Да обичаш едно дете не означава просто да му казваш

Да обичаш едно дете не значи просто да му казваш „ Обичам те “, а да го показваш всеки ден — с дребни и огромни жестове.

Да си до него, когато плаче, да го прегърнеш, когато го боли, да го целунеш, когато падне, да го утешиш, когато го е боязън.

Да се тревожиш дали е спало добре,дали е хапнало задоволително, дали е чисто и крепко.

Да го учиш малко по малко по какъв начин да се оправя единствено — даже когато ти се желае просто да направиш всичко вместо него.

Да изслушаш какво споделя учителката — даже когато думите ѝ не са това, което искаш да чуеш.

Да го възпитаваш да бъде заслужено, да не отвръща с ненавист, да не си връща със същото.

Да го заведеш на доктор, макар сълзите поради инжекцията — тъй като знаеш, че е за негово положително.

Да имаш смелостта да му кажеш „ не “, даже когато това ще го ядоса или натъжи. Защото не всичко може да бъде негово и не може да минава през другите.

Да се грижиш за това какво гледа, какво чува, какво учи — даже в случай че това значи да изключиш тв приемника, да не му подариш телефон и просто да седнеш и да поговориш с него.

Да го насърчаваш да играе на открито, да се изцапа, да се смее с други деца.

Да познаваш приятелите му, да знаеш с кого прекарва времето си.

Да го поправяш, когато сгреши, вместо да го оправдаваш „ от обич “.

Да го хванеш за ръка и да го поведеш още веднъж, когато се изгуби.

Да потърсиш помощ, в случай че видиш, че има нещо, с което не можеш да се оправиш сама.

Да го учиш да цени това, което прави, повече от това, което има.

Да не му купуваш всичко, което можеш, а да го научиш да се труди и да заслужи това, което желае.

Да му дадеш независимост да учи, да бърка, да пораства.

Защото да обичаш дете не е елементарно. Понякога е изморително. Понякога боли.

Но е без подозрение най-важната, най-смелата и най-красивата задача, която съществува.

И в никакъв случай не забравяй: никой няма да го обича по този начин, както ти.

Напомняй му това. Винаги!

Източник: Из Интернет