Да не се страхуваме, а да опознаваме и използваме изкуствения

Да не се опасяваме, а да опознаваме и използваме изкуствения разсъдък (ИИ). Това съгласно мен е вярната позиция. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) на в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) през днешния ден.

По думите му печатарската машина направи знанието всеобщо, изкуственият разсъдък в този момент го прави незабавно. Традиционните медии обаче остават виновни за достоверността на знанието за днешния ден. Защото ИИ не може да замести журналиста, репортера на мястото на събитието, който основава информацията, която може да бъде употребена от ИИ.

Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че на 16 февруари Агенцията ще навърши 128 години. „ Българска телеграфна агенция остава и до през днешния ден най-старата национална българска медия с едно и също име и се стремим да бъдем водачи и то в удобен смисъл, помагайки на всички български медии и търсим водачество в три направления - правила, образование и потребление “, сподели Вълчев.

Мисля, че Българска телеграфна агенция ще стане първата българска медия и измежду първите в света, която от 16 февруари ще има писмени правила, част от етичния кодекс на Българска телеграфна агенция. Второ - в Българска телеграфна агенция към този момент въведохме нова стратегия с млади ментори на по-възрастните сътрудници. 25 младши кореспонденти, редактори и други чиновници ще бъдат платени наставници на възрастните сътрудници в цифровата сфера. Ще ги учат по какъв начин да употребяват изкуствения разсъдък, по какъв начин да употребяват по-добре обществените мрежи, по какъв начин да употребяват софтуери за видео, за работа. Тази концепция е взаимствана от италианската осведомителна организация АНСА, посочи генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

И третата посока – от идната седмица ние ще създадем конструкция в Българска телеграфна агенция, която назоваваме „ Българска телеграфна агенция Институт “ (БТА И) по образеца на „ Ройтерс “ и „ Синхуа “.

Той уточни и какви са главните правила при потреблението на ИИ в публицистичния развой в Българска телеграфна агенция.

„ Българска телеграфна агенция употребява ИИ само като спомагателен инструмент в публицистичната работа, без да заменя публицистите. Събирането, инспекцията и представянето на обстоятелствата са напълно отговорност на репортера и редактора. ИИ се ползва единствено в случай че подкрепя главните полезности на Българска телеграфна агенция (точност, безпристрастност, експедитивност и достоверност), без да ги компрометира. Всеки материал, обработен с ИИ, предстои на наложителна редакторска инспекция преди издание. Българска телеграфна агенция в никакъв случай не популяризира наличие без човешко присъединяване и дефинитивно утвърждение “, акцентира той.

ИИ в никакъв случай не се показва като създател, не носи отговорност и се позволява едно изключение, взаимствано от „ Ройтерс “ – добиване на обособени осведомителни акценти – булети, само че категорично се показва, че е употребен ИИ, изясни той.

По думите му възможни приложения на ИИ в Българска телеграфна агенция са при потреблението на трансформационни задания по обработка на към този момент събрана информация за повишение на успеваемостта, без основаване на автентично наличие, както и при промяна на правописа и граматиката, познато още от преди навлизането на ИИ, означи Вълчев.

ИИ е възможно да се употребява и при редактиране за изясненост и жанр. Можем да допитваме за по-стегнати формулировки без смяна на смисъла. Също при обобщаване на налична информация - при обемни източници, както и при превод на наличие на непознати езици. Някога организацията е стигала до информация на седем-осем езика. Този път ще сменим метода - ще се опитаме да създадем вести, таргетирани към нашите съседи – турски, гръцки, сръбски, румънски, вероятно албански език. Отново наложително след обзор от редактор, който знае съответния език, означи генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

При транскрибиране и обработка на записи също е възможно в Българска телеграфна агенция потреблението на ИИ за добиване на данни от документи за ускорение на работния развой.

Кирил Вълчев уточни, че има и неприемливи приложения и ограничавания за потреблението на ИИ. В Българска телеграфна агенция не се употребява ИИ за основаване на наличие от нулата. Забранено е генерирането на напълно нови текстове, които не се основават на информация, събрана и тествана от кореспондент. ИИ не може да бъде създател на вести и не се употребява за писане или дотъкмяване на материали с непотвърдени или несъществуващи обстоятелства, означи той.

Освен това забраняваме и генериране на изображения и видеоматериали. Голямата концепция е да не се забележим на място, където не сме били с човек, с който не сме били и да се чуваме да споделяме неща, които не сме споделили, изясни той. Друго предписание е: „ Без ИИ при оценъчни жанрове и отзиви “. Те по принцип са неприемливи в Българска телеграфна агенция, ние можем да цитираме единствено отзиви с явен източник и то в областта на подготвеност на този източник. ИИ не е подобен.

Друг огромен въпрос е недопускането на плагиатство, т.е. спазването на авторските права. Там публицистите би трябвало да бъдат изключително деликатни. Изцяло отговорност остава на журналиста инспекцията на обстоятелствата и точността. Запазването на неутралността и стила, тона на организацията. Използването на ИИ във вътрешно-редакционния развой би трябвало да става при ясна бистрота пред аудиторията. Агенцията деликатно ще следи за всички резултати, които излизат през изкуствения разсъдък, и за отбрана на данните и източниците с изключително внимание към дезинформацията Защото ИИ разрешава да получаваш на пръв взор от ясни източници известия, само че те би трябвало деликатно да бъдат тествани до каква степен са достоверни, изясни Вълчев.

„ Впрочем едно от най-важните неща остава индивидът първоначално и в края на процеса. И това сме го описали доста деликатно в нашите правила, които занапред ще се развиват и една от огромните хрумвания е ние да ги предоставим като основа за всички български медии, употребявайки научния капацитет на нашите университети, които работят в областта на публицистиката “, посочи генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

Имахме и един спор и приехме по-консервативен жанр. Нашият отдел „ Социални мрежи “ настояваше да работи по лични правила, с цел да могат да опитват с ИИ, правейки по-интересни форматите в деветте обществени мрежи, в които е Българска телеграфна агенция. Но аз персонално настоях да останем консервативни и да не сътворяваме специфични изключения, специфични правила за обществените мрежи, сподели още той.

За „ Българска телеграфна агенция Институт “ Кирил Вълчев изясни, че концепцията е в него да бъдат поканени 15 организации в България, които работят в региона на ИИ. И огромната цел е тази конструкция да подкрепи освен Българска телеграфна агенция, а и да направи свободно налични артикули за всички български медии.

Сред тези сътрудници са Институтът по осведомителни и информационни технологии в Българска академия на науките, Националната лаборатория по роботика и изкуствен интелект (НЛРИИ) на Института по роботика на Българска академия на науките, Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към СУ „ Св. Климент Охридски “, Институтът „ Големи данни в интерес на интелигентно общество” (GATE), още веднъж към СУ, Институтът за изкуствен интелект в стопанската система към УНСС, Иновативната лаборатория за интелигентни системи и изкуствен интелект в Техническия университет в София, Специализирана лаборатория изкуствен интелект в Техническия университет в Габрово, Лабораторията „ Изкуствени когнитивни системи “ в Нов български университет, Центърът по информатика и механически науки в Бургаския свободен университет, Лаборатория „ Изкуствен разсъдък и виртуална действителност “ в УНИБИТ, Лаборатория за галактически проучвания в България към Висшето военноморско учебно заведение във Варна, Лаборатория „ Изкуствен разсъдък на София тех парк “, Българската асоциация на софтуерните компании, Българската работодателска асоциация новаторски технологии и Сдружението на олимпийските тимове по естествени науки, уточни той.

По думите му има голям теоретичен капацитет в България. Много от тези организации към този момент имат лични артикули, които просто би трябвало да бъдат пригодени за потребление от българските медии. Българска телеграфна агенция работи към този момент по това тези артикули да бъдат внедрени първо в Агенцията и по-късно във всички други медии.

Вълчев акцентира, че не трябва да забравяме, че е нужно, с цел да имаш програмен продукт, първо да имах хардуер. Ако не се подменя техниката – телефони, компютри, за никакъв ИИ не може да става дума. „ Преди да влагаме в ИИ, би трябвало да влагаме в естествения разсъдък “, означи той. Възнагражденията на работещите в публичните медии, а и в частните медии, остават трагично ниски спрямо сходни сфери, като да вземем за пример учители. Разликата е от към 25%, заради което мнозина избират да изоставен публицистиката и да станат пиари или учители, изясни той. И съгласно него това най-накрая би трябвало да се промени.

Кирил Вълчев цитира Свети Йоан Златоуст за край на речта си, като сподели, че „ никой не може да се оправдае с това, че сякаш е желал, само че не е могъл. Защото, сигурно не е могъл, тъй като не е желал “.

Събитието е проведено от Катедра „ Медии и публични връзки “ в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обгръща три панела, като първият слага акцент върху софтуерната промяна и ролята на изкуствения разсъдък в медиите, вторият преглежда етиката и професионалните стандарти при потреблението на генеративен изкуствен интелект, а третият разисква логаритмите като фактор в осведомителната среда и провокациите пред устойчивостта на обществото към операции.

В кръглата маса вземат участие генералните шефове на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, издатели, представители на академичната общественост, медийни експерти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.