Да ожалим Борисов. И на него не му е лесно

Да ожалим Борисов. И на него не му е елементарно с мутрите…
Може и да си мутра, само че да се разправяш с мутри не е елементарно. Никой от хората по площадите не си дава сметка за това.
Мутри вън!, и Бойко си отива. Да, но не е тъкмо по този начин.
Борисов е първият, който ще поддържа махането на мутрите от властта. Те са му дотегнали, те са алчни и ненаситни, карат го да харчи даже от заделеното за пенсии, учебни кабинети и какви ли не още майни. Щото мутрите пари не дават. Те знаят единствено да събират и умножават, при тях ресто няма. Никакво. Още по-страшна е тяхната подчиненост на облагата. Ама, че протестирали, но че имало палатки по кръстовищата, за тях не важи. Отчитай парите, заповядват мутрите и няма нищо по-нататък.
Можеш ли, да вземем за пример, да се откажеш от старите си приятели. Дай туй, дай онуй, а ти искаш да станеш европейски политик. Да седиш сред Меркел и Макрон, и Тръмп да се чеше в теб. Е, по какъв начин да стане, когато се връщаш в България и наследниците на „ Мултигруп “ също желаят своето. Да не приказваме, че би трябвало да целуваш ръка на Доган, тъй като огромната мутра от Кремъл те гледа строго. Оправия няма. Пък и тези протестиращи, били учили на Запад, кво схващат те от живота на Изток.
Заради това ще има Велико национално заседание. Ще има туптене на топката, както я тупаше приживе югославският талантлив плеймейкър Дражен Петрович. Ще има пояснения от милинката на численост Томислав Дончев, който наподобява уединен и печален като в алуминиевата тава на някоя пекарна.
Та, в действителност, Борисов няма избор. Оставката му не се приема. И то не от ликуващия народ на площадите, не от партията-майка ГЕРБ, а от тези, които всяка вечер събират, без да изваждат.
Мутри, вън!

Цанко Цанев
Колаж: Матей Димов