Да не размишляваме на аба, както казва Народа, а да

Да не размишляваме на аба, както споделя Народа, а да забележим през достоверни обстоятелства какво се случва с нас, какви ветрове ни брулят, какви демони ни пощипват, въобще - какво костваме, в случай че към момента костваме нещо.

Ето: съгласно скорошно проучване на Евростат, българите са най-недоволни от живота си, спрямо останалите поданици на страните от Европейски Съюз.
Няма по какъв начин да не е по този начин, откакто 22,5 % от българите нямат задоволително пари за топъл дом през зимата – приблизително за страните от Европейски Съюз този индикатор е 9,3 %.

И още: 18,7 % от българите изпитват тежки материални ограничения – при приблизително равнище за Европейски Съюз от 6,7 %.
Ясно е, че сме се запътили към Изхода - само поради студа към момента не се усеща вонята от гниенето.

И това не е някаква загадка – или „ загадка тъга “, както споделяше поетът - за която светът не подозира.
Тя обаче като че ли е недостъпна за нашите тутманици/властници.

Народа към този момент наднича в ковчега си, само че те не престават да играят несмислените си игрички.

Със упоменатото проучване Евростат претегля „ недоволството “ на българите от живота – това е по-щадящ метод, „ неодобрение “ загатва за известна жизнеспособност на оценения индивид, за някакви съпротивителни сили, въпреки и остатъчни.

Резултатите от други изследвания са надалеч по-тягостни за нас – да вземем за пример, тия, които „ мерят “ чувството за благополучие и злощастие.
Според тях сме още по-зле, това ни оповестяват годишните международни „ отчети за щастието “ (World Happiness Report) – въртим се към 90-то място от общо 104 проучени страни.

България се трансформира в анклав на Европейски Съюз, в който се разминават хорица, трайно захласнати от негативизъм и съмнение в себе си, множеството от които по този начин и не могат да си обяснят за какво се случва това с тях.

Да вървим нататък, както години наред споделях във „ Всяка неделя “ – и мнозина търсеха в тези думи някакъв прикрит смисъл, най-малкото предпочитание за смяна.

Сега „ Да вървим нататък “ звучи по този начин, като че ли ни подсказва пътя към Преизподнята, нищо повече.

И както вървим нататък, стигаме до хаоса с електронните предписания.
От министъра на опазването на здравето научихме, че за три дни/16-19 октомври са издадени близо 70 хиляди предписания, 65 % от които били изпълнени.
Ура, ура – това е най-евтиният нашенски възклик.
Ами останалите 35 %, които не са изпълнени?

Последиците от това не трябва да ни занимават, това желаят да ни внушат – въпреки всичко, 65 е повече от 35.
А и без друго популацията на България понижава – съгласно друго европейско изследване - най-бързо измежду страните от Европейския съюз.

„ Намалява “ обаче в тази ситуация е изцяло неуместна дума, тя грозно фалшифицира погрома, омекотява го - „ изтребване “ е точната дума, изтребване.

Трябва да се примирим и да се научим да живеем с такива думи.
Само по този метод ще осъзнаем, какъв брой жестоки са обстоятелствата, какъв брой близо сме до въртопа, в който ще се удавим.

Жестокост ни е нужна – с цел да схванем най-накрая до каква степен сме се докарали.
Преживяме някак – като безсловесен добитък, слепи и глухи за обстоятелствата.
За миналата/2022 година естественият приръст на популацията в България е МИНУС 9,6% - а общо за страните от Европейски Съюз той е 2,7%.

При този явен разгром е естествено да изчезнат и оптимистичните сметки - по кое време, след какъв брой десетилетия ще настигнем водещите европейски страни по стандарт на живота.

Според прогноза на Световната банка, която бе оповестена тия дни - „ Има риск България в никакъв случай да не доближи богатите страни от Европейския съюз “.
Неравенството на приходите и изключително детската беднотия са посочени като съществени проблеми.

26 % от българските деца са в риск от беднотия – прибавете към това и обстоятелството, че близо половината от тях излизат от учебните заведения функционално необразовани – и ще получите напълно действителна визия, по какъв начин се срутва една страна.

У нас всяка трета бременност приключва с аборт – и по този индикатор още веднъж сме първенците на Европейски Съюз.
На първо място сме в Европейски Съюз и по смъртност на популацията.
Черните първенци.

В последна сметка, през днешния ден популацията на България е малко под 6 и половина милиона души – колкото е било и в далечната 1940 година.
Но продължаваме да си свиркаме бодро – и да си смучем от пръстите оправдания.

А сметката е елементарна, с каквато и идеологическа багра да я нацапаме:
1940 година - 6,5 милиона души.
2023 година - 6,5 милиона души.

Междинна спирка 1989 година – тогава популацията доближава 9/девет милиона души.

Изтреблението е в цялостен ход: вбесяват ни с неразбориите към електронните предписания, с цел да не видим друго, надалеч по-важно – 800 хиляди души са без доктор, съгласно Националното съдружие на общините в България.

И по-конкретно: 929 дребни градове и 3882 села, в които живее 12 % от популацията на страната, нямат обезпечен достъп на място до първична здравна помощ.
Това е геноцид, нищо по-малко.

Но Народа си остава пасивно неудовлетворен, нищо повече от това.
Сякаш е в положение да понесе още доста злощастия, може да бъде и още по-нещастен.

Няма по какъв начин да бъде пояснен обстоятелството, че скотщината – във всяко отношение - в която сме затънали, може да породи единствено някакво „ неодобрение “, неенергично и беззъбо.

Народа наподобява по този начин, като че ли е сменен - сякаш е лишен от всевъзможни съпротивителни сили и към този момент всевъзможни тутманици са в положение с лекост да го обяздят.

Мрежата изобилства с хиляди свидетелства и самопризнания в това отношение.
Имам обширна публика там и мога да потвърдя това самоотстраняване на Народа.

Наблюдава се една печална промяна: преди време и за дълго обичаната му фраза бе „ Няма страна “ – през днешния ден към този момент чуваме друго: „ Не сме Народ “.

Това ли е Краят?
И по какъв начин съумяха „ тутманиците “ да залъжат народеца, да го примирят и, в последна сметка, да го приравнят до личните си ограничения?
Тъжна работа, тъжна.

И, в действителност, е още по-зле, тъй като малко на брой проникват до дъното и обговарят Провала.

Не мога да се начудя, по какъв начин съумяха да накупят с дребни сладкиши толкоз хора, и изключително Младите.

Накупиха най-много визиите им за честност и действителен разцвет.

По малкия екран Делян Добрев разгласи, че бранителите на „ Лукойл “ получават по пет милиона евро на месец - повтори го и го потрети.
Пак те - същите подправени „ русофоби “, които извъртяха далаверата с съветския газ през лятото на предходната година.

Същите безсрамници., които и в този момент отново мълчат и единствено се подхилкват.
Всичко е ясно.

Ще бъдем все по-лесна плячка на измамници.

1989-а – девет милиона, 2023-а - 6,5 милиона.

И по този начин, докато…

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***