би трябвало да имаш смарт телефон с интернет и да отвориш уеб страница, наименуван „ Freifahren ” („ пътувай гратис ”, бел. ред.).
Там може да се откри местоположението на контрольорите в метрото на немската столица (U-Bahn), трамваите и градските и районни експресни влакове (S-Bahn), в случай че са били сигнализирани от общността от над 31 000 души.
Данните на платформата Freifahren се черпят значително от група със същото име в мрежата Telegram, чиято история е сложна за следене, само че която съществува от най-малко пет години.
Няколкостотин известия дневно в детайли разказват местоположението на контрольорите, а от време на време и физическата им характерност, с цел да могат да бъдат разпознати, изключително когато са в цивилни облекла.
Осем админи се грижат за модерацията на групата, като да вземем за пример изтриват фотоси на контрольори, на които се вижда лицето.
„ Показаха ми Telegram групата преди няколко години в коуъркинг пространството, където работех. Колегите ми я използваха постоянно, с цел да мамят “, споделя Марлен (името е променено), 30-годишна графична дизайнерка от Берлин.
„ След това малко го забравих, тъй като избирам да съблюдавам разпоредбите, до момента в който не забравих да валидирам билет, платен на телефона ми. Бях тествана и индивидът беше толкоз недодялан с мен, че си споделих: би трябвало да предупредя хората за неговата позиция. “
Всеки ден стотици хора вършат същото в криптирания чат.
В езика на Гьоте „ Freifahren “ значи по едно и също време „ да пътуваш гратис “ и „ да пътуваш свободно “. Основателите на платформата се споделят Давид, Йохан и Мориц, трима студенти по информатика на възраст сред 20 и 21 години. Те се срещат в университета през 2023 година
Заедно с другари основават уеб страницата, употребявайки данните на групата в Telegram.
„ Искахме да допринесем с нещо, като създадем данните по-визуални под формата на карта. Добавихме и функционалности за разбор. Редовно публикуваме отчет в Telegram с часовете и линиите, където контрольорите са най-активни “, изяснява съоснователят Йохан Триелоф.
Сайтът е с отворен код: кодът му е наличен на платформата GitHub и всеки консуматор може да предложи усъвършенствания.
За тримата основатели, тяхното „ дете “ Freifahren не е апел към машинация, а средство за възобновяване на обществената правдивост.
„ Моят подтик беше прочитането на книгата на журналиста и юриста Ронен Щайнке Vor „ Всички не са равни пред закона “, оповестена през 2022 година Книгата стартира с случая на небогати хора, които са хвърлени в пандиза, тъй като не могат да си платят билета или санкцията в превоза. Това е изключително постоянно срещано в Берлин и ми се стори извънредно незаслужено “, споделя Йохан Триелоф, който е израснал в немската столица.
Темата провокира същински спор оттатък Рейн, даже на най-високо държавно равнище. В центъра на казуса е закон, признат през септември 1935 година от нацисткия режим, който криминализира лицата, които употребяват публичен превоз, без да платят за него.
На процедура и през днешния ден санкцията за машинация се усилва до няколко хиляди евро.
Ако тази сума не може да бъде платена, лицата постоянно би трябвало да излежат наказване в пандиза, което може да доближи до една година.
„ Хората, които се озовават в пандиза, са най-вече безработни или бездомни “, изяснява Леонард Исен, представител на придвижването Freiheitsfonds („ Фонд за независимост “), което се бори за анулацията на този закон.
„ От една страна, имаме неприятно държание, което не е доста съществено – неплащане на билет за 2-3 евро. От друга страна, имаме страната, която затваря хората и харчи 200 евро на човек на нощ в пандиза. Това е несъразмерно “, твърди той.
Германски градове като Бремен, Дюселдорф и Лайпциг декриминализираха на локално равнище измамите в превоза, които към момента се санкционират с санкции, само че не водят до затвор.
Един уеб страница е намерил своята публика и се употребява с толерантно отношение от страна на управляващите в Германия. За тримата млади създатели той не е апел към машинация, а средство за възобновяване на обществената правдивост.
В Германия не се пресича пешеходна пътека, когато светофарът е червен. Дори когато няма коли, когато вали, духа вятър или градушка. Това е принцип. За да нарушиш това предписание, би трябвало да си доста зле учтив или, по-лошо, французин.
Затова може да наподобява учудващо, че в Берлин, в случай че имаш положителни връзки, можеш да мамиш в превоза без особени усложнения.
За задачата би трябвало да имаш смарт телефон с интернет и да отвориш уеб страница, наименуван „ Freifahren ” („ пътувай гратис ”, бел. ред.).
Там може да се откри местоположението на контрольорите в метрото на немската столица (U-Bahn), трамваите и градските и районни експресни влакове (S-Bahn), в случай че са били сигнализирани от общността от над 31 000 души.
Данните на платформата Freifahren се черпят значително от група със същото име в мрежата Telegram, чиято история е сложна за следене, само че която съществува от най-малко пет години.
Няколкостотин известия дневно в детайли разказват местоположението на контрольорите, а от време на време и физическата им характерност, с цел да могат да бъдат разпознати, изключително когато са в цивилни облекла.
Осем админи се грижат за модерацията на групата, като да вземем за пример изтриват фотоси на контрольори, на които се вижда лицето.
„ Показаха ми Telegram групата преди няколко години в коуъркинг пространството, където работех. Колегите ми я използваха постоянно, с цел да мамят “, споделя Марлен (името е променено), 30-годишна графична дизайнерка от Берлин.
„ След това малко го забравих, тъй като избирам да съблюдавам разпоредбите, до момента в който не забравих да валидирам билет, платен на телефона ми. Бях тествана и индивидът беше толкоз недодялан с мен, че си споделих: би трябвало да предупредя хората за неговата позиция. “
Всеки ден стотици хора вършат същото в криптирания чат.
В езика на Гьоте „ Freifahren “ значи по едно и също време „ да пътуваш гратис “ и „ да пътуваш свободно “. Основателите на платформата се споделят Давид, Йохан и Мориц, трима студенти по информатика на възраст сред 20 и 21 години. Те се срещат в университета през 2023 година
Заедно с другари основават уеб страницата, употребявайки данните на групата в Telegram.
„ Искахме да допринесем с нещо, като създадем данните по-визуални под формата на карта. Добавихме и функционалности за разбор. Редовно публикуваме отчет в Telegram с часовете и линиите, където контрольорите са най-активни “, изяснява съоснователят Йохан Триелоф.
Сайтът е с отворен код: кодът му е наличен на платформата GitHub и всеки консуматор може да предложи усъвършенствания.
За тримата основатели, тяхното „ дете “ Freifahren не е апел към машинация, а средство за възобновяване на обществената правдивост.
„ Моят подтик беше прочитането на книгата на журналиста и юриста Ронен Щайнке Vor „ Всички не са равни пред закона “, оповестена през 2022 година Книгата стартира с случая на небогати хора, които са хвърлени в пандиза, тъй като не могат да си платят билета или санкцията в превоза. Това е изключително постоянно срещано в Берлин и ми се стори извънредно незаслужено “, споделя Йохан Триелоф, който е израснал в немската столица.
Темата провокира същински спор оттатък Рейн, даже на най-високо държавно равнище. В центъра на казуса е закон, признат през септември 1935 година от нацисткия режим, който криминализира лицата, които употребяват публичен превоз, без да платят за него.
На процедура и през днешния ден санкцията за машинация се усилва до няколко хиляди евро.
Ако тази сума не може да бъде платена, лицата постоянно би трябвало да излежат наказване в пандиза, което може да доближи до една година.
„ Хората, които се озовават в пандиза, са най-вече безработни или бездомни “, изяснява Леонард Исен, представител на придвижването Freiheitsfonds („ Фонд за независимост “), което се бори за анулацията на този закон.
„ От една страна, имаме неприятно държание, което не е доста съществено – неплащане на билет за 2-3 евро. От друга страна, имаме страната, която затваря хората и харчи 200 евро на човек на нощ в пандиза. Това е несъразмерно “, твърди той.
Германски градове като Бремен, Дюселдорф и Лайпциг декриминализираха на локално равнище измамите в превоза, които към момента се санкционират с санкции, само че не водят до затвор.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ