Данъчната амнистия занулява Наказателния кодекс
„ Да очакваш да прибереш към 700 млн. лв. от данъчна прошка, това значи, че става дума за най-малко 6 милиарда лева укрити приходи. Тези пари може да са от хазарт, от опиати, от всякаква друга незаконна активност, а ти да заявиш, че си създал и продал чушки да вземем за пример. За тези пари няма никаква документална диря. Да не приказваме, че няма и житейска логичност да хукнеш да декларираш средства, които най-вероятно от дълго време си изпрал ”.
Това сподели особено за „ БАНКЕРЪ ” Людмила Елкова, някогашен заместник-финансов министър и до наскоро член на управителния съвет на Българска народна банка. Тя разяснява тази част от предлагането на служебния министър на финансите Людмила Петкова, която касае недекларираните приходи.
Данъчната прошка е насмешка с постоянните данъкоплатци. Освен това сходно укривателство на налози е закононарушение по Наказателния кодекс, акцентира Елкова. Тя счита за абсурден текста в преходните разпореждания на законопроекта за държавния бюджет за следващата година, който споделя, че укрилите налози лица няма да носят наказателна отговорност и няма да им се вършат проверки. В същото време всеки, добросъвестно заявил приходите си, ще може да бъде проверяван, ревизиран и глобяван.
Петкова съобщи в Народното събрание, че е изпратила за координиране концепцията си в европейски институции, които наблюдават прането на пари. Людмила Елкова обаче е уверена, че е изключено такова нещо да бъде утвърдено.
“Данъчните закони имат автономия и всекидневно се внасят две седмици преди държавния бюджет и се разискват и гласоподават преди него. Чак когато приходната част е обезпечена с налози, започваш да разглеждаш бюджета. А в този момент се случва тъкмо противоположното. Предлагат първо да се одобряват неуместно високи доходи и разноски, по-късно всичко останало, обвързвано с бюджета, а най-после 400 страници преходни и заключителни разпореждания с промени в данъчни и други закони. И, в случай че тези откровени нелепости за милиарди левове от данъчна прошка не се одобряват от депутатите, какво правиш – връщаш се още веднъж и прегласуваш член 1 на бюджета ли? ”, пита Елкова.
Тя пита и “защо Национална агенция за приходите не е събрала досега невнесените отговорности, в случай че те са открити? Става дума за големи отговорности – декларирани или не, от 20-30 милиарда лева, откакто МФ чака да прибере от тях вкупом 2-3 милиарда лева налог. Това е неуместно ”.
Данъчната прошка е рисково заиграване и в още един подтекст – България е в сивия лист на The Financial Action Task Force (FATF) на страните, които не вършат задоволително за попречване на прането на пари. Някои аналитици настояват, че този факт може да попречи на влизането ни в еврозоната, други – че това не е измежду формалните критерии за участие и може да бъде заобиколено.
Във въпросния лист са включени страни под засилено наблюдаване поради “недостатъчен потенциал в битката с прането на пари и финансирането на тероризма ”. Сега те са общо 24, като България попадна в него преди година – на 27 октомври 2023-та. Освен нас там са също Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен, както и редица африкански страни. Всички те са сложени под особено наблюдаване и от тях се изисква да подобрят финансовата си система.
От последния отчет на FATF, датиран от 26 октомври тази година, излиза наяве, че Сенегал е изваден от листата след три години престой там, до момента в който България продължава да заема „ почтено ” място в него.
Добре е въпреки всичко, че не сме включени в “черния ” лист, където са единствено Северна Корея, Иран и Мианма.
Това сподели особено за „ БАНКЕРЪ ” Людмила Елкова, някогашен заместник-финансов министър и до наскоро член на управителния съвет на Българска народна банка. Тя разяснява тази част от предлагането на служебния министър на финансите Людмила Петкова, която касае недекларираните приходи.
Данъчната прошка е насмешка с постоянните данъкоплатци. Освен това сходно укривателство на налози е закононарушение по Наказателния кодекс, акцентира Елкова. Тя счита за абсурден текста в преходните разпореждания на законопроекта за държавния бюджет за следващата година, който споделя, че укрилите налози лица няма да носят наказателна отговорност и няма да им се вършат проверки. В същото време всеки, добросъвестно заявил приходите си, ще може да бъде проверяван, ревизиран и глобяван.
Петкова съобщи в Народното събрание, че е изпратила за координиране концепцията си в европейски институции, които наблюдават прането на пари. Людмила Елкова обаче е уверена, че е изключено такова нещо да бъде утвърдено.
“Данъчните закони имат автономия и всекидневно се внасят две седмици преди държавния бюджет и се разискват и гласоподават преди него. Чак когато приходната част е обезпечена с налози, започваш да разглеждаш бюджета. А в този момент се случва тъкмо противоположното. Предлагат първо да се одобряват неуместно високи доходи и разноски, по-късно всичко останало, обвързвано с бюджета, а най-после 400 страници преходни и заключителни разпореждания с промени в данъчни и други закони. И, в случай че тези откровени нелепости за милиарди левове от данъчна прошка не се одобряват от депутатите, какво правиш – връщаш се още веднъж и прегласуваш член 1 на бюджета ли? ”, пита Елкова.
Тя пита и “защо Национална агенция за приходите не е събрала досега невнесените отговорности, в случай че те са открити? Става дума за големи отговорности – декларирани или не, от 20-30 милиарда лева, откакто МФ чака да прибере от тях вкупом 2-3 милиарда лева налог. Това е неуместно ”.
Данъчната прошка е рисково заиграване и в още един подтекст – България е в сивия лист на The Financial Action Task Force (FATF) на страните, които не вършат задоволително за попречване на прането на пари. Някои аналитици настояват, че този факт може да попречи на влизането ни в еврозоната, други – че това не е измежду формалните критерии за участие и може да бъде заобиколено.
Във въпросния лист са включени страни под засилено наблюдаване поради “недостатъчен потенциал в битката с прането на пари и финансирането на тероризма ”. Сега те са общо 24, като България попадна в него преди година – на 27 октомври 2023-та. Освен нас там са също Хърватия, Монако, Филипините, Хаити, Сирия, Венецуела, Виетнам, Йемен, както и редица африкански страни. Всички те са сложени под особено наблюдаване и от тях се изисква да подобрят финансовата си система.
От последния отчет на FATF, датиран от 26 октомври тази година, излиза наяве, че Сенегал е изваден от листата след три години престой там, до момента в който България продължава да заема „ почтено ” място в него.
Добре е въпреки всичко, че не сме включени в “черния ” лист, където са единствено Северна Корея, Иран и Мианма.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ