ИДЕЯ: Телевизиите с 5-минутни новини за култура
Да отпадне ембаргото за споменаване на спонсори и донори на просвета, обучение и спорт, да се изиска увеличение на бюджета за просвета и да има 5-минутни вести за просвета в националните медии - това бяха част от концепциите, препоръчани по време на полемика в Дома на киното, отдадена на мястото на корпоративните донори в културните институции.
Днес се организира първата от поредицата полемики „ Нагоре по стълбите “. В нея участваха Севда Шишманова – дълготраен програмен шеф на Българска национална телевизия, която в този момент е частен продуцент, Петър Тодоров – изпълнителен шеф на Националния кино център, Борислав Чучков – един от краткотрайните шефове на Дома на киното, Мария Тодорова – ръководещ шеф на рекламна организация, Евелина Кирилова – медиен консултант, Янаки Дерменджиев – пропагандатор и притежател на верига киносалони.
Според Севда Шишманова би трябвало да падне ембаргото за споменаване на спонсори, когато е обвързвано с обучение, просвета и спорт. Тя описа, че през 2010 година дружно с Българска национална телевизия 1 основали плана „ Пътуващо лятно кино “ благодарение на спонсори.
" Този план го направихме единствено благодарение на компании и компании, които го финансираха целево и беше може би най-лесният план, който сме правили. Без стотинка от бюджета. Беше малко възрожденски методът им ", изясни тя. Тя добави, че проявлението на филмите било гратис, а Българска национална телевизия излъчвала реклама.
„ Това, което предоставяше Българска национална телевизия, бе да излъчва реклама, когато става дума за събитие с социална значителност и има доста огромно внимание в средата. Тези рекламодатели получиха достъп в прайм тайм, което би им коствало доста повече “, изясни Шишманова.
В това отношение има доста огромен запас, в случай че рекламодатели бъдат привлечени под някаква форма. Тогава аз трансформирах цялата система, убедих ги, сподели тя и добави, че в слота за социална значителност били предавани също рекламите на филмите „ Тилт “ и „ Дзифт “.
" Трябва не просто възрожденски метод, а явен проект и мениджърски метод. Къде сме и къде желаеме да отидем ", сподели Мария Тодорова. Според нея би трябвало да се намерят най-хубавите практики в чужбина и да се следват.
„ Трябва да потърсим вид, в който спонсорирането на културата да не е срамна дума и да не бъде гледано неприятно на това “, сподели Цанко Василев.
Борис Чучков изясни, че българско и европейско кино не се броят в рекламното време на нито една телевизия. Дори и в частните. Според него би трябвало да има фонд, който да подкрепя финансови инвестиции.
„ Трябва да има културни вести. Трябва да има 5 минути дневно, само че някъде би трябвало да можем да споменем имената на хората, които са дали пари за просвета ", сподели той. Чучков предложи в Българска национална телевизия 1 да има време за филмови откъси на кино и за културни вести от 19:55 ч до 20:00 ч преди новините.
Според Евелина Кирилова би трябвало да се направи смяна в Закона за радиото и малкия екран. Той е писан през 1998 година през днешния ден сме 2023 година, сподели тя. Натискът би трябвало да бъде за това да се вдигне бюджетът за културата като цяло. Безобразие е една от най-старите европейски страни да дава толкоз малко пари за просвета, изясни тя.
„ Трябва да има доста диалози, да има консенсус, да има единна позиция. Да има подкрепяне, тъй че киносалоните да бъдат самостоятелни “, сподели Янаки Дерменджиев.
Дали ще се направи кино в България, Франция или другаде, цената е една и съща. Може би поддръжката тук е по-евтина, изясни той.
Днес се организира първата от поредицата полемики „ Нагоре по стълбите “. В нея участваха Севда Шишманова – дълготраен програмен шеф на Българска национална телевизия, която в този момент е частен продуцент, Петър Тодоров – изпълнителен шеф на Националния кино център, Борислав Чучков – един от краткотрайните шефове на Дома на киното, Мария Тодорова – ръководещ шеф на рекламна организация, Евелина Кирилова – медиен консултант, Янаки Дерменджиев – пропагандатор и притежател на верига киносалони.
Според Севда Шишманова би трябвало да падне ембаргото за споменаване на спонсори, когато е обвързвано с обучение, просвета и спорт. Тя описа, че през 2010 година дружно с Българска национална телевизия 1 основали плана „ Пътуващо лятно кино “ благодарение на спонсори.
" Този план го направихме единствено благодарение на компании и компании, които го финансираха целево и беше може би най-лесният план, който сме правили. Без стотинка от бюджета. Беше малко възрожденски методът им ", изясни тя. Тя добави, че проявлението на филмите било гратис, а Българска национална телевизия излъчвала реклама.
„ Това, което предоставяше Българска национална телевизия, бе да излъчва реклама, когато става дума за събитие с социална значителност и има доста огромно внимание в средата. Тези рекламодатели получиха достъп в прайм тайм, което би им коствало доста повече “, изясни Шишманова.
В това отношение има доста огромен запас, в случай че рекламодатели бъдат привлечени под някаква форма. Тогава аз трансформирах цялата система, убедих ги, сподели тя и добави, че в слота за социална значителност били предавани също рекламите на филмите „ Тилт “ и „ Дзифт “.
" Трябва не просто възрожденски метод, а явен проект и мениджърски метод. Къде сме и къде желаеме да отидем ", сподели Мария Тодорова. Според нея би трябвало да се намерят най-хубавите практики в чужбина и да се следват.
„ Трябва да потърсим вид, в който спонсорирането на културата да не е срамна дума и да не бъде гледано неприятно на това “, сподели Цанко Василев.
Борис Чучков изясни, че българско и европейско кино не се броят в рекламното време на нито една телевизия. Дори и в частните. Според него би трябвало да има фонд, който да подкрепя финансови инвестиции.
„ Трябва да има културни вести. Трябва да има 5 минути дневно, само че някъде би трябвало да можем да споменем имената на хората, които са дали пари за просвета ", сподели той. Чучков предложи в Българска национална телевизия 1 да има време за филмови откъси на кино и за културни вести от 19:55 ч до 20:00 ч преди новините.
Според Евелина Кирилова би трябвало да се направи смяна в Закона за радиото и малкия екран. Той е писан през 1998 година през днешния ден сме 2023 година, сподели тя. Натискът би трябвало да бъде за това да се вдигне бюджетът за културата като цяло. Безобразие е една от най-старите европейски страни да дава толкоз малко пари за просвета, изясни тя.
„ Трябва да има доста диалози, да има консенсус, да има единна позиция. Да има подкрепяне, тъй че киносалоните да бъдат самостоятелни “, сподели Янаки Дерменджиев.
Дали ще се направи кино в България, Франция или другаде, цената е една и съща. Може би поддръжката тук е по-евтина, изясни той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ