Краят на "Щази" - когато шпионираните се обръщат срещу шпионите
" Да опазим досиетата си " - с този апел преди 30 години източногерманските жители щурмуват централата на " Щази " в Берлин. Службата е разпусната точно под техния напън, споделя " Дойче веле ".
" Щит и меч на партията ". Под това мото работи учреденото през 1950-а година Министерство за държавната сигурност на Германската демократична република. Основните му задания са угнетяване и надзор, а жертвата - личният народ. Министерството, останало известно като " Щази ", е най-важният уред за напън на Германската единна социалистическа партия.
" Щази " не съумява да предотврати рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Нито личния си разпад. Девет дни след изненадващото отваряне на границата тайната полиция на Германска демократична република е преименувана в Служба за национална сигурност. За по-голямата част от 17-те милиона източногерманци това е просто ново име на остарялата система.
" Щази " е съществена тематика по време на диалозите на кръглата маса в Берлин на 15 януари 1990 година. Представителите на остарелия режим отпред с Ханс Модроу и цивилен деятели дискутират бъдещето на Германска демократична република. Гражданското придвижване " Нов конгрес " привиква митинг пред централата на " Щази " с апела " Носете вар и тухли ". Тайните служби би трябвало да бъдат алегорично зазидани - " с въображение и без принуждение ".
Краят на " Щази "
Отзовават се хиляди, измежду тях и берлинчанинът Арно Полцин. " Можахме да влезем на територията на службите без проблеми - без отпор и инспекции ", спомня си той. В една от постройките Полцин вижда униформени. Те следят с интерес и с любознание какво се случва. Символична панорама в очите на Полцин. " ОК, директна опасност към този момент нямаше. "
С щурмуването на централата на " Щази " пада и последният бастион на източногерманските секрети служби. Но всичко стартира на 300 километра югозападно от Берлин - в Ерфурт. Група дами, измежду които художничката Габриеле Щьотцер, провеждат окупацията на локалната постройка на тайните служби на 4 декември 1989 година. Границите сред Изтока и Запада са отворени, само че хората към момента изпитват съмнение. " Сянката над Германска демократична република продължаваше да тегне ", споделя Щьотцер. На място има полиция, военни и чиновници на " Щази ".
Въпреки нажежената конюнктура дамите събират храброст, насочват се към входа - и вратата се отваря. Пред обърканите чиновници на " Щази " те изясняват, че желаят да видят дали се унищожават документи и досиета.
Триумфът на жертвите
Жените не изпитвали боязън. Макар да звучи налудничаво, те първо уведомили кмета за желанията си. И поискали от прокуратурата да запечата офисите на " Щази ", с цел да избави досиетата. " Знаехме, че те са богатство, нашето богатство. "
Животът на Щьотцер е разказан в тях. Как " Щази " се пробва да я управлява. В очите на службите младата дамата е зложелател на народа. Нейното нарушение: през 1976-а дружно с други цивилен деятели стачкува против отнемането на поданството на артиста бунтовник Волф Бийрман. Габриеле Щьотцер е наказана на една година затвор поради присъединяване си в митинга.
Въпреки присъдата тя отхвърля да емигрира на Запад и стартира да работи в Германска демократична република като художник на свободна процедура. Службите я следят. Габриеле Щьотцер дефинира метода, по който дружно със съмишленичките си побеждават " Щази " през 1989 година, като " талантлив " и " величествен ". Посланието от Ерфурт доближава до цялата територия на Германска демократична република. " Те влизат вътре, желаят да вземат досиетата и не се натъкват на опозиция. " " Щази " капитулира на всички места.
Последният бастион е Берлин. Маркус Мекел, който за малко е външен министър на Германска демократична република през 1990-а година, предлага своето пояснение: Германска демократична република беше централизирана страна. И когато " държавното управление става несигурно, няма различен излаз ". Идва и часът на " Щази ". Той настава на 15 януари 1990 година.
Ханс Модроу капитулира пред жителите
Три дни след щурма в централата на " Щази " в Берлин последният комунистически водач на Германска демократична република Ханс Модроу се предава. Той подрежда тайните служби да бъдат разпуснати. Разкриването на досиетата е " огромна заслуга " на Народното събрание на Германска демократична република, споделя Мекел. Усилие, което " би трябвало да бъде наложено макар волята на представителите на изпълнителната власт ".
Канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол желае да скрие взривоопасния материал. За да предотвратят това, Арно Полцин и съидейниците му сполучливо окупират бастиона на " Щази " за повторно - през септември 1990-а. Най-важната цел на деятеля е реализирана: " Моето досие към този момент беше в ръцете ми. " Тогава поражда още един боязън: че западногерманските секрети служби ще получат достъп до досиетата, " преди жителите на Германска демократична република даже да имат шанса да схванат какво се случва ".
" Едно огромно дело "
Без активността на деятелите разпускането на " Щази " и отварянето на досиетата би било немислимо. Темата обаче още не е затворена. През 2019 година беше решено, че документите на " Щази " ще попаднат за избран период в националния списък. Според последния външен министър на Германска демократична република Маркус Мекел това е положително решение. Той показва образеца, който Германия дава на другите страни от Източния блок. Щурмът в централата на " Щази " на 15 януари 1990 година за него има съществено историческо значение: " Това е едно огромно дело, което е значимо и би трябвало да бъде непокътнато. "
" Щит и меч на партията ". Под това мото работи учреденото през 1950-а година Министерство за държавната сигурност на Германската демократична република. Основните му задания са угнетяване и надзор, а жертвата - личният народ. Министерството, останало известно като " Щази ", е най-важният уред за напън на Германската единна социалистическа партия.
" Щази " не съумява да предотврати рухването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Нито личния си разпад. Девет дни след изненадващото отваряне на границата тайната полиция на Германска демократична република е преименувана в Служба за национална сигурност. За по-голямата част от 17-те милиона източногерманци това е просто ново име на остарялата система.
" Щази " е съществена тематика по време на диалозите на кръглата маса в Берлин на 15 януари 1990 година. Представителите на остарелия режим отпред с Ханс Модроу и цивилен деятели дискутират бъдещето на Германска демократична република. Гражданското придвижване " Нов конгрес " привиква митинг пред централата на " Щази " с апела " Носете вар и тухли ". Тайните служби би трябвало да бъдат алегорично зазидани - " с въображение и без принуждение ".
Краят на " Щази "
Отзовават се хиляди, измежду тях и берлинчанинът Арно Полцин. " Можахме да влезем на територията на службите без проблеми - без отпор и инспекции ", спомня си той. В една от постройките Полцин вижда униформени. Те следят с интерес и с любознание какво се случва. Символична панорама в очите на Полцин. " ОК, директна опасност към този момент нямаше. "
С щурмуването на централата на " Щази " пада и последният бастион на източногерманските секрети служби. Но всичко стартира на 300 километра югозападно от Берлин - в Ерфурт. Група дами, измежду които художничката Габриеле Щьотцер, провеждат окупацията на локалната постройка на тайните служби на 4 декември 1989 година. Границите сред Изтока и Запада са отворени, само че хората към момента изпитват съмнение. " Сянката над Германска демократична република продължаваше да тегне ", споделя Щьотцер. На място има полиция, военни и чиновници на " Щази ".
Въпреки нажежената конюнктура дамите събират храброст, насочват се към входа - и вратата се отваря. Пред обърканите чиновници на " Щази " те изясняват, че желаят да видят дали се унищожават документи и досиета.
Триумфът на жертвите
Жените не изпитвали боязън. Макар да звучи налудничаво, те първо уведомили кмета за желанията си. И поискали от прокуратурата да запечата офисите на " Щази ", с цел да избави досиетата. " Знаехме, че те са богатство, нашето богатство. "
Животът на Щьотцер е разказан в тях. Как " Щази " се пробва да я управлява. В очите на службите младата дамата е зложелател на народа. Нейното нарушение: през 1976-а дружно с други цивилен деятели стачкува против отнемането на поданството на артиста бунтовник Волф Бийрман. Габриеле Щьотцер е наказана на една година затвор поради присъединяване си в митинга.
Въпреки присъдата тя отхвърля да емигрира на Запад и стартира да работи в Германска демократична република като художник на свободна процедура. Службите я следят. Габриеле Щьотцер дефинира метода, по който дружно със съмишленичките си побеждават " Щази " през 1989 година, като " талантлив " и " величествен ". Посланието от Ерфурт доближава до цялата територия на Германска демократична република. " Те влизат вътре, желаят да вземат досиетата и не се натъкват на опозиция. " " Щази " капитулира на всички места.
Последният бастион е Берлин. Маркус Мекел, който за малко е външен министър на Германска демократична република през 1990-а година, предлага своето пояснение: Германска демократична република беше централизирана страна. И когато " държавното управление става несигурно, няма различен излаз ". Идва и часът на " Щази ". Той настава на 15 януари 1990 година.
Ханс Модроу капитулира пред жителите
Три дни след щурма в централата на " Щази " в Берлин последният комунистически водач на Германска демократична република Ханс Модроу се предава. Той подрежда тайните служби да бъдат разпуснати. Разкриването на досиетата е " огромна заслуга " на Народното събрание на Германска демократична република, споделя Мекел. Усилие, което " би трябвало да бъде наложено макар волята на представителите на изпълнителната власт ".
Канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол желае да скрие взривоопасния материал. За да предотвратят това, Арно Полцин и съидейниците му сполучливо окупират бастиона на " Щази " за повторно - през септември 1990-а. Най-важната цел на деятеля е реализирана: " Моето досие към този момент беше в ръцете ми. " Тогава поражда още един боязън: че западногерманските секрети служби ще получат достъп до досиетата, " преди жителите на Германска демократична република даже да имат шанса да схванат какво се случва ".
" Едно огромно дело "
Без активността на деятелите разпускането на " Щази " и отварянето на досиетата би било немислимо. Темата обаче още не е затворена. През 2019 година беше решено, че документите на " Щази " ще попаднат за избран период в националния списък. Според последния външен министър на Германска демократична република Маркус Мекел това е положително решение. Той показва образеца, който Германия дава на другите страни от Източния блок. Щурмът в централата на " Щази " на 15 януари 1990 година за него има съществено историческо значение: " Това е едно огромно дело, което е значимо и би трябвало да бъде непокътнато. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ